Президентът Росен Плевнелиев в интервю за предаването „Годината" на Дарик радио
Два пъти „Политик на годината" досега в нашата класация. Впрочем една от номинациите ни и през тази година заради политиката Ви, ролята Ви между двете редовни правителства, ясните Ви позиции, свързани с протестите и с кризата в Украйна, ролята Ви Кристалина Георгиева да стане вицепрезидент на Европейската комисия. Според Вас кой е „Политикът на годината"? Може да се каже, че имате два гласа.
За мен безспорно Кристалина Георгиева. Тя показа огромен успех на международната сцена. Убеден съм, ще бъде много полезна на България и на Европа. Разбира се, нейният успех е преди всичко на база на нейните безспорни лични качества, но и се радвам, че българската държава успя да организира такава кампания, че наистина заедно да постигнем един досега невиждан успех за България. Трета в позицията на Европейската комисия, вицепрезидент и финансов министър.
Да започнем със злобата на деня. Ще наложите ли, г-н президент, вето върху прехвърлянето на пари от частните в Държавния пенсионен фонд?
Вето - не. Но управляващите поеха категоричен ангажимент в рамките на три месеца, до края на март, да се проведе национално отговорен дебат, да се поканят експерти, работодатели, да се поканят синдикални организации и всеки, който може да допринесе за едно устойчиво решение за пенсионната реформа в България, която не търпи отлагане, но не може да се прави на парче и в последния момент. Не може да се прави срещу правилата на самия български парламент. А на това отгоре, това, което в момента е дадено като заявка, донякъде противоречи на коалиционни споразумения, които са официални. За мен като държавен глава е важно да посоча проблема - той е ясен, с надеждата обаче, че управляващите са дали срок за национален дебат и че министър-председателят е поел категоричен личен ангажимент. Ако има, както той каза, смислен аргумент, той ще промени решението си.
Има ли такъв аргумент, г-н Президент?
Надявам се.
Вие какво мислите по съществото на спора?
Надявам се не един, а повече аргументи да дойдат на масата. Винаги вярвам в балансираното и конкретно национално отговорно и общ поглед върху нещата, не просто само един или друг аргумент. Тук много неща трябва да сложат на масата. Частното не е враг на държавата, напротив. Ако човек погледне развитието на много от частните пенсионни фондове в България, той ще види, че те имат много по-добра възвръщаемост от държавните. Трябва ли да ги противопоставяме? Добре ли е, когато говорим за свобода, тя да е еднопосочна улица? Можем ли да кажем, че е свободно правото на избор на един млад човек на 25 години, който еднократно, веднъж в живота си ще вземе едно решение и след това няма да може да го промени? Че аз, когато съм бил на 25 години, съм имал съвсем друго в главата си - исках да работя в завод за съобщителна техника. След това заминах за Германия, животът ми се промени. Върнах се в България, отново се промени. Ако говорим за свободен избор, той трябва да бъде свободен. Затова категорично апелирам към управляващите да чуят всички аргументи, в срок до 31 март да се отнесат изключително сериозно и отговорно към даденото си обещание и след това, в рамките на собствените си правила за устойчивост, за оценка на въздействието, която трябва да бъде съпътстваща всеки закон, камо ли едно решение, което отговаря на очакванията на милиони българи за пенсионна реформа, която е устойчива и работеща, да вземат своето отговорно решение. Министър-председателят Бойко Борисов неведнъж е променял решение в ход, когато е виждал, че или е сбъркал, или е дал прекалено много път или пък прекалено много в една едностранна посока. Затова за мен срокът е ясен, ангажиментите са ясни. Дебатът трябва да бъде национален, решението ще бъде отговорно. Ако към 31 март не се проведе този национално отговорен дебат и не се вземе решение в неговата цялост, включително и ако трябва да се реализират вече взети решения, аз мисля, че ние ще имаме много трудна и тежка ситуация, от гледна точка на доверието.
Г-н Президент, не разбирам докрай позицията ви. Решението е взето. Не е ли логично първо да се проведе дебатът - това би означавало Вие да наложите вето сега върху тези промени - и след като се проведе дебатът, тогава да се вземе решението? Защото излиза, че някакви хора на 5 януари ще отидат да подават заявления, които ако се състои този дебат и се отменят решенията, ще бъде излишното им разкарване.
Даден е срок до една година. Същевременно е даден и срок от самите управляващи до 31 март за комплексна, цялостна оценка на пенсионна реформа и взимане на национално отговорно решение за продължаване на пенсионната реформа. Ще чакам в рамките на този срок да бъде взето това национално отговорно устойчиво решение. Ако това не се случи, моята позиция ще бъде друга. Длъжен съм да дам шанс. В момента е взето едно решение, което е част от една много по-богата съвкупност от решения, които трябва да бъдат взети. Надявам се всички по правилен начин към 31 март - дадено е обещание, ще дадем шанс.
Одобрявате ли четворната коалиция с Патриотичния фронт в нея и идеологически противоположните Реформаторски блок и АБВ?
На мен ми е трудно да оценя тази коалиция като „четворна". Това, което аз видях и българският народ видя, е, че бе подписано коалиционно споразумение с Реформаторския блок от страна на ГЕРБ, бе подписано споразумение за партньорство с АБВ, които припознаха и участваха в изработването на програмата на коалицията, и, разбира се, видяхме една декларация за подкрепа от три изречения от страна на Патриотичния фронт. Но не е моя работа да защитавам тази коалиция, нито нейната програма, нито начина, по който тя е структурирана. За мен две неща са важни. Първо - все пак ние имаме лош опит от 2013 г., когато имахме коалиция, която дори нямаше коалиционно споразумение. Ние не знаехме какви са механизмите за взимане на решения и неслучайно година по-късно тя катастрофира като една коалиция на задкулисието, защото нямаше обективни и ясни механизми за взимане на решения. В края на 2014 г. се направи опит, според мен по-добър, за коалиция, в която имаме коалиционно споразумение, имаме програма, имаме ясни механизми. Надявам се в рамките на нормалните за всяко едно правителство месец-два тази коалиция да покаже, че е ефективна, че работи, да видим не размяна на популярни песни във Фейсбук профили, което започва вече да става, за мен поне, контрапродуктивно, да не кажа, че донякъде е още по-проблематично и да използвам друга дума. Не това е важно. Важно е, че има подписано коалиционно споразумение и има ясна програма. Моля, изпълнете това, което сте обещали на българския народ.
Събитие на годината в нашата класация е случаят „КТБ". Защо фалира КТБ, г-н Президент?
Аз първо ще си позволя да дам и моята оценка. Първо, за съжаление, за поредна година, като че ли, негативните събития надделяват. Само по себе си, за мен като държавен глава, това не е добрата новина, но е така. Аз бих поставил още две негативни събития в класацията и дори бих ги подредил. За мен най-тежкото и най-съдбоносно за народа събитие е продължаващото тежко политическо противопоставяне вече две години. Този невиждан реваншизъм и безпринципното противопоставяне, на което бяхме свидетели две години. Надявам се това да приключи. Второ, бих поставил украинската криза. Тя е многопластова, промени изцяло средата за сигурност в Черно море и в Европа, видяхме санкции, видяхме невиждано противопоставяне Европа-Русия, което не е в интерес на никой, но сме длъжни да защитим върховенството на правото, а не на интересите на една или друга държава. И трето, разбира се, да - събитието „КТБ". То определено доминира в представите ни за негативно събитие. Надяваме се оттук нататък да нямаме повторение на този сценарии, но отварям една голяма скоба с апел към прокуратура, към Комисията за отнемане незаконно придобито имущество, към Комисията за борба с конфликт на интереси, към Комисията за финансов надзор и много други. Нека не допускаме казусът „КТБ" да бъде просто едно повторение на казуса „Първа частна банка" или „Банка Земеделски кредит" от 1996 г. Тогава никой не беше наказан и един лев не беше върнат. И ако днес това се случи отново, ние ще върнем България 15 години назад.
Одобрявате ли България да продължи процедурите по строителството на „Южен поток" с даване на разрешение за строителство в морската част? Поне това са съобщенията от вчера.
Одобрявам България да говори с европейските колеги, да се държи като достоен член на Европейския съюз (ЕС), да поставя на масата, включително и на Европейския съвет, ясно своите интереси, да ги отстоява по един законосъобразен и европейски отговорен начин. Това, което в правителството на Пламен Орешарски беше погрешно.
Кое?
Говореше се едно в Брюксел, правеше се друго в България. Надявам се това да не се повтаря никога повече. Неслучайно и затова предишното правителство на министър-председателя Орешарски изпадна в една доста дълбока международна изолация. В момента това, което одобрявам, е, че министър-председателят Бойко Борисов отиде в Брюксел и сложи нещата ясно на масата. Също така той е загрижен, от това, което чувам в неговите /.../, да не би България да се сблъска с поредния казус на юридическа битка за милиарди, в която от една страна ние като лоялен член на ЕС да сме направили едно, но да сме изгубили милиарди в поредните дела за поредния проект, недобре организиран, недобре структуриран и вероятно, още по-зле изпълнен от Големия шлем. За мен е много важно, да, България да защити интереса си в нацията и в българската политическа класа има консенсус, че този проект може да върви напред само и единствено, ако отговаря на европейското законодателство. Така че трябва да се говори с Брюксел.
Какво да бъде българското поведение при две войни близо до границите на страната - в Близкия Изток и в Украйна?
Подсилване на всички елементи от националната система за сигурност, внимателна реформа, специално обръщане на вниманието към службите, защото те би следвало да са тези, които ще ни помагат да получаваме адекватна и бърза информация в труден момент, да си даваме сметка, че светът е променен. Може би, като отговор на „хибридната война" виждаме валутна война, виждаме пропагандна война. Виждате само за няколко години колко по-различна стана Европа, нашият регион и света като цяло. В Организацията на Обединените нации се обединихме около оценката, че никога досега след военната история на света, след Втората световна война, не е имало толкова много конфликти. Те са и по-различни. Затова искам да споделя своята загриженост от начина, по който работят някои български служби. Къде беше ДАНС по казуса „КТБ"? Разбираме преди една седмица, че 200 хиляди мини били складирани в някакъв склад. Къде са службите, за да ни кажат за това? Затова, когато през 2015 г. ще поставим на дневен ред реформи, трябва да си даваме сметката, че освен пенсионна, освен реформа в сектор „Енергетика", „Образование", най-важното от всички, разбира се, е правораздаване, законност, но не по-малко важна е реформата в сектор „Сигурност". И за мен едно разочарование, което искам да споделя с българския народ, са намалените пари за българската армия. Когато е трудно, когато имаме сериозен конфликт и кризи, това не се прави. Това води донякъде до демотивиране на самите служители. Затова аз искам да апелирам към всички в парламента, първо, да бъде спазено политическото обещание и ясен ангажимент на България, като достоен член на НАТО, да не намаляваме повече бюджета за отбрана така, както обещахме през всички държави-членки и така, както всяка друга от държавите-членки в НАТО ще го направи. Може да се окаже, че през 2015 г. ние ще бъдем единствените с намален бюджет. Считам, че решението към момента е временно, дадена е заявка и е поет ангажимент да се намерят допълнителни резерви в хода на изпълнението на бюджета за 2015 г.
Вие отсега казвате, че ще има актуализация на бюджета „2015"?
Не, има и други механизми, по които това нещо може да стане. Ако приходните агенции заработят по-добре, в което съм убеден, че трябва да бъде приоритет, военните също трябва да ревизират някои от своите програми и, разбира се, правителството трябва да знае, че сигурността струва пари.
Няма обаче да наложите вето върху бюджета заради армията?
Вето върху бюджета не планирам да наложа, но честно, чрез Вашата медия и, разбира се, във всички други мои изказвания аз ще продължа да апелирам да бъде спазен ангажиментът, към края на 2015 г. да бъдат намерени резерви, така че армията да не е ощетена и ние да можем с достойнство и военният министър, и министър-председателят, и президентът да разговарят със своите колеги в семейството на НАТО. Има възможност в рамките на 2015 г. това да се направи. А по отношение на пенсионната реформа съм категоричен: Направете реформа. Направете я по един достоен начин, поканете всеки на масата, дебатирайте, чуйте всеки аргумент и в рамките на срока, който е поет до края на март, направете едно устойчиво национално отговорно усилие за смислена реформа.
Промените в законодателството, свързано със сигурността, ще ви дадат възможност вие да назначавате председателя на Държавната агенция „Национална сигурност" (ДАНС), както и главния секретар на Министерството на вътрешните работи. Трябва ли да бъдат сменени двамата след доста острите реплики, които казахте преди малко по отношение на работата на службите за сигурност?
Като държавен глава аз ще спазя Конституцията, разбира се, и законите такива, каквито те са. След промените в пакета от закони, който се подготвя в сектор „Сигурност", и само и единствено в тяхната цялост, ние ще се надяваме, че имаме една добра заявка за реформа. Връщам се отново на основното послание на всички политически лидери от един Констативен съвет по национална сигурност, който проведохме по един достоен и отговорен начин, и постигнахме пълен консенсус за реформа в сектор „Сигурност". Пакет от четири закона, за първи път в историята на Прехода да имаме и закон за военна информация и за Военно-разузнавателна служба, и за Национална служба „Охрана" и, разбира се, общ пакет от закони, който да влезе по един отговорен начин, да мине през парламента. Тогава, когато минем през правилата, тогава, когато подготвим платформата, тогава ще търсим и различните алтернативи от гледна точка на хората. Поставям първо правилата, поставям първо ясната база, а след това идват хората. Министерски съвет също има своята отговорна функция. Надявам се да има повече от един кандидат, да се преценят плюсове и минуси, да се даде възможност за...
Само че Вие говорихте за четири закона.
Да, пакет от толкова закона.
Това може да се изтълкува като: „Писанчев остава докато ги приемат". Въпреки че, законът, който се приема в момента...
Не са важни за мен хората толкова, колкото законите, колкото реформите. Ако ние през 2015 г. не направим няколко реформи, всяка една от тях е наболяла, нито една от тях не може да бъде отлагана. Ако ние не направим тези реформи, нищо няма да направим. Не става въпрос за хора и аз тук изобщо не искам да говоря за една или втора личност, а за закони, които ще дадат възможност на правила и на, разбира се, национално отговорен подход и много повече прозрачност и граждански контрол в работата на службите. Така ще се родят и добрите кандидатури.
Всъщност, г-н президент, аз мислех разговорите в годината да водя по съвършено друг начин, ако не се беше случило това с пенсиите от последните два-три дни, защото светът говори за съвършено други теми.
Така е.
Основната тема на света е образованието. Годината беше белязана през първата й половина с огромно събитие, свързано с Нигерия, ученичките, които бяха пленени и завърши с нещо, което в България, за съжаление, минава малко встрани от новините - атентатът в пакистанското училище където загинаха повече от 130 деца. Това е тема номер 1, а не пенсиите. Само, че България не води този разговор. Дори не забелязва достатъчно тези новини, колко много хора по света искат да учат, но не могат да учат физически. 58 милиона деца не могат да ходят на училище.
Тази тема с пълната си важност и приоритетност е на дневния ред и на българските институции. Бих разделил тероризма от образованието и просветата. Ясно е, че светът има огромен проблем с тероризма. Данните на ООН показват нарастване четирикратно на атаките на терористичните организации и това е една голяма драма за нашата планета, но ние се намираме вече седма година в икономическа криза, невиждана след Голямата депресия. Трябва да си даваме сметка, че единственото смислено решение по време на криза е образование и инфраструктура, инфраструктура и образование, образование, образование. Ако ние искаме, дори пенсионният ни модел да сработи и не от днес за утре, а за след 10-20 години. Няма как да не адресираме темата. Свързано е.
Преди малко Вие поискахте повече пари за военните, а ще поискате ли повече пари за учителите?
Търся балансирано решение. Някои сектори в националната икономика получиха сериозно увеличение с бюджета за 2015 г. Аз казвам, че ние трябва да имаме приоритети. Един от тези приоритети е образованието. Другият е сигурност. Третият са реформи.
Но и двата първи не личат по парите.
Те трябва да бъдат облечени със съответното финансиране. Оттам-нататък е въпрос на национални политики. Давам си ясна сметка, че имаме много проблеми. Не всички могат да бъдат решени за година-две, но има един много добър и един много лош начин да адресирате проблемите си. Много лошият начин да имате сто проблема и да си казвате „да, имам ги" и да си ги носите под мишницата и всеки ден, днес, утре, да отигравате ситуации и да не решавате устойчиво и съществено нито един от тях. Този метод на управление в книгите по управление се нарича „damage сontrolling", управляване на щетите. Много щети - лошо управление. Другият, добрият начин на управление е така наречения „проактивен подход". Имам ли проблем в пенсиите? Имам. Имам ли проблем в образованието? Имам. В сектор „Сигурост"? Имам. В енергетиката? Имам. В здравеопазването? Имам. Добре, знам, че имам тези проблеми, не ги крия под масата и не ги отлагам за следващото поколение. Не искам децата ми да платят цената на това, но приоритизирам, през 2015 г. ще бъдат правораздаване, пенсионна реформа, енергетика, защото тези сектори, ако не тръгнат здраво напред, нищо друго няма смисъл. През 2016 г. ще бъде нещо друго. Хващаме пет неща и ги решаваме устойчиво и национално отговорно, и непросто, за да закърпим бюджета.
България ръководи Световната организация за образование, ЮНЕСКО, в лицето на Ирина Бокова. Това е и българският кандидат за генерален секретар на ООН. Какво трябва да направи България, за да оглави Ирина Бокова Световната организация?
Безспорен е успехът на г-жа Бокова. Ние се гордеем с това, че две жени, амбициозни, а именно г-жа Кристалина Георгиева и г-жа Бокова веят високо българското знаме на международната сцена и постигат видими резултати.
Това ще стане в началото на 2016 г., но всъщност 2015 г. трябва да се направят стъпките.
Говорим именно за това, че българската дипломация, българското правителство, институциите, които отговарят, ще направят своя план как да се действа така, че да имаме своя голям шанс. Разбира се, конкуренцията е жестока.
Според Вас Ирина Бокова има ли шанс да оглави ООН?
Отново искам да заявя категорично, че като държавен глава, много искам първо да бъде системният подход, първо да дойде планът за действие, първо да имаме устойчивото решение как. Знаете ли, аз съм президент, но аз съм и инженер, човек. Искам да вярвам, че нашите решения не са емоционални, а са рационални. По същия начин трябва да действа и тази коалиция, която току-що се роди. По същия начин трябва да действаме и специално както вътре, така и извън България. Светът действа по този начин. Държавите имат ясен план кой, как и защо би могъл да се опита да стигне до най-високата позиция на планетата. Това не е просто да кажем успех на г-жа Бокова, а да имаме ясен план за действие, включително и комуникационен план. Лично аз вярвам, че ще изковем такъв много скоро и ще се представим достойно в тази световна надпревара.
Какво завърши през 2014 г.? На какво беше сложен край?
Може би ще Ви изненадам, но за мен бе сложен край на мита, че българите се спасяват по единично. Не. Доброволците от Аспарухово, от Мизия измиха лицето. Те показаха една друга България. Тогава, когато държавата и общините не успяваха да бъдат адекватни и бързи, те бяха там в калта. За мен този мит е приключил. Българите имат ясна кауза, имат ясна цел и българите гледат напред. Активните граждани, младите, доброволците ни показват правилния път.
А какво започна през 2014 г.?
Много се надявам да започне един нов политически подход, такъв, какъвто не видяхме в последните години. Видяхме силно противоборство и реваншизъм. Какво се изговори от най-високата трибуна в държавата, всички чухме какви обвинения и какви обиди. Надявам се да започне един нов национално отговорен подход, повече посветеност на националните приоритети, повече смирение, много по-малко агресия. Знаете ли, в очите на хората политикът трябва да бъде един порядъчен човек, който служи на обществото. Не е трудно да бъдем такива. Нека да докажем, че ще бъдем такива през 2015 г. с много повече труд в посока на решаване, а не задълбочаване на националните проблеми.
Коя да бъде целта на България през 2015 г.? Коя е целта на българския президент? Ще Ви дам за пример, понеже тази седмица имах шанса да бъда на един форум с участието на Гордън Браун и Ирина Бокова в Конго. Президентът на Конго си поставя предметна цел. 3,5 милиона деца там не ходят на училище и той каза: „Искам в края на следващата година да видим колко от тези деца ще са отишли на училище". Вие имате ли такава ясна цел, г-н президент?
Вероятно сте бил на форум на „Education First", „Образованието първо". Това е една световна инициатива, на която и аз с огромно удоволствие участвах в рамките на Организацията на обединените нации. Така е. Вижте, първо нека да направим разликата между визия и цел. Визията е много по-дългосрочно нещо и аз вярвам, че България има ясна визия, има ясен идеал, има ясна посока, която е зададена още от възрожденците, от Левски.
Да, но догодина какво да свършим?
Каква да бъде целта за 2015 г.? Две прости думички - стабилност и реформи.
А предметът на 2014 г.? В списание „Тайм" казват, че предметът на света са чадърите на протестиращите в Хонконг. Едни шарени чадъри, много хубава снимка. Те казват: „Това символизира годината".
За България според мен предметът на 2014 г. е плакатът. Активното гражданско общество наистина взе своето място на сцената и най-важното е, че по един демократичен начин отстоява промяната към повече демокрация. За мен лично обаче предметът, който най-много ме впечатли и искам да го споделя и с народа, е едно сърце, което ми беше подарено съвсем наскоро в рамките на инициативата „Българската Коледа" от едно момченце и едни дечица със сърдечни операции в една водеща българска болница, със заявка и с поглед на благодарност за това, че държавата и народът имат приоритет, че народът е добър, благороден, припознава дарителството като своя кауза и помага на деца, които имат нужда от по няколко сърдечни операции, деца, които прекарват повече време в болницата, отколкото вкъщи при родителите си, но те имат своя шанс. Той обаче може да бъде развит само когато обществото е солидарно и покаже отношение към тях. Това малко сърчице, направено от метал, искам да споделя с българския народ и да му благодаря за неговото голямо сърце.
