Тържествата по случай 100 годишнината на ТД „Осогово" вече отминаха, но не и най-амбициозният проект от календарния план на дружеството за годината. Туристи от Кюстендил посетиха многобройни обекти в Сърбия, Хърватия и Словения, като емоционалния връх беше изкачването на първенеца на Юлийските Алпи в Словения, връх Триглав - 2864 м.
Разказът е на Любомир Младенов:
„Първата ни спирка по традиция е Калемегдан в Белград. Това е едно изумително красиво място в сръбската столица, съчетало в себе си история, прохлада и отмора - прекрасен парк с незабравима гледка към река Сава, която се влива в Дунав. В Белград има и други неустоими неща, местните ги наричат „плескавици". След като вкусихме от изкушението, продължихме към Любляна. След дългото пътуване (повече от 1000 км за деня) се настанихме в хостела, където бяхме резервирали места и се впуснахме в заслужена нощна разходка из словенската столица. Любляна е изключително красив и спокоен град, със собствена неповторима атмосфера. За пълното потапяне в нея благоприятства една халба наливно „Лашко" (най-известната марка местно пиво) и парче „гибаница" (най-известния словенски сладкиш). Прехласнахме се пред Тройният мост, Моста с драконите над река Любляница, Люблянския град (крепост), разположен на най-високата част от града и най-вече пред чистотата и спокойствието, което излъчва словенската столица.
На сутринта след още 90 км оставихме колите пред Аляжев дом - изходния пункт за хижа Кредарица и връх Триглав.
Надморската височина тук е 1015 м. На всички е ясно какво изкачване предстои и колко усилия, умения и енергия ще са необходими. Запасихме се с вода, че в карстовия район над нас няма и поехме с раниците нагоре. Тук трябва да спомена, че словенците са фанатизирани на тема Триглав.
До преди да приемат еврото като средство за разплащане в страната, образът на върха грееше от техните банкноти. А пък децата си ги водят в най-крехка възраст да изкачат Триглав. И това донякъде обяснява факта, че словенските алпинисти са покорили всички 14 осемхилядника на Земята, като първият са изкачили пред 1975 г. - връх Манаслу. Този култ към националният първенец е повсеместен в Словения.
До върха има два пътя - екстремен и по-лек. Когато получават независимост от Австро-Унгария словенците ознаменуват това събитие с прокарване на Томиншков път (на името на първопроходеца). Това е по-екстремният път от двата. Трябва да отбележим, че трябва изключително богато въображение (да не използвам друга дума) за да се прокара този път. Предизвикателството е огромно, но и тук словенците са се справили перфектно. Следобяда след малко дъжд и много емоции, свързани най - вече с преодоляване на снежната преспа над пропастта, където изпробвахме новите си въжета и нервите си разбира се, достигнахме до хижа Кредарица (или Тригравски дом). Тук намерихме нови приятели - французи, хърватин, попяхме под съпровода на любезно предоставената ни китара от хижарката. Кредарица е прекрасна хижа на 2515 м. Не правя сравнение с нашите хижи, защото то е изключително неуместно, но искам да спомена, че хижата е опасана с фотоволтаици (слънчеви панели), има 2 вятърни перки, зарежда се с всичко необходимо с хеликоптер, спалното бельо е за еднократна употреба, има Wi-Fi, офиса е оборудван с факс, скенер, принтер, лаптоп, касов апарат. Капацитета на хижата за нощувка е за около 300 туристи, които имат всички условия за уютен престой в планината.
На сутринта тръгнахме по via ferrata (железен път) към върха и след около 1 час и 15 минути бяхме пред Аляжев стълб на върха в мъглата, щастливи, че сме постигнали целта си. Снимахме се и всеки отнесе топъл спомен в душата си от незабравимото приключение, наречено връх Триглав.
Чакаше ни дългият път до колите. Този път избрахме по-лекия вариант - през Праг. Така се нарича другата алтернатива за достигане на хижа Кредарица.
Придвижихме се с колите до Блед, на брега на Бледското езеро и потънахме в уюта на поредния хостел. На другия ден предстоеше много натоварена програма, за да може да се докоснем до още от чудните красоти на тази прелестна страна. Това беше основателна причина да не прекаляваме с ракийката и кенчетата „Lasko".
Целият ни следващ ден беше като приказка. Бяхме омагьосани, бяхме изумени от чудесата, бяхме щастливи! Първата ни спирка беше Бохинското езеро, още една алпийска перла в словенската огърлица. Продължихме до водопада Савица - началната точка на река Сава. Като избраници на боговете и съдбата над водопада се появи дъга, когато ние стигнахме до него.
Следващата ни цел беше дефилето „Бледски винтгар". „Винтгар" всъщност се превежда дефиле, каньон, клисура от словенски. Наименованието няма значение, единствено важна е магията, която преживява човек от видяното в каньона. А те, чудесата, следваха едно след друго - очакваше ни Постойна яма. Това е една от най - интересните пещери в света, която е посетена от над 35 милиона души от откриването си през 19 в. до наши дни. В пещерата се влиза с електрическо влакче и асоциациите с Индиана Джоунс са си съвсем естествени. Още не се бяхме отърсили от видяното в пещерата и се озовахме пред замъка „Предяма", на 9 км оттам. Тези неща трябва да се видят, колкото и обстоятелствено да ви ги описват не се получава. Мисията е невъзможна. Късно през нощта вече бяхме в района на Плитвички езера в Хърватия. Преспахме в къща за гости в село Раковица, която бяхме резервирали цялата.
Сутринта бяхме вече на входа на Национален парк „Плитвички езера", обект под закрила на ЮНЕСКО. Повече от 5 часа ни бяха необходими за да прекосим това вълшебно творение на Майката природа. През едно от езерата ни превозиха с корабче, а накрая ни извозиха с автомобилно влакче до началото на парка. Това беше последната капка от вълшебното питие, с което прекалихме през тези пет магически дни. Остана само дългият път към дома и тежестта от незабравими мигове и преживявания, които ни подари съдбата."
