Съдебната система далеч не е най-болната система в България - има други области като здравеопазването и образованието, в които положението е далеч по-тежко и не по-малко важно. Това заяви в интервю за Дарик бившият парламентарен председател проф. Огнян Герджиков. Въпреки че приветства приемането на Стратегията за съдебна реформа в Народното събрание, той посочи, че документът е изготвен малко прибързано, а основният проблем в редица сфери е липсата на дългосрочна визия.
Проф. Герджиков подчерта, че ако искаме да се случи същинска съдебна реформа, се налага промяна в Конституцията. Той разкритикува и позицията на френския посланик у нас по отношение на българската съдебна система, като обяви, че е лично потърпевш от опита на един от посланиците у нас преди няколко години да се намеси в решаването на голямо дело между британска и българска фирма.
„Ако човек иска поне половината български народ да го намрази, нека да стане политик - въпросът е в борбата за другата половина", казва проф. Огнян Герджиков дни преди представянето на автобиографичната му книга „Аз не бях политик". 456 страници, в които уважаваният юрист и преподавател може да бъде видян не само в познатия му за публиката политически образ, но като поет, музикант и певец, човек, изкушен от спорта.
Чуйте целия разговор с проф. Огнян Герджиков
Една трета от книгата е политика, една трета е академичният ми живот и една трета е всичко останало. Приблизително три равни части. Има доста неща, които публиката няма откъде да ги знае. Публиката започна да разбира за мен в политиката, където веднага получих няколко звучни шамара. Разбира се, аз допринесох за това нещо, защото бях без никакъв опит. Имам една такава приказка, обичам да я казвам - „Ако човек иска поне половината български народ да го намрази неистово, нека да стане политик!". Въпросът е борбата за другата половина, ако може тя да не ме мрази неистово.
Чета заглавието „Аз не бях политик" и си мисля, има ли шанс думичката „политика" да се изчисти от внушенията, които влачи след себе си?
Тя е натрупала много през тези 25 години, всъщност и във времето доста по-назад в историята, но като че ли особено релефно изпъкна през последните 25 години и се натовари с не много положително съдържание за съжаление. Но в крайна сметка в един такъв труден преход, в който ние трябваше да минем през много детски болести, продължаваме да минаваме - ние сме в една фаза на един малко див капитализъм, където има грабителство, забогатяване и обеднели хора, изхвърлени от живота. Свободата на словото е прекрасна, но само със свобода на словото не се живее, но и то, както разбираме, не е съвсем свободно. Просто аз сравнявам с времето преди 25 години, когато човек не смееше един виц да каже, защото имаше опасност да пострада, сега вече не е точно така, но пък има други зависимости.
Как правото се оказа пътят в живота на човек, който пише от малък стихове, изкушен е от музиката, даже е имал шансове за сериозна оперна кариера?
Правото също е изкуство. „Ius est ars boni et aequi" са казвали римляните - „Правото е изкуство за доброто и справедливото". Това е една великолепна наука правото, най-развитата от обществените науки и аз съм влюбен в правото. Има много логика и справедливост, вплетени в самото право. Това е най-мощният инструмент за регулиране на обществените отношения и най-великото откритие на човечеството в областта на обществения живот. Без право ние не можем да съжителстваме, защото такива са извечните закони, човекът е несъвършен, той не може да живее извън обществото - Аристотел го нарича „обществено животно". В обществото има една борба между индивидите за надмощие, за господство и всичко това, за да не се изроди трябва да има правила, които да регулират обществените отношения. Това прави най-вече правото, разбира се и моралът, но моралът е в голяма степен въплътен в правото.
На фона на тези красиви думи за правото обаче мнозина се питат защо „правото" в България стана „криво"?
Първо, в този преход трябваше да прекроим нашата правна система, една съвсем различна правна реалност - да преминем към пазарна икономика и това трябваше да бъде извършено бързо. Особено необходимостта да хармонизираме нашето право с правото на ЕС - това беше в 18 правни области, усиленото време беше най-вече между 2000 и 2005 г. Тогава трябваше да се приемат много нови нормативни актове и тогава е разбираемо да се бърза, защото няма време.
Обаче оттам насетне аз не разбирам защо след като ние сме вече членове на ЕС, трябва непрекъснато да се правят промени в действащите нормативни актове. Това е израз на непрофесионален подход към законодателството. Вече няколко пъти съм го казвал и пак ще го кажа, защото това е уникално и мисля, че в Книгата на Гинес може да влезе - Кодексът за социално осигуряване - няма да се уморя да го повтарям, защото трябва да се набие хубаво и да го чуят всички, от които зависи. Че така не се законодателства.
Колко поправки има КСО?
Сега е подготвена юбилейната 100-тна. Трябва вероятно да има тържества, защото това е някакъв юбилей. Само да напомня, че Code Civil - Френският граждански кодекс е от 1804 г., до днес той е в сила и има два пъти по-малко поправки, отколкото нашият Кодекс за социално осигуряване, който е само на няма и 15 години. Австрийският граждански кодекс по същия начин.
Големите законодателни актове на развитите страни не търпят такива промени, както ние непрекъснато месец през месец променяме и никаква предвидимост. Ето и днес никой не знае - остават му 5 години до пенсия, ама 5 ли ще бъдат годините, повече ли, по-малко ли, с каква пенсия ще се пенсионира?!? Никой не знае, защото тези неща непрекъснато се променят. И не само това - те са във всички области, ние непрекъснато държим хората в неведение.
Късогледство ли е това или повечето от хората в политиката обичат тангото - стъпка напред, две назад?
Липсва ни визионерство, липсват ни хора, които да гледат дългосрочно. И бавно да се правят тези неща - в тези области не трябва да се бърза. Това не е като да се сготви едно ядене. Това са неща, които се обмислят стратегически, с поглед напред, не през три или пет месеца да ги променяме. Това просто е несериозно - това не е държавно мислене, това е някаква самодейност.
Големите надежди поне на политическия елит, виждам, че и на ЕК, която е смекчила тона в доклада си тъкмо заради тази приета вече Стратегия за съдебна реформа - ще ни реши ли тя проблемите?
Хубаво е, че е приета. Имах известна възможност да се запозная с основни положения от нея и мога да кажа, че като цяло има добри неща. Разбира се, това не значи, че тя е съвършена. Начинът й на изработване пак беше леко прибързан, доколкото съм в течение. Щом се прави една същинска реформа, тя се прави методично и продължително време. Няма да давам пример пак със западното законодателство, където 10-15-20 години подготвят голям нормативен акт. Това разточителство не можем да си го позволим да кажем.
Но има нещо, което мен лично ме смущаваме най-вече - ако искаме да направим същинска съдебна реформа, то се налага промяна в Конституцията. Тя дава една тясна рамка, още повече имайки предвид тълкуването на КС, което ограничи в много голяма степен правомощията на парламента да действа, да има по-голяма свобода да законодателства. И затова едни промени в Конституцията се налагат, пък чувам гласове, че не им се иска на много от политиците да се стига до такава промяна в Конституцията. Пък ако трябва да се прави такава реформа, трябва промяна.
Веднага обаче искам да вметна, че съдебната ни система далеч не е най-болната система в нашето общество. Има едно особено вторачване в съдебната система, някак си изпъкване на преден план като че ли тя е най-голямата ни язва - това просто не е така. Моето дълбоко вътрешно убеждение е, че има други системи, където положението е по-тежко и не по-малко важно, отколкото съдебната система - здравеопазване, образованието, това са областите.
Освен това, когато тези демократични държави ни размахват пръст, че нашата съдебна система не е в ред, правораздаването ни, аз да попитам какво правят официалните представители на съответните демократични държави, посланиците на демократични държави, които се опитват да вмешателстват в решаването на правни спорове?!? Аз това да попитам.
Лично съм потърпевш бих казал, защото съм председател на Арбитражния съд на Стопанската камара. Преди години имахме голямо дело за 18 милиона, където английска фирма и българска фирма бяха в спор. Получава се писмо до Стопанската камара, преадресирано до мен, в което ме кани английският посланик на среща. В писмото си той има дързостта, бих казал дори наглостта, да казва как трябва да се изтълкува чл. 307 от Търговския закон. На мен да ми го казва английският посланик?!?
Разбира се, аз не отидох. След това ми се обадиха оттам защо не се отзовавам. Тогава изпаднах в ярост, казах, че този човек едва ли не трябва да бъде „персона нон грата"- нищо не стана, просто всичко си утихна все едно всичко си е в ред и всичките тези хора сега казват, че нашата съдебна система, правораздавателната била еди-каква си.
А вие, представители на демократичните държави, какво се месите в правораздаването, аз да ви попитам? И после ни размахвате пръст, че нашата правораздавателна система била еди-какво си.
Не зная дали стана ясно от свое име или от името на държавата говори и френският посланик, когато коментира последния случай и заговори за „гнилите ябълки"?
Според мен много от посланиците усещат необходимостта да се изказват в тази посока, когато виждат интересите на собствени фирми от нашата страна.
Ние българите обаче осъзнаваме, че имаме нужда от справедливост и без да ни го казват от Брюксел или другаде. Усещането, че няма еднакво наказание за престъпилите закона, кара българите да симпатизират на един посланик, който говори за „гнилите ябълки"?
Така е, вярно е. Че си имаме кусурите, имаме си, че сме малко крадливо племе и това е вярно, че липсва контрол, че липсват механизми за спазването на законите. Ето, краде се нафта в БДЖ, краде се в болниците, но грешката там е системна, защото има много съвестни лекари там, но те са принудени да пишат други диагнози и пътеки, за да могат да вържат бюджета на болницата. Така че наистина има какво да се работи.
Доколко е полезна идеята да се запази статутът на Висшия съдебен съвет като постоянно действащ орган, макар в първоначалния вариант на стратегията да беше заложено той да работи на сесии?
Помня преди време, когато беше обратното, с какъв ентусиазъм се говореше, че не трябва да има сесии и трябва да постоянно действащ. Сега искаме да направим точно обратното, като че ли това ще промени качеството на работа. „Формата дава същността на нещата" е разбирането на старите римляни, но не винаги е така. Може да има добро съдържание в различни видове форма, така че не може да даваме приоритет на формата.
Това, което струва ми се тежи на тези магистрати, които влизат във ВСС, е това, че те се откъсват от своята професия. Може да се намери една такава рецепта - на такива магистрати да бъде изключително редуцирана тяхната заетост, един малък процент от делата те да гледат. Така че те хем няма да се дисквалифицират като магистрати, хем ще могат да изпълняват и функциите си в съвета. Това ми се струва като че ли едно добро решение.
