Защо казваме страшно красив, страшно бързо, страшно забавен?
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Да, хем страшно, ужасяващо, хем хубаво. Всъщност се казва ужасно хубаво, което вече отива към оксиморон. Изразът е много устойчив и отдавна се е загнездил в речта ни. Но за него си има обяснение. И без да сме езиковеди, ще ви го разкрием.
Нека започнем с азбучната истина, че негативните емоции не са само негативни. Така например страхът може да се изразява, както в натрапчиви усещания, така и в моментни приливи на адреналин, като физическа реакция. Адреналинът всъщност води до приятно усещане, затова и хората обичат определен тип страх. Това е страхът, който те могат да контролират в известна степен и да го превърнат в източник на адреналин. Все едно сами да са си дилъри на субстанция, която организмът пази само за медицински цели. Това е добре известно и тук не става въпрос само за екстремните спортове. Адреналиновият прилив се случва и когато гледаме филм на ужаса или някога хората са си разказвали страховити истории. Но това все още не обяснява, защо в ежедневната реч сме направили тази връзка. Тя не е очевидна.
Когато говорим за страх, имаме предвид страх, не положителните му аспекти. Замислете се за секунда, кое е най-страшното нещо. Не отговаряйте в личен план, макар че то се вписва там или по-скоро личният ви план се вписва в него. Най-страшното нещо е гневът божи. А едно от неговите измерения е пъкълът, адът. Прибавете към позитивните определения страшно, ужасно, зверски и адски. Когато в старо време някой искал да използва определение за размери, надвишаващи познатите, той използвал свръхестествените - чудовищно, дяволско, адски. Но с това са се описвали неща, които е трябвало да плашат по определение. Такъв е бил езикът на църквата - адски мъки, чудовищни деяния. Това имало за цел за заплаши с гнева божи, който надминава всичко човешко.
Но тук дошла ролята на Реформацията и Просвещението. Първите данни за обърнато използване на адската терминология имаме от края на XVІІ век, когато страшното за първи път излязло от библейския си контекст и било употребено в ироничен смисъл. Закачка с прекалената църковна риторика. Това бързо се превърнало в хит, така да се каже, и постепенно навлязло в речника на определени кръгове. В никакъв случай не на простолюдието. По-скоро интелектуални и поетични общества се забавлявали с идеята нещо да е страшно, адско, зловещо. И в същото време да е прекрасно, интересно, вълнуващо. Останалото е просто културен обмен между високите по-ниските слоеве на обществото.
Ето как днес ние казваме страшно, като определение за нещо, което може да е много приятно. Но произходът на оксимороните, като страшно красиво или адски мил, всъщност е ироничната перифраза на остарялата църковна риторика.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
