Факти от календара: 24 септември
Факти от календара: 24 септември / снимка: Guliver/Getty Images

1852 г. френският инженер и въздухоплавател Анри Жифар осъществява първия полет с управляем балон, станал известен впоследствие като дирижабъл. На борда на странния за времето си апарат той изминава 27 км от Париж до Трап със средна скорост 9 км/ч и само силният вятър не му позволява да продължи.

Самият балон е пълен с водород, а двигателят е парен. Целият апарат тежи близо 400 кг. През целия път Жифар прави завои с дирижабъла, за да покаже, че той действително е управляем. За да осъществи полета, инженерът прави няколко подобрения в парната машина. Сред тях е инжекционна система, вкарваща водата под налягане в парния казан, за да не остане той без пара, когато машината не се движи.

През 1855 г. изобретателят прави нов тип дирижабъл, но той е неуспешен и пада при първия си полет. Жифар се самоубива през 1882 г. на 57-годишна възраст, тъй като започва да ослепява, и дарява имотите си на държавата, за да ги ползва за хуманитарни и научни цели. Името му е сред 72-те, изписани върху Айфеловата кула.

1923 г. в Берлин е прожектиран първият озвучен филм. За първия озвучен филм е определяна испанската лента „Кралицата на стиховете” от 1923 г. Филмът представлява 11-минутен запис, но е уникален по рода си с иновативността и креативността си. Сега филмът се намира в Библиотеката на Конгреса на САЩ.

1931 г. подписана е първата международна конвенция, ограничаваща лова на китове.

1948 г. създадена е японската компания „Хонда Мотор”. Днес компанията е най-големият производител на мотоциклети, както и на двигатели с вътрешно горене в планетарен мащаб с производство от над 14 млн. двигатели годишно.

Основател на автомобилната корпорация е японският инженер и предприемач Соичиро Хонда.  През октомври 1946 г. Соичиро Хонда създава „Хонда Гиджицу Кенкюджо” (Изследователски Институт Хонда), фирма специализирана в моторизиране на велосипеди чрез поставяне на малки двигатели, станали излишни в армията. Тези велосипеди стават много популярни и скоро фирмата започва да произвежда собствени двигатели. През 1948 г., заедно с Такео Фуджисава, Соичиро основава „Хонда Мотор” и компанията започва да произвежда мотоциклети. Докато Фуджисава се заема с бизнес управлението, Хонда се концентрира върху инженерната част.

Соичиро Хонда притежава над 150 регистрирани патента. През 1988 г. той става първият японец приет в залата на славата в Американския автомобилен музей.

1957 г. в Барселона (Испания) е открит най-големият стадион в Европа - „Камп Ноу”. Стадионът е оценен е от УЕФА с пет звезди, домакин е на множество международни срещи от висока класа и финали на Шампионската лига, последният от които е през 1999 г. До 2000 г. официалното име на съоръжението е „Estadi del FC Barcelona” (Стадион на ФК Барселона), но след това управата на отбора гласува за смяна на името на „Камп Ноу”

„Камп Ноу” е собственост на футболния клуб „Барселона”. Клубът разрушава стария си стадион Camp de Les Corts, който събирал 60 000 привърженици. Строежът на „Камп Ноу” започва през 1954 г. по проект на архитектите Francesc Mitjans-Miró, Lorenzo García Barbon и Josep Soteras Mauri.

Отборът на „Барселона” печели първия си двубой на „Камп Ноу” по впечетляващ начин - победа 4-2 срещу „Легия” (Варшава). Първият гол на новия стадион отбелязва Еулогио Мартинес.

Капацитетът на стадиона е променлив, при откриването си е 93 053 места, но нараства до 105 000 за Световното първенство по футбол 1982 г. След това капацитетът намалява през 90-те години на миналия век до окло 99 000. Това го прави най-големия в Европа и 11-ти в света.

В съоръжението се включват магазин за сувенири, мини терени за тренировките както и параклис за играчите. В стадиона също е бил и най-посещаваният музей в Каталуния „El Museu del Barça”, който има 1,2 млн. посещения всяка година. Музеят е открит през 1984 г.под президенството на Josep Lluís Nuñez. El Museu del Barça показва 1420 неща, свързващи се с историята на клуба, 420 от които са трофеи.

1957 г. в Литъл Рок, Арканзас, армията разгонва тълпа американски расисти.
Жителите на Литъл Рок обкръжили средно училище, където преди това са обучавани само бели деца, и не допускали там да влязат девет тъмнокожи ученици. След пристигането на армейската част, афроамериканските деца все пак влизат да учат, охраняеми от десантчиците.

В този ден подразделение от 900 военнослужещи от редовната армия на САЩ е изпратено от президента Дуайт Айзенхауер в Литъл Рок, за да разпръсне със сила многохилядна тълпа расистки настроени граждани.

Решението за привличане на армията не е взето лесно от Айзенхауер и поражда мощна протестна вълна в южните щати на страната. Един от федералните сенатори даже заявява, че ако той е губернатор на Арканзас, щял да даде на президента урок.

Скоро Върховният съд забранява расовата сегрегация в училищата. След месец чернокожите ученици вече посещават училището без охрана, а през ноември и последните американски войници напускат Литъл Рок. С това е положено началото на края на расовата сегрегация в САЩ, окончателно забранена от Върховния съд на САЩ през 1964 г.

1960 г. Франция извършва детонация на първата си атомна бомба в атмосферата над Сахара. До 1966 г. Париж извършва още 16 ядрени опита, като 13 от тях са под земята.

В ядрените опити в Сахара са участвали около 150 000 цивилни и военни. През 2009 г. страната създаде специален фонд от 10 млн. евро за изплащане на компенсации на жертвите на военната си ядрена програма.

1970 г. на Земята успешно се завръща съветската сонда „Луна 16”. Апаратът е първият безпилотен космически кораб, успял да кацне на повърхността на Луната и да върне на Земята образец от лунната почва. Така е осъществено третото връщане на образци на Земята след американските пилотирани мисии „Аполо 11” и „Аполо 12”.

Апаратът е изстрелян към Луната от околоземна орбита. На 13 септември е осъществена корекция на курса и на 17 септември 1970 г. той влиза в кръгова 111-километрова орбита с инклинация от 70 градуса около Луната. Изследвана е лунната гравитация. След корекции на 18 и 19 септември орбитата е променена. Основният двигател за кацане е задействан на 20 септември в 5.12 ч. (по Гринуич) по време на преминаване през периселен. На височина от 20 м над повърхността той се изключва и се задействат допълнителните двигатели, които се изключват на височина от 2 м. Апаратът пада на повърхността със скорост от 2,4 м/сек в 5.18 ч. (по Гринуич), в областта на Маре Фекундитатис („Морето на плодородието”), на около 100 км западно от кратера Уеб.

Механичната ръка е задействана в 6.30 ч. на 20 септември и пробива лунния реголит на дълбочина от 35 см в продължение на 7 минути, преди да се натъкне на скала. Извадена е колона от материал с тегло от 105 гр, който е поместен в херметизирания контейнер.

След 26 часа и 25 минути на повърхността, в 7.43 ч. на 21 септември модулът за доставка на образеца от лунна почва излита от повърхността на Луната. Останалата част от апарата остава на повърхността на Луната и продължава да предава данни за лунната температура и радиация.

Модулът с образеца се връща директно към Земята, без корекции на курса и по балистична траектория навлиза в земната атмосфера на 24 септември. Падането му е забавено от парашути, и той каца в Казахстан в 5.25 ч. (по Гринуич).

1975 г. Дъгъл Хастън и Дъф Скот стават първите британци, които изкачват Еверест. Хастън и Скот също поставят и рекорд за най-бързо изкачване на върха.

33 дни след установяването на базовия си лагер, двамата достигат върха на планината от югозападната й страна, която дотогава никога не е успешно изкачвана.

Екипът успява да премине труден директен маршрут, на който са се провалят пет други екипа преди това. Трудността на изкачването на югозападния склон се дължи на мощни ветрове.

1988 г. канадецът Бен Джонсън поставя световен рекорд от 9,79 секунди на 100 м спринт по време на Летните олимпийски игри в Сеул. Малко след това обаче атлетът е дисквалифициран за допинг.

Джонсън е роден във Фалмут, Ямайка, на 30 декември 1961 г., в семейство от работническата класа. Когато е 15-годишен се пренася да живее в Канада с майка си. В Торонто се запознава с треньора си Чарли Франсис, който започва да му дава допинг - стероиди.

На Летните олимпийски игри в Лос Анджелис през 1984 г. Бен Джонсън печели бронзовите медали на 100 м и в щафетата 4x100 м на Канада. Между Игрите в Лос Анджелис и тези в Сеул през 1988 г. Джонсън се превръща в основния конкурент на Карл Люис.

На Игрите в Сеул печели старта на 100 м, като е един от четиримата състезатели, избягали дистанцията за по-малко от 10 секунди. Това е първият път, когато това е постигнато.

Рекордното време обаче поражда подозрения, че Джонсън употребява стероиди. Само два дни след т.нар. „Jahrhundertlauf” това се потвърждава. В задължителната проба на урината на Джонсън се доказват следи от „Станозололо”, синтетичен анаболен стероид. Титлата му за най-бърз спринтьор е отнета и присъдена на Карл Люис.

През 1993 г. Бен Джонсън се опитва да се върне в спорта, но отново е заловен при употреба на допинг и е наказан да не участва в лекоатлетически състезания до живот. През 2012 г. работи като треньор в италиански футболен отбор от Генуа.

1991 г. излиза вторият албум на Нирвана „Nevermind”. С водещия сингъл „Smells Like Teen Spirit” групата навлиза в музикална вълна, считана за субстил в алтернативния рок, наречен гръндж.

Албумът веднага измества „Dangerous” на Майкъл Джексън от първото място в „Билборд” и превръща групата в най-горещите звезди от началото на 90-те години. Но с големите успехи и внезапно застигналата ги слава групарите се сблъскват и с редица проблеми. Вокалистът Кърт Кобейн се пристрастява към хероина и изпада в дълбока депресия. През 1992 г. той си купува пушка, с която две години по-късно слага край на живота си. И

Любопитен факт е, че началото на грънджа е поставено много преди Нирвана, но тя се смята за групата, която го популяризира.

1996 г. САЩ, Китай, Франция, Русия и Англия подписват Международния договор за забрана на ядрените опити.

Още през 1954 г. индийският лидер Джавахарлал Неру предлага пред Общото събрание на ООН сключване на международно споразумение за забрана на ядрените опити.

Преговорите стартират през януари 1994 г. в рамките на Конференцията по разоръжаване в Женева и приключват на 22 август 1996 г. Предложението е гласувано на 10 септември с.г. от Общото събрание нна ООН със 158 гласа „за”, 3 против (Индия, Бутан и Либия), с пет въздържали се (Куба, Ливан, Сирия, Танзания и Мавриций). 

1998 г. в Лион (Франция) за пръв път е направена трансплантация на ръка. Д-р Жан-Мишел Дюбернар е обявен за светило на хирургията. През 2000 г. професорът извършва и присаждане на две ръце едновременно.

След операцията през 1998 г. пациентът спрял да пие имунодепресанти, в резултат на което се появили проблеми с жизнеспособността на трансплантирания крайник. През 2001 г. по негова молба ръката била ампутирана.