Един баща разказва как е успял да спаси сина си от "Ислямска държава" и да го върне в Белгия. Европа е изправена пред ново предизвикателство - хиляди младежи тръгват към Сирия и Ирак в търсене на приключения и бойна кауза под знамената на джихадистите. Утре в Антверпен продължава най-големият антитерористичен процес в Белгия - срещу терористична група, обвинена във вербуването на младежи и изпращането им да се бият в Сирия. Пред съда ще застане и спасеният младеж Йеюн Бонтинк, съобщава БНТ.
Бащата на младежа разказва за пътуването си към ада.
Йеюн Бонтинк израства в семейство на католици, завършва католическо училище, дори участва като танцьор във видеоклип.
Йеюн е бил вербуван от "Sharia4Belgium", разказва баща му Димитри.
"Йеюн беше дълго време потиснат след приключила връзка с приятелка, запозна се с момиче с марокански произход, която го запозна с исляма и накрая той прие тази вяра. Започна да носи специфично облекло, започна да се отдалечава от нас. На нас, като родители, това не ни хареса. Ние не сме отгледали сина си, за да се превърне в това", допълва Димитри.
Той търси помощ от полицията и социалните служби, но те отказват, защото тогава организацията е легитимна. През февруари миналата година Йеюн тръгва с приятели на ваканция в Холандия, без международен паспорт. В един момент казва по Скайп, че е в Кайро, за да се запише в ислямски университет и контактът с него прекъсва. Дни по-късно бащата вижда видео от град Алепо, на което са снимани приятели на сина му от Антверпен:
„Когато видях това си казах: "Няма съмнение, синът ми е в Сирия".
Димитри пак търси помощ от полицията, но там му казват, че синът му вече е пълнолетен и няма право да го издирва или да иска да бъде върнат. Бащата, който е бивш военен, отправя призив към други родители да се съберат и да отидат да търсят децата си. Не се отзовава никой и Димитри тръгва сам към Сирия. Ходи общо три пъти, без да говори арабски и без да познава никой. На място се запознава със сирийци, турци и кюрди, които му помагат. Не дава подробности точно къде е ходил и с кого е търсил контакт, но накрая стига до лидери от Ислямска държава:
"Арестуваха ме, ритаха ме, биха ме, сложиха дуло на автомат в устата ми, защото подозираха, че съм агент на ЦРУ. Обяснявах и обяснявах, че съм баща, който търси детето си. Накрая повярваха и ме освободиха".
Димитри успява да върне сина си в Белгия. Йеюн твърди, че е отишъл в Сирия не да се бие, а на хуманитарна мисия.
Баща му смята, че не ограниченията и евентуалното осъждане на затвор ще решат проблема, а създаването на програми за дерадикализация.
Димитри казва, че въпреки че е върнал сина си, мисията му не е изпълнена, докато младежи от Запада продължават да ходят да се бият в Сирия.
