Факти от календара: 1 ноември
Факти от календара: 1 ноември / снимка: Guliver/Getty Images

79 г. започва едно от големите изригвания на вулкана Везувий. Вулканът изхвърлил от недрата си огромен стълб черен дим, посипали се гореща пепел и скални късове, въздухът се наситил с отровни газове. Повечето жители на Помпей били погребани под разрушените сгради и пластове вулканична пепел или били задушени от отровните газове.

Под яростта на вулкана попадат и градовете Херкулан, Стабия, Оплонтис, Левкопетра, Таурания, Тора, Коза и Сора.

Везувий се извисява на височина 1277 м над морското ниво, близо до Неаполитанския залив в Италия. Той е единственият активен вулкан в континенталната част на Европа. Кратерът му е с дълбочина 217 м и обиколка 1400 м. Диаметърът на основата му е повече от 3 км.

Последното изригване на Везувий е през 1944 г. и било сравнително слабо. Въпреки това 45 души загинали, били опустошени няколко села, а базата на Съюзниците, разположена наблизо понесла сериозни щети - повредени били 88 бомбардировача B-25 „Мичъл”. Днес над кратера се издигат тънки ленти дим, а по склоновете му има пукнатини, през които прониква горещина, достатъчна да се запали лист хартия.

1478 г. папа Сикст IV издава була за въвеждане на инквизицията в Кастилия. Създаването на Испанската Инквизиция е последица от „реконкистата”, продължилата 770 години война за освобождението на Иберийския полустров от маврите.

През втората полвина на 15 в. голяма част от днешна Испания е вече освободена и на новоосвободената територия заедно с християните са живяли голям брой евреи и мюсюлмани. Голяма част от тези евреи и мюсюлмани са се покръстили и приели християнската вяра. Но някои събития от продължаващата столетия война показали, че част от тези новопокръстени християни са го направили само фиктивно - с користни цели или да работят като „пета колона” и да подпомагат маврите.

Именно по тази причина през 1480 г. Изабела I Кастилска и съпругът и Фернандо II Арагонски създават „Tribunal of the Holy Office of the Inquisition” - официалното име на Испанската Инквизиция. Новосъздадената инквизиция имала правомощия и власт само и единствено срещу новопокръстените евреи и мюсюлмани. Инквизиторите нямали абсолютно никакви права и власт да се занимават с „истински” евреи и мюсюлмани, както и със „стари” християни.

Едва столетие по-късно, когато цяла Европа била разтърсвана от религиозни войни, дейността на Инквизицията била разширена и обхванала защитата на самата католическа вяра от ереси и други „смъртни” грехове. Но дори и тогава всичко се извършвало по закон и със съд. Има немалко свидетелства, че хора, нарушили светски закони, нарочно се признавали в ерес, за да преминат под юрисдикцията на църковните власти и получат по-леко наказание.

Отначало замислена с цел да се бори срещу ереста на юдействащите, Инквизицията - без да престава да преследва евреите - си намирала нови подсъдими: протестантите, сектите, магьосниците и общо взето всички, които изглежда се отклоняват от правоверието, определено по много стриктен начин. Тя била натоварена още да потиска действията, които включват незачитане на догмата: богохулството, двубрачието, подтикването, блудството.

1520 г. Фернандо Магелан открива проток между Атлантическия океан и Тихия океан. Магелановият проток е разположен между най-южната точка на Южна Америка нос Фроуърд и остров Огнена земя. Допреди завършването на Панамския канал през 1914 г., той е един от малкото сигурни начини да се мине през Атлантическия в Тихия океан и обратно.

Историята на това откритие започва през 1514 г., когато Магелан изпада в немилост пред португалския крал и бива изгонен от службата си. Разочарован, мореплавателят сменя поданичеството си и предлага услугите си на конкурентна Испания. Тук той се среща с младия крал Карлос I, по-късно император на Свещената Римска империя под името Карл V, който се съгласява да финансира пътуването му до Островите на подправките, в търсене на нов стратегически път по вода.

Пътешествието е планирано заради откритата от Магелан карта, базираща се на предишни пътувания, според която широкият естуар на река Ла Плата в Южна Америка е проток през континента към Тихия океан. Целта на пътешествието на мореплавателя, по време на което той открива нов път към Тихия и Индийския океан, е да достигне богатите на подправки Молукски острови. По това време няколко европейски държави се борят за власт над търговията с подправки и екзотични стоки, затова този път е много важен от стратегическа гледна точка.

Магелан тръгва от Испания през 1519 г. с пет кораба под негово командване. След повече от 18 месеца плаване сред бури, ожесточени бунтове, разочарования и корабокрушения, четири от петте кораба достигат до целта си. Силната морска буря, продължила три дни почти накарала Магелан да тръгне обратно към Африка, но точно тогава моряците откриват протока и навлизат в него. На 28 ноември само три кораба навлизат в Тихия океан, а Магелан го нарича така заради привидното спокойните му води в този ден.

При преминаването през протока, Магелан открива и Огнена земя - една от по-малко познатите и известни островни групи в света, синоним на суров климат и отдалеченост. Името й е дадено от легендарния мореплавател, след като при преминаването на корабите през непрогледния нощен мрак, те забелязват в далечината индианските лагерни огньове.

Протокът е дълъг около 600 км и е с формата на сърп, като дъгата му е изтеглена на юг. На места ширината му достига до 60 км, но на места е едва 4-5 км. Любопитен факт е, че самият Магелан нарича протокът Estrecho de Todos los Santos (Проток на Вси светии), тъй като корабите навлизат във водите му на 1 ноември.

Магелан е първият мореплавател, достигнал от Европа до Азия в западна посока, първият европеец, плавал в Тихия океан и първият, оглавил експедиция с цел обиколка на света. Въпреки че самият той умира преди завръщането си в Европа, част от екипажа, организиран и ръководен от него през първата половина от пътуването, се завръща в Испания през 1522 г., успявайки да обиколи света.

1755 г. силно земетресение  разтърсва Лисабон. Трусът е регистриран в 9.20 ч. сутринта на 1 ноември и е последвано от цунами и пожар. Според съвременни изследвания магнитудът на земетресението е около 9, а епицентърът му бил в Атлантическия океан, на около 200 км запад-югозападно от нос Сау Вишенте.

Лисабонското земетресение е едно от най-разрушителните и смъртоносни земетресения в историята на Европа. Столица на Португалия е почти напълно разрушена, броят на жертвите се оценява на между 60 000 и 100 000 души.

Разрушенията от земетресението се равняват на 32 до 48% от икономическия продукт на Португалия. Първоначалният ефект е инфлация. През 1756 и 1757 г. цените на пшеницата и овеса в Лисабон скачат с 80%, а на ечемика дори с 171%. Строителните материали като дървесина и вар се продават 60% по-скъпо.

Земетресението се случва в критичен момент за Португалия, когато вносът на злато от Бразилия секва, а през 1756 г. в Европа избухва Седемгодишната война. Финансите на Португалия са толкова отчайващи, че страната е принудена през 1762 г. да помоли Великобритания за заем, който им е отказан.

Премиер на Португалия по това време е Себастиао Жозе де Карвальо е Мело. Той незабавно се захваща за цялостно престрояване на държавата и икономиката. Той премахнал бюрокрацията в закостенелите държавни структури. Постарал се да премахне и икономическата зависимост на Португалия от основния й търговски партньор Великобритания. Затова Португалия целенасочено инвестира в „родните” предприятия – за коприна и хартия, както и в тъкачниците.

Любопитен факт е, че стремежът на португалското правителство да установи причините за земетресението дава началото на първите научни изследвания в тази област, което поставя началото на съвременната сеизмология.

1897 г. учреден е футболен клуб „Ювентус” (Торино). Основан е като „Спортен клуб Ювентус” от група млади студенти, сред които е и първият президент на клуба, Еудженио Канфари.

Бианконерите са сред най-титулуваните отбори за всички времена. Клубът се присъединява към италианското футболно първенство през 1900 г. Първата шампионатна титла печелят през 1905 г.

През първите две години от създаването си (1897 г. и 1898 г.) „Ювентус” приема гостуващите отбори на стадионите Parco del Valentino и Parco Cittadella. След това отборът се премества на Piazza d'Armi Stadium, където провежда домакинските си срещи до 1908 г.

От 1909 до 1922 г. „Ювентус” играе своите домакинства на Corso Camp Sebastopoli преди да се премести на Corso Camp Marsiglia, където остава до 1933 г. На този стадион отборът става четири пъти шампион на Италия. В края на 1933 г. торинският гранд започва да играе домакинските си мачове на новия стадион Stadio Mussolini, открит за Световното първенство по футбол през 1934 г. След Втората световна война стадионът е преименуван на Stadio Comunale Vittorio Pozzo. На него „Ювентус” приема гостуващите отбори в продължение на 57 години. Стадионът продължава да се ползва за тренировъчна база до юли 2003 г.

От 1990 г. до сезон 2005/06 торинци провеждат домакинските си мачове на Stadio delle Alpi, построен за Световното първенство по футбол през 1990 г. През август 2006 г. бианконерите се завръщат да играят на Stadio Comunale. Стадионът е обновен за Зимните олимпийски игри в Торино и вече носи името Stadio Olimpico. От 2011 г. „Ювентус” провежда домакинствата си на Juventus Stadium. Новото съоръжение е построено на мястото на Stadio delle Alpi. То е с капацитет от 41 000 зрители, а в изграждането му са вложени 120 млн. евро. На 11 септември 2011 г. се изиграва първият мач на новия стадион между „Ювентус” и „Парма”.

През годините емблемата на клуба претърпява различни промени. Днес емблемата на отбора е черно-бял елипсовиден щит като тези на италианските духовници. Той е разделен на пет вертикални ивици - две бели и три черни. В горната част е изписано името на отбора на бял фон, а в долната е изобразен нападащ бик върху черен стар френски щит. Върху щита има и черна корона. Нападащият бик е символ на града Торино.

От 1903 г. Ювентус играят с раирани черно-бели екипи. Преди това клуба играе с розови ризи и черни вратовръзки, само защото са били изпратени грешни ризи. Тъй като един от членовете на екипа Джон Савидж има контакти в Англия, от Нотс Каунти пращат първите черно-бели екипи на отбора.

Според Международната федерация по футоблна история и статискика „Ювентус” е най-успешният отбор на 20 в. и най-успешният отбор в Италия с най-много отличия във всички турнири, със 56 официални отличия. Клубът е първият в света отбор спечелил всички официални международни турнири и първият отбор спечелил трите големи шампионата на УЕФА.

1911 г. италианските войски пускат със самолети бомби над турските позиции в Триполи. Атаката е част от Италианско-турската война от 1911-1912 г. (известна в Италия като „Либийската война”, а в Турция като „Триполитанската война”). Тя започва на 29 септември 1911 г. и завършва на 18 октомври 1912 г.

Италия заявява своите апетити за Либия още след Берлинския конгрес от 1878 г. Тогава Франция и Великобритания се съгласяват на окупацията на Тунис и Мароко. След намека на италианските дипломати, че са възможни възражения от страна на тяхното правителство, французите отговарят, че Триполи (столицата на Либия) ще бъде на страната на италианците. От германска страна е декларирана готовност да се предостави на Италия Либия и да се обяви война на Франция, ако тя се опита да попречи на Италия. През същата година и Англия дава санкцията си за заграбване на Триполитания и Киренайка от Италия.

През 1900 г. е постигнато споразумение с Франция, че Италия няма да й пречи да установи господството си в Мароко, срещу което Франция й предоставя свобода на действие в Триполитания и Киренайка. Две години по-късно тези държави подписват секретно споразумение, което узаконява договореностите.

През 1909 г. на срещата между Николай II и Виктор Емануил в Ракониджи и Русия дава своето съгласие за предстоящата окупация на тези територии. Така дипломатически е подготвена тази война срещу Турция. След това италианците започват да се подготвят за нахлуване в Либия. Тя била представяна като чудна страна с огромни по количество полезни изкопаеми.

Министър-председателят на Италия Джовани Джолити започва да проучва мнението на главните европейски правителства за възможното нахлуване на италианците в Либия. Италианското правителство, след като получава положителни отговори от главите на европейските държави, през нощта на 26 срещу 27 септември 1911 г. отправя ултиматум към Турция. Съгласно същия тя трябвало да изведе своите войски от Либия в срок от 48 часа. Отговорът чрез австрийското посолство е, че Турция отстъпва Либия без бойни действия при условие там да остане формално османското правителство. Италия се отказва от този вариант  и на 29 септември обявява война на Турция.

В тази война се разкриват възможностите за използване достиженията на техническия прогрес във военни условия. За първи път се използва радиото като средство за свръзка. Начало бележи бойното използване на авиацията. На 23 октомври 1911 г. италианският пилот капитан Карло Мария Пиаца със самолет „Блерио” лети над турските позиции западно от Триполи и провежда разузнаване на същите.

На 1 ноември е извършено и първото авиационно бомбардиране на турски военен лагер край Таджир от лейтенант Джулио Гавоти. Той лети на самолет „Етрих Таубе” и хвърля четири бомби, направени от испански ръчни гранати, с тегло 4,5 фунта по турските войски, разположени в Айнзар. През март 1912 г. лично капитан Пиаца прави и първите аерофото снимки в историята.

1914 г. край брега на Чили започва битката при Коронел. Сили от Имперския германски флот, водени от вицеадмирал граф Максимилиян фон Шпее, срещат и побеждават ескадрата на Кралския флот, командвана от контраадмирал сър Кристофър Крадък.

Сражението вероятно се случва в резултат от поредица от недоразумения. Никой от адмиралите не очаква да срещне другия в пълна сила. На Крадък е наредено да се бие до край, въпреки че е силно превъзхождан. Въпреки че Шпее постига лесна победа, унищожавайки два вражески въоръжени крайцера срещу само трима ранени моряци от германска страна, сражението му струва половината боеприпаси, като не му остават за презареждане.

Шокът от британската загуба води до незабавна реакция и изпращането на повече кораби, които на свой ред побеждават Шпее и мнозинството от ескадрата му в битката при Фолкландските острови.

1928 г. турският президент Мустафа Кемал Ататюрк въвежда съвременната 29-буквена турска азбука. Тя заменя старата османска турска азбука в официалния турски език.

Османският турски, административният и литературен език на Османската империя, се разпространява в големи части от Средиземноморието, паралелно с териториалната експанзия на империята. През 20-те години, след краха на Османската империя, в Турция е проведена езикова реформа, като официална писменост става вариант на латиницата. През 1932 г. е учредена Турската езикова служба, която трябва да изследва и стандартизира турския език. Една от нейните основни задачи е езикова реформа, включваща замяната на арабските и персийски заемки с тюркски еквиваленти.

1946 г. се провежда първият мач в историята на NBA. Националната баскетболна асоциация е най-престижната световна мъжка професионална баскетболна лига и една от четирите основни професионални спортни лиги на Северна Америка.

Създадена е на 6 юни 1946 г. в Ню Йорк под името Американска баскетболна асоциация (АБА). Получава новото си име през есента на 1949 г. след обединението с Националната баскетболна лига. През 1946 г. асоциацията започва с 11 отбора, като след различни промени и прегрупирания днес те са 30.

1993 г. влиза в сила Маастрихтският договор, с който се създава Европейския съюз. Договорът от Маастрихт е подписан на 7 февруари 1992 г. между 12-те страни, членуващи в Европейската икономическа общност след отделни преговори за образуване на икономически и валутен и политически съюз. Документът води до създаването на Европейския съюз.

По своята същност Европейският съюз представлява обща рамка за развитието на интеграция между държавите, членуващи в него. То включва две основни направления. Едното е общ (единен) пазар, ръководен от съществуващите и по-рано общности - Европейска общност за въглища и стомана, Европейска общност за атомна енергия и Европейската икономическа общност, а второто въвежда Общата външна политика и политика на сигурност и Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Договорът регламентира дейността на основните органи на Европейския съюз (Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Съд на Европейските общности, Сметна палата на Европейския съюз и други). Той определя и минималните компетенции на Съюза в областта на културата, здравеопазването, защитата на потребителя, трансевропейски мрежи, индустриалната политика и други. Подписалите договора решават и да се създаде Европейски валутен съюз с обща парична единица, по-късно наречена евро. С него ЕИО се преименува в Европейска общност.

1998 г. създаден е Европейският съд по правата на човека. Правораздавателната институция на Съвета на Европа е създадена с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г.

Съдът замества съществуващите по това време механизми, които включват Европейската комисия по правата на човека (създадена през 1954 г.) и Европейския съд по правата на човека, създаден през 1959 г. Новият формат на Съда е резултат от ратификацията на Протокол 11, изменение на Конвенцията, която е ратифицирана през ноември 1998 г. Новите съдии са избрани впоследствие от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Първият председател на съда е Луциус Вилдхабер.

2014 г. индийският град Бангалор е преименуван официално на Бенгалуру. Градът е сочен за „столицата” на информационните технологии в Индия.

Предложението за преименуването бе направено още през 2006 г. от властите в щата Карнатака по инициатива на изтъкнати местни писатели. Новото название на щатската столица е официално одобрено от федералния индийски парламент през октомври 2014 г.

Бенгалуру е името на града на езика каннада - част от дравидското езиково семейство, което включва още езиците тамил, телугу и др. От години Индия води политика на ликвидиране на топонимната номенклатура, останала от британското владичество, и съобразяването й с местната традиция.

В България:
1900 г. започва да функционира първата у нас водноелектрическа централа „ВЕЦ Панчарево”. Тя е и първата водноелектрическата централа на Балканския полуостров.

С нея се поставя началото на общественото електроснабдяване в страната. Централата осигурява електричество за осветление, електрически трамвай и двигателна сила за индустриалните предприятия в столицата, с което София се нарежда сред първите електрифицирани европейски столици.

Изграждането на централата започва на 1 април 1899 г. на р.Искър, на 18 км югоизточно от центъра на София и на 4 км от Панчарево, по пътя за Самоков. Идеята за мястото на електрическата централа е на френския инженер Самуел Ребюфел, който пребивава по това време в София във връзка с канализацията на града. Строителството е извършено от Дружеството на големите строителни предприятия на Марсилия, а монтажните работи - от фирмата „Оерликон”. Първоначално машинната зала е оборудвана с четири турбогрупи. Генераторното напрежение е 8000V, а ниското - 150V. Централата работи до началото на 80-те години, а през 1986 г. „ВЕЦ Панчарево” е обявена за паметник на културата.