Трите точки на президента
Трите точки на президента / снимка: Sofia Photo Agency, архив, Юлиана Николова

Хубаво е внимателно да четем изявленията на държавния глава. Това, което той казва винаги е важно и трябва да му обръщаме особено внимание.

От трите точки на президента, с които той помоли Народното събрание да се съобрази в оставащите дни до 6 август, първата е много добре формулирана и пределно ясна, но... останалите две са напълно неясни.

Втората и третата точка.

Във втората точка президентът казва: „Необходимо е парламентът да приеме решение, с което да даде възможност на служебното правителство да води преговори и да сключва договори и споразумения с други държави, международни организации и финансови институции за външни заеми, за финансова стабилизация и социална защита".

Разбираема е неговата загриженост за финансовото състояние на страната ни, това е и наша загриженост, но не виждам как НС може да упълномощи бъдещо правителство, чийто състав е неизвестен, което ще работи в отсъствие на парламент, да поема финансови задължения за държавата, да подписва такива договори и да задължава всички нас с финансови ангажименти.

Това е все едно да подпишеш празен чек, в който впоследствие някой да нанесе каквато си иска сума.

Чл. 85 от Конституцията е пределно ясен:

„Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:

4.Съдържат финансови задължения за държавата"

Това е императивно изискване. Няма как служебно правителство да поема финансови ангажименти в отсъствие на действащ парламент.

Нещо повече, служебното правителство не подлежи на парламентарен контрол, което по същество ограничава правомощията му. Не е възможно народните представители да контролират работата на служебното правителство особено в такава деликатна материя като поемането на дълг.

Назначеното служебно правителство и неговите министри не полагат клетва пред НС по чл. 76, ал. 2 от Конституцията, която гласи: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се".

За разлика от редовно избраните министри, тези от служебния кабинет не изричат тези думи.

Което също подсказва, че служебният кабинет не може да има съвсем същите правомощия и функции, като на редовно избрано правителство, положило клетва пред действащ парламент.

Обърнете внимание на решение 1 от 1992 година на Конституционния съд, което гласи: "Народните представители, неположили клетва по чл. 76, ал. 2 от Конституцията, не са встъпили в изпълнение на правомощията си". Ами служебните министри, господа конституционни съдии?

Особено важно е решение 20 от 1992 година на Конституционния съд, в което съдът тълкува правомощията и срока на служебното правителство. Съдът изтъква някои ограничителни характеристики при действието на служебното правителство:

- временният характер
- това, че то получава своя мандат извън парламента
- липсата на възможност за парламентарен контрол
- самата липса на действащо НС
- липсата на парламентарен контрол, тоест липсата на политическа отговорност.

Като цяло, служебното правителство осъществява общото ръководство на страната, по глава 5-та от Конституцията, но с основна задача - подготовка на предстоящите избори.

И тук не става дума за апострофиране на президента или заяждане, както струва ми се, някои ще разберат това мнение. Тук става въпрос за това, че има конституционни ограничения и точни текстове какво може и какво не може да се случи в мандата на служебното правителство.

Стигнахме до трета точка.

Президентът казва: „Поставих въпроса за състоянието, в което това Народно събрание ще остави най-важния регулатор, а именно Българската народна банка. Особено важно е през предстоящите месеци без парламент да имаме работеща Централна банка, която да бъде източник на доверие за цялата банкова и финансова система".

Тоест, какво г-н президент? Това какво означава? Вие искате настоящото Народно събрание да освободи Искров и целия управителен съвет или пък точно обратното, да подкрепи Искров и управителния съвет?

Или е едното, или е другото, а може да е нещо трето.

Като гражданин мога да искам, колкото си искам, БНБ да е източник на доверие, но вие като президент трябва да посочите точно как банката да се върне от тъмната страна и да стане източник на доверие!

Трябва ясно да кажете искате ли да си ходи Искров и компания, или искате да остане и да ръководи банката, като продължи да излъчва доверие във всички посоки?