853 г. сл.Хр. папа Григорий IV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии. Празникът води началото си от келтския езически празник Сауин.
Келтите имали точно определени начала на четирите годишни времена, като Сауин означавал идването на зимата след като прибирали последната си реколта. Тогава започвала и тяхната Нова година. Те вярвали, че в тази нощ се отваря границата между мъртвите и живите, като сенките на починалите през изминалата година навестяват земята в търсене на живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят от сенките, суеверните хора гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и си надявали техни глави, надявайки се да изплашат привиденията.
Келтите оставяли храна на духовете, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и се принасяли в жертва животни.
През 853 г. сл. Хр. папа Григорий IV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, който в страните с голямо келтско население естествено съвпаднал и се смесил с традиционно съществуващия езически празник. До тогава празникът бил подвижен и се отбелязвал от цялото християнско общество в първата неделя след Петдесетница, в началото на лятото.
Въпреки наложилите се християнски разбирания за отвъдния свят, потомците на келтите в Англия продължили да гонят духове и вещици в навечерието на Вси светии, палели огньове и чествали Сауин и деня на Помона (богинята на дърветата и плодовете).
1517 г. Мартин Лутер заковава списъка със своите 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг. През 1505 г. Лутер получава магистърска степен и правото да преподава. Посвещавайки се на юридическата наука, той изпълнява желанието на баща си. Но знанията не носят мир в душата му.
Терзанията му се засилват. През това време се случва едно събитие, което го разтърсва - негов близък приятел умира от насилствена смърт. Още същата вечер Мартин обявява пред приятелите си, че е решил да стане монах.
По време на тази вътрешна борба Мартин Лутер се сдобива с духовен наставник - професорът по богословие д-р Щаупиц. Щаупиц прави много за талантливия монах - съдейства за неговото посвещение в свещенически сан през 1507 г. и за изпращането му през 1508 г. във Витенбергския университет като професор. Във Витенберг Лутер живее в Августински манастир и още по-сериозно изучава Библията и съчиненията на блажени Августин. Проповядва в малка манастирска църква, построена от дърво и глина. В университета чете лекции върху Посланието към римляните и Посланието към галатяните. Докато тълкува текстовете, неочаквано разбира написаното в нова светлина: човек се оправдава не чрез дела, а чрез вяра.
За бъдещия реформатор е особено важно пътуването му до Рим през 1510 г. Това, което вижда там обаче, променя неговото отношение към папството. След връщането си от Рим започва решително да проповядва Христос като Божия Агнец, който е поел върху себе си греха на света. Славата му на проповедник расте.
През това време Йохан Тецел, доминикански монах, започва да продава до градската порта на Витенберг индулгенции. Папа Лъв Х завършва строителството на грандиозната катедрала „Свети Петър” в Рим и купува откъдето може скъпи произведения на изкуството, ръкописи на древни римски и гръцки писатели. За тази цел му трябват пари. Така възниква системата на индулгенциите - греховете се опрощават за пари.
Жителите на Витенберг, които купуват индулгенции, се срещат с Лутер и му разказват колко лесно е сега да се освободиш от греховете си - стига да имаш пари. Той им отвръща с възмущение, че са измамени - Бог не опрощава нито един грях за пари. За това е нужно съкрушение на сърцето и покаяние.
Именно това подтиква Мартин Лутер да напише прословутите 95 тезиса. На 31 октомври 1517 г. той заковава написаното на вратата на дворцовата катедрала във Витенберг. Този ден остава в историята като Деня на Реформацията.
Вестта за тезисите на Мартин Лутер се разпространява като горски пожар. В тезисите се поставя под съмнение властта на папата да опрощава грехове и цялата търговия с индулгенциите се характеризира като гнусна печалба. Самият Папа вижда в Лутер противник. Той поръчва на кардинал Кайетан, папския представител в Аусбург, да предложи на Лутер да се отрече от изложените в тезисите идеи. Лутер се явява пред кардинала и отговаря, че не може да се откаже от убежденията си, защото са основани на Свещеното Писание, което не бива да се поставя под съмнение дори от папата.
1815 г. англичанинът Хъмфри Деви патентова миньорската лампа. Дейви става известен благодарение на заниманията си с физиологичното действие на някои газове, включително райския газ. Още през 1801 г. той става професор в Кралската институция на Великобритания, както и член на Кралското общество, на което по-късно става председател.
През 1800 г. Алесандро Волта въвежда първата електрическа батерия. Дейви използва тази електрическа батерия, за да раздели соли по начин, днес известен като електролиза. С помощта на много последователни батерии, той успява да отдели калий и натрий от техните хидроокиси през 1807 г. и калция, стронция, бария и магнезия през 1808 г.
Той също така показал, че кислородът не може да се получи от веществото, познато дотогава като оксисолна киселина, и доказал, че веществото е отделен химичен елемент, който кръщава хлор.
През 1812 г. той е посветен в рицарство, изнася прощална лекция пред Кралската институция и се жени за заможна вдовица. След като отива за кратко на почивка в Европа, се връща и изобретява миньорската лампа. С рудничната лампа се определя съдържанието на метан в мините.
1888 г. на шотландеца Джон Дънлоп е издаден патент за пневматична гума за велосипед, а по-късно изобретението му влиза масово в производството на автомобили. Когато прави откритието си, Дънлоп е прехвърлил 40-те. Радва на добра практика в Белфаст, където се установява след като завършва Ветеринарния колеж в Единбург.
По това време пътищата са в лошо състояние. Автомобилите се друсат върху колела, направени от желязо и дори дърво. Улиците на Белфаст пък са покрити с павета, които постоянно спъват и минувачите, и велосипедистите. Един ден, докато гледа малкия си син да кара триколката си, Дънлоп е осенен от идеята, че колелетата й са прекалено твърди. Започва да изпробва нестандартни решения, като например да увие колелетата в тънки листове гума, които се слепват по краищата.
Първият модел на гумата му представлявал вътрешен гумен маркуч, покрит от ленен плат с гумен кант. Маркучът се напомпвал с помощта на помпа за футболни топки. Така пневматичната гума става факт през 1887 г. Дънлоп я патентова година по-късно, а през 1889 г. започва производството на първите гуми в завод в Белфаст. Две години по-късно фабрика в Бирмингам също започва да прави гумите на Дънлоп.
През 1896 г. продава компанията си и прехвърля патента си на Уилям Харви. В замяна получава пакет от 1500 акции и се оттегля в Дъблин. Само десет години по-късно почти всички велосипеди използват пневматични гуми на компания „Дънлоп”. След това инвазията на каучуковите гуми се разпростира и върху автомобилите. Самият Джон Дънлоп става свидетел на разцвета на изобретението си, защото доживява до 1921 г.
Любопитен факт е, че всъщност още през 1845 г. Робърт Уилям Томсън патентова принципа на пневматичната гума. Той обаче не доразвил идеята си за разлика от шотландския ветеринар. Затова именно Дънлоп е смятан за баща на автомобилната гума.
1892 г. Артър Конан Дойл публикува „Приключенията на Шерлок Холмс”. Това е първият сборник с 12 разказа на писателя за известния детектив Шерлок Холмс. Първото издание на книгата е било само от 14 500 броя.
Още през 1887 г. лекарят от Портсмут Артър Конан Дойл публикува повестта „Етюд в червено”. В нея за първи път се появяват Шерлок Холмс и доктор Уотсън. „Етюд в червено” обаче не привлича особено вниманието на читателите, както следващата повест с Холмс - „Знакът на четиримата”. Но през юли 1891 г. Дойл започва да публикува кратки детективски разкази за приключенията на детектива в списание „Странд”. Разказите са публикувани като поредица в периода юли 1891 - юни 1892 г.
Именно тогава четящата публика започва да се увлича по лондонския детектив, чиято популярност достига феноменални размери. Съществуват теории, че Шерлок Холмс е събирателен образ от двама реално съществували души. А в качеството на „третия“ вероятно са използвани чертите на самия Артър Конан Дойл.
През 1877 г. Дойл учи за лекар в Единбургския университет. Един от преподавателите на 18-годишния Артър е проф. Джоузеф Бел, който веднага привлича вниманието на бъдещия писател. Лекциите на д-р Бел са необичайни, завладяващи и дори забавни. Използвайки своите удивителни дедуктивни способности, Бел прави светкавични изводи за пациенти, които често дори не виждал!
В автобиографията на Дойл се описва случай, когато мъж излиза пред аудиторията и Бел му дава изчерпателна и разбира се, точна характеристика, макар че никога преди това не го е виждал: „Вие сте служили в армията… Наскоро сте се уволнили. Шотландски полк. Уволнили сте се като сержант. Били сте в Барбадос…”. Самият д-р Бел обяснява това така: „Обърнете внимание, джентълмени, независимо че мъжът изглежда респектиращо, той не свали шапката си. Военните не са и длъжни да свалят фуражките си в помещение, тоест човекът още не се е отказал от стария навик. В него се вижда увереността на човек, даващ заповеди, ясно е също, че е шотландец. Колкото до Барбадос… Причината, поради която той се обърна към лекар, е елефантиазис, което е болест от Западна Индия, и именно на Барбадос сега е разположен шотландски полк”.
На втората година от обучението Бел прави Дойл свой помощник в амбулаторията. Бъдещият писател разговаря с пациентите и докладва резултатите на Бел. След десет години, когато Дойл хваща перото, именно тази удивителна способност да забелязва детайлите и на тяхна основа да стига до решаването на загадката, ляга в основата на известния персонаж.
И макар основните елементи на персонажа да са взети от личността на проф. Бел, той не е единственият източник на вдъхновение за писателя. Силно участие в създаването на Шерлок Холмс взема и прочутият единбургски съдебномедицински експерт, патоанатом, инспектор по общественото здравеопазване Хенри Литълджон. Литълджон участва в разследванията на всяка катастрофа, трагична смърт или убийство, които се случват всекидневно в Единбург. Той първи използва при разкриване на престъпленията отпечатъци от пръстите и снимки. Литълджон революционира следствените методи именно в годините, когато Конан Дойл твори своя герой.
Любопитен факт се крие и за избора на името на известния детектив. „Холмс” е „дар” от добрия приятел на писателя Оливър Уендел Холмс, а „Шерлок” се появява благодарение на любимия музикант на Дойл - Алфред Шерлок.
1919 г. създаден е футболен клуб „АФК Лийдс Юнайтед”. Клубът наследява съществувалия дотогава „Лийдс Сити”.
През 1904 г. в хотел „Грифин” е основан футболен клуб „Лийдс Сити” и скоро след основаването му на стадион „Елън Роуд” е изигран (на 15 октомври с.г.) и първият мач срещу „Хъл Сити”. На 29 май 1905 г. „Лийдс Сити” е избран за участие във Втора Дивизия, която увеличава своя състав. За да покаже своите нарастващи амбиции клубът построява нова трибуна. Но през следващите години „Лийдс” може да се похвали единствено с избягването на няколко финансови кризи.
През 1912 г. начело на клуба застава Хърбърт Чапмън, който успява да създаде солидни основи на отбора. Докато Първата световна война е в разгара си, „Лийдс” печели неофициално шампионската титла след като побеждава победителят на лигата на Ланкашър. След 1918 г. Чампън се освобождава от задълженията си към армията и се завръща в отбора в амбиция да възстанови силния тим. Но се случва немислимото. „Лийдс” е уличен в даването на незаконни премии на своите собствени играчи. В резултат ФА изключва клуба от Лигата и забранява на директорите на отбора (т.е. на Чампън) да се занимават изобщо с футбол.
На 17 октомври 1919 г. останките от собствеността на „Лийдс Сити” са разпродадени на аукцион, но още същият ден няколко служители на кметството се срещат с „чисти” от наказания бивши чиновници от клуба и стигат до идеята за основаване на нов клуб. Така на 31 октомври е създаден „Лийдс Юнайтед”, който веднага влиза в лигата на Мидланд. Председателят на Хъдърсфийлд Таун - Дж. Хилтън Краутър, предлага обединението на новия клуб с Хъдърсфийлд. На 31 май 1920 г. „Лийдс” е приет във Втора Дивизия на Футболната лига. Първият мач на „Юнайтед” е като гост на „Порт Вейл” - борбата „Лийдс” да заеме мястото на „Сити” в лигата е приключена с неуспех. Първият домакински мач е срещу „Саут Шийлдс”. Почти 17000 идват на двубоя, но „Лийдс” губи и тази среща.
Много нестабилният Лийдс започва своята история с три години на анонимност в средата на таблицата на Втора Дивизия. Едва през 1923 г. се забелязва подобряване на играта. И въпреки слабият край на сезона - само две победи в последните осем срещи - „Лийдс” печели шампионската титла на Втора Дивизия.
1941 г. приключва работата по мемориала в Маунт Ръшмор. Намира в северния щат Южна Дакота в района на град Кийстоун на 1745 м надморска височина и се вижда от 100 км.
Мемориалът символизира първите 150 години от историята на САЩ. Любопитен факт е, че до колонизирането на Америка местните племена лакота наричали тази местност „Шестимата праотци”. Тя обаче е преименувана през 1930 г. в чест на Чарлз Ръшмор - американски бизнесмен, организирал експедиция и първи посетил района през 1885 т. Именно негова била и идеята за скулпторите на президентите.
Между 1927 и 1941 г. върху площ от 5 кв.км са издялани лицата на Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Теодор Рузвелт и Ейбрахам Линкълн. Те са избрани заради тяхната роля в опазването на страната и разширяването на територията й.
Началото е поставено на 10 август 1927 г. от скулптура Гитзън Борглам, който започва с 400 работници изсичането от скалите на огромните монументи. Той избрал достатъчно равна стена с югозападно изложение, огряна от слънчева светлина почти през целия ден. Борглам имал намерение да изсече в скалите и текста на Декларацията на независимостта, но си дал сметка, че за завършване на проекта нямало да му стигне животът.
Тъй като планината Ръшмор се състои от гранит, близо 90% от монумента са изваяни с помощта на динамитни взривове. Само детайлите по лицата на президентите са оформени с пневматичен чук. Въпреки изключително опасните условия на труд на работниците, които се спускали надолу по скалите вързани със стоманени въжета, за 14-те години строителни и скулптурни дейности няма нито един смъртен случай.
Образът на Джордж Вашингтон е завършен на 4 юли 1934 г. Само две години по-късно президентът Рузвелт открива лика на далечния си предшественик Томас Джеферсън. По случай 150-та годишнина на американската конституция е завършен и паметникът на Линкълн на 17 септември 1937 г. С привършване образа на Теодор Рузвелт е открит и целият мемориал на 31 октомври 1941 г. Образът на Теодор Рузвелт е разположен в по-заден план от тези на другите президенти, тъй като при експлозия е отчупен твърде голям масив от скалите.
Цялостният план на скулптора Борглам не е изпълнен. Предвиждало се президентите да се изваят от главата до кръста в скалите, но работата е прекратена заради внезапната смърт на Борглам. По-късно синът му опитва да завърши делото на баща си, но финансирането на проекта е спряно, защото парите са пренасочени за ресурсите на Втората световна война.
1951 г. първата официална пешеходна пътека започва да предпазва пешеходците в Слау, на запад от Лондон.
Следвоенна Британия е имала нисък автомобилен трафик - 10% от днешния. Въпреки това жертвите на пътя се увеличавали. Местата, където пешеходците можели да пресичат, били маркирани единствено с метални издутини. Те се забелязвали лесно от хората на улицата, но не и от шофьорите. Обикновено, когато водачът усети, че гумите са минали през подобно нещо, вече е твърде късно да спре или намали.
Транспортната изследователска лаборатория на правителството в страната експериментирало с най-различни пешеходни пътеки. Тя тествала множество дизайни на хиляди места. Широките черно-бели райета обаче се забелязвали най-ясно.
Когато в края на 1951 г. пешеходната пътека тип зебра навлязла в Британия, смъртните случаи на пешеходци паднали с 11% още първата година.
1961 г. балсамираното тяло на Йосиф Сталин е извадено от Мавзолея на Ленин в Москва и погребано. Сталин умира на 5 март 1953 г., на 9 март с.г. е погребан в Мавзолея на Червения площад.
Скоро след ХХ конгрес на партията (1956) на партийно-производствени събрания, обсъждащи резултатите от конгреса, все по-настойчиво започнало да се чува мнението, че пребиваването на тялото на Сталин в гробницата на Ленин е „несъвместимо с извършените от Сталин беззакония”. През есента на 1961 г., в навечерието на XXII конгрес на КПСС, работниците от Кировския и Невския машиностроителни заводи предложили да се премести праха на Сталин на друго място. Такова предложение направили и работниците от Московския завод на името на Владимир Илич.
На 30 октомври 1961 г., изказвайки се на XXII конгрес на КПСС, първият секретар на Ленинградския областен комитет на партията Иван Спиридонов внесъл от името на ленинградската партийна делегация и от трудещите се на града предложение на работниците за разглеждане от конгреса. Предложението на ленинградчани се поддържало от партийните делегации на Москва, Грузия, Украйна, Казахстан, Алтайския край, Саратовска област и други. XXII конгрес постановил: Мавзолеят на Червения площад, създаден за увековечаване паметта на Ленин, да се преименува - Мавзолей на Владимир Илич Ленин. Било решено прахът на Сталин да се препогребе на Червения площад зад Мавзолея.
Ръководителите на страната отчитали, че решението за изнасяне на Сталин от Мавзолея може да предизвика безпорядък в страната. Затова акцията била проведена тайно. Късно вечерта на 31 октомври с.г. в обстановка на абсолютна секретност, под предлог за репетиция за парада на 7 ноември, блокирали Червения площад. Входът в Мавзолея, а също така и изкопаният гроб били закрити със шперплатови щитове. Там била само погребалната команда, многочислена охрана и комисия по препогребеването.
Офицери преместили тялото на Сталин в дървен ковчег, обвит с черен и червен креп. Тялото покрили с воал в тъмен цвят, оставяйки открити лицето и половината гърди. Осем офицери изнесли ковчега от Мавзолея, поднесли го към гроба, на дъното на който от осем плочи бил направен своеобразен саркофаг, и го поставили на дървена поставка. След кратка пауза войници внимателно с въжета спуснали ковчега в гроба.
Едва през 1970 г. обаче на гроба на Сталин бил поставен паметник, изработен от скулптура Николай Томски.
1984 г. министър-председателят на Индия Индира Ганди е убита от двама сикхи от охраната. Същия ден синът на Индира, Раджив Ганди, полага клетва като нов премиер.
В центъра на Делхи има две съседни имения, известни с адресите си „Сафдарджан роуд” и „Акбар роуд”. Първото е резиденцията на премиера, второто - работното му място. На 31 октомври Индира Ганди има насрочена среща в 9.00 ч. Тя е обещала да даде интервю на британския режисьор Питър Устинов. Телевизионният екип на Устинов вече е на място и чака да, когато Индира Ганди тръгва от „Сафдарджан роуд” към „Акбар роуд”. Портата между двете имения се охранява от двама сикхи подинспектор Беант Сингх и констабъл Сатвант Сингх. Когато премиерът, наближава портата, двамата сикхи стрелят в нея. Тя е тежко ранена и същия ден умира. Двамата убийци са задържани без да окажат съпротива и малко след това единият от тях Беант Сингх, е застрелян.
На следващия ден е съставена специална комисия, която да разследва убийството. 20 дни по-късно втора комисия се заема със същата задача. Двете индийски комисии действат независимо една от друга. В първата са включени високопоставени инспектори от полицията и от службите за сигурност. Втората се състои само от един човек съдията от върховния съд Такар. Съдията има право да ползва сведенията, събрани от първата комисия, но тя няма достъп до изводите на съдията Такар.
Според първата комисия организатор на убийството е застреляният след арестуването му Беант Сингх, който е привлякъл за свой съучастник констабъл Сатвант Сингх. Беант Сингх действал подучен от един незначителен чиновник, също сикх. Убийството е отмъщение за оскверняването на свещения за сикхите Златен храм в Амритсар. Според съдията Такар, Индира Ганди е жертва на заговор, в който може би са замесени най-близките й хора, действали с помощта или по поръката на чуждо разузнаване.
1985 г. отворена е австралийската писта от Формула 1 „Аделаида”. Пистата е разположена по улиците на град Аделаида, Австралия.
През 1985 г. на пистата се провежда първата Голяма награда на Австралия, част от Формула 1. Съзтезанието е домакин на стартовете до 1995 г. включително, като от следващата година стартът се мести в Албърт Парк, Мелбърн. От 1999 г. пистата е домакин на ежегоден старт от австралийския шампионат за турситически автомобили V8 Supercars.
1992 г. папа Йоан Павел II се произнася за реабилитирането на Галилео Галилей, осъден като еретик. С реабилитацията на Галилей папа Йоан Павел II се заема още през 1979 г. През 1992 г. Ватикана официално признава, че Земята не е неподвижно тяло и действително се върти около Слънцето. Това изявление напълно „изчиства” репутацията на Галилей.
Любопитен факт е, че предстои паметник на италианския физик и астроном да бъде издигнат в една от градините на Ватикана. Ученият беше принуждаван от Католическата църква да се откаже от хипотезата си за хелиоцентричната система на света. По тази начин църквата ще се извини официално за заблудата на своите предшественици и ще признае приноса на учения за развитието на световните точни и естествени науки.
Монументът на астронома ще бъде разположен недалеч от сградата, където Галилей през 1633 г. е живял в очакване на решението на съда. Инициативата за поставянето на паметник съвпада с предишен проект, посветен на 400-годишнината от изобретяването на телескопа на Галилей.
