1139 г. Афонсу Енрикеш побеждава маврите в битката при Урике (дн. Алентежу в Португалия). Маврите са отслабени от вътрешни проблеми и победата на Афонсу Енрикеш е толкова голяма, че той се обявява за крал с подкрепата на своите войски, след като е победил и убил петима мавърски владетели.
Афонсу I е първият крал на Португалия, отделил се от Леон и приел тази титла. Дали е отхвърлил едностранно васалитета или не е ясно, но в 1143 г. на една среща в Самора (дн. Испания), самият крал на Леон дава на Афонсу Енрикеш титлата Крал. В 1169 г. за първи път папата в була призвана кралската титла на Афонсу Енрикеш върху кралство Португалия.
Любопитен факт е, че след битката се появила легенда,че сам Христос слязъл на бойното поле и обещал победа за Афонсу Енрикеш, а той в замяна трябвало да му посвети страната си. Така или иначе, победата над по-многобройната арабска армия дава на Афонсу Енрикеш огромен престиж сред християнските владетели поне на Иберийския полуостров и най-вероятно му помага да извоюва независимост за страната си.
1893 г. Коринтският канал е отворен за морски трафик. Каналът съединява Саронския залив на Егейско море с Лахейския залив на Адриатическо море. Пресича тесния Коринтски провлак и разделя полуостров Пелопонес от гръцкия материк, като го превръща на практика в остров.
Първият опит да се построи канал на това място датира от 7 в. пр.н.е. от гръцкия тиран Периандър. Той обаче изоставя идеята поради възникнали технически трудности и вместо това построява по-простия и по-евтин път, наречен Диолк.
Коринтският канал се смята за голямо инженерно постижение за времето си. Той спестява 700-километров обиколен път около Пелопонес на малките кораби. Тъй като каналът е широк само 24 м обаче, той е твърде тесен за големите товарни кораби. Днес по него главно преминават туристически кораби.
Каналът получава названието си в чест на град Коринт, разположен в западната част на канала. Проектиран е от унгарските архитекти Ищван Тюр и Бела Герстер, участвали преди това в строежа на Панамския канал.
1909 г. французинът Луи Блерио първи прелита над Ламанша с моноплана „Блерио XI” за 37 минути. Блерио е национален герой на Франция - като пионер в създаването на самолети и като първия авиатор, преодолял пролива Ламанш.
Финансово обезпечен като фабрикант Луи Блерио се отдава на страстта си да строи апарати за летене по-тежки от въздуха. Както всички конструктори в края на 19 и началото на 20 в., уредите за летене имитират конструкцията и полета на птиците. Построеният от него орнитоптер с махащи крила не е успешен експеримент.
С Габриел Вуазен създават фирма Bleriot-Voisin за строителство на безмоторни самолети, но след 1906 г. се разделят и всеки от тях организира собствено проектиране и производство на самолети.
През 1908 г. Луи Блерио извършва непрекъснат полет от 14 км. През 1909 г. единствените подготвени пилоти за полет на Ламанш са французите Луи Блерио и Юбер Латам. На 19 юли от Франция към Англия излита самолет „Антуанет VII”, пилотиран от Латам, но поради дефект в двигателя след около 7 мили пада и е спасен от френски военен кораб.
На 25 юли с.г. в 4.35 ч. Блерио излита със самолет „Блерио XI” от Кале в посока Доувър, Англия. След 37 минутен полет успешно каца в Англия. Така, без да поставя какъвто и да е рекорд във височина или скорост на полета с един двигател „Анзани”, Блерио става най-прочутият пилот в зората на авиацията, национален герой и спечелва обявената награда от 1000 паунда от английския вестник „Дейли мейл”.
С този прелет се доказва, че самолетът е ново средство за придвижване и това има широк политически отзвук. След успеха Блерио прави демонстрационни полети на различни места в Европа за рекламиране на самолета си „Блерио XI” и дейността си като организатор на курсове за обучение на пилоти. Той притежава френско пилотско свидетелство № 1.
1916 г. в САЩ за първи път в света е използван противогаз при спасяването на 32 души, затрупани след експлозия в мина. Идеята за приспособление за дишане, което да предпазва от отровен въздух и смъртоносни за човешкия организъм химически вещества, се зародила след серия инциденти със задушавания на пожарникари.
Още през 1849 г. противогазът или т.нар. прахова маска (респиратор) е патентован от американския изобретател Люис Хаслет. Това е първият американски патент за подобно устройство.
През 1914 г. в Кливланд Морган получава патент за своето изобретение. Първоначално противогазът представлява масивен брезентов корпус, свързан с две продълговати тръби. Те влизат в единична цев, разположена на задната страна на корпуса. На отворите на тръбите е поставена гъба, намокрена с вода, за да филтрира пушека и да охлажда влизащия във вътрешността на противогаза въздух.
Изобретението е изпробвано за първи път на 25 юли 1916 г. Тогава мощна експлозия в подземен тунел до Кливланд затрупва 30 работника. Опасността те да се задушат от пушека и прахта е много голяма. Приспособлението на Гарет Морган, което помага за нормално дишане при подобни екстремни обстоятелства, спасява живота на затрупаните хора. След този случай противогазът на Морган получава световна известност. Именно затова вероятно именно Гарет Морган е сочен за изобретател на противогаза.
През Първата световна война масово са се използвали противогази за конете, които да били на разположение на военните, както и за кучета, които са търсели ранени войници.
1946 г. в лагуната на атола Бикини САЩ извършва първия в света подводен ядрен опит.
Тихоокеанският атол Бикини е известен с това, че по времето на Студената война е изпитателна площадка, на която САЩ извършват в периода 1946-1958 г. 23 експериментални взрива на ядрени и водородни бомби.
На 1 март 1954 г. на атола е взривена първата водородна бомба под кодовото название Castle Bravo. Експлозията е най-мощната ядрена експлозия, извършвана от САЩ. Бомбата се оказва много по-мощна от очакваното и предизвиква повсеместно радиоактивно замърсяване. Сред засегнатите от радиоактивното замърсяване са 23 японски моряци на рибарския кораб „Щастливия дракон 5”, попаднал в замърсената зона. Всички се разболяват, а един умира през септември 1954 г. Последвалият скандал в Япония е голям.
През 1968 г. САЩ обявяват Бикини за обитаем, а в началото на 70-те като част от експеримента канят малка група местни жители да се завърнат по домовете си. През 1978 жителите отново са евакуирани, след като екип от френски учени установява опасно високи нива на стронций-90 в телата им. Не е било необичайно за жените на острова да карат неуспешна бременност, недоносвания, мъртви раждания и нарушения в цикъла им. САЩ предлагат 150 млн. долара като компенсации за щети, нанесени от ядрената им програма.
1973 г. изстрелян е съветският космически апарат „Марс 5”. Орбиталният апарат е част от съветската космическа програма Марс. Той успява да влезе успешно в орбита около Марс през 1974 г., но мисията се проваля няколко дни по-късно.
„Марс 5” носи със себе си научно оборудване, с което да изучава Червената планета. Освен телевизионните камери, апаратът е оборудван още с радиотелескоп, инфрачервен радиометър, няколко фотометри, полариметри, магнитометър, електростатичен анализатор, гамалъчев спектрометър и радио сонда.
Орбиталният апарат е изстрелян с ракета-носител „Протон К/Д” от стартова площадка 81 на космодрума Байконур. Изстрелването е направено в 18.55:48 ч. (по Гринуич), като първите три ракетни степени поставят „Марс 5” в ниска земна паркова орбита, след което ускорителен блок Д изпраща апарата в хелиоцентрична орбита към Марс. Направени са маневри за корекции на курса на 3 август 1973 г. и 2 февруари 1974 г., преди „Марс 5” да достигне червената планета на 12 февруари 1974 г.
В 14.44:25 ч. ракетните двигатели на „Марс 5” се възпламеняват, за да се стартира вмъкване в орбита. Космическият апарат успешно влиза в аероцентрична орбита. Херметизираното отделение, в което е поместено научното оборудване започва да се разхерметизира малко след влизане в орбита около Марс. Ръководният екип смята, че това е в резултат от удар с микромететид. „Марс 5” спира да функционира на 28 февруари, като връща 180 снимки, от които 43 с достатъчно добро качество.
1978 г. в Англия е родено първото в света бебе, заченато ин витро. Момиченцето изплаква в болницата в Олдъм, близо до Манчестър. Тя е родена с цезарово сечение, след като девет месеца по-рано майката Лесли Браун се подлага на процедурата „ин витро”.
Смелата Лесли стига до това решение, защото с мъжа й Джон чакали рожба цели девет години. Оказало се, че жената има запушени тръби на яйчниците и сперматозоидът не може да стигне до яйцеклетката. Двойката опитвала лечение и след като традиционната медицина не помогнала, потърсили съветите на билкари и знахари, но отново без резултат.
Съдбата на семейство Браун се променя след срещата им с д-р Патрик Стептоу и д-р Робърт Едуардс. Първият е гинеколог в болницата в Олдъм, а вторият - физиолог в университета Кеймбридж. Двамата разработвали метод за изкуствено зачеване още от 1966 г., но до юли 1978 г. нито една от майките, подложили се на асистирано оплождане, не успяла да износи бременността докрай. Лесли Браун е първата.
Днес „бебето в епруветка” Луиз Браун е средностатистическа англичанка, която бърза след работа да се прибере у дома при семейството. Преди няколко години тя беше на посещение в България.
1984 г. Светлана Савицка става първата жена-космонавт, излязла в открития космос. Родена е в семейството на Маршала от авиацията Евгений Савицкий. През 1966 г. завършва московското училище № 637. Постъпва в Московския авиационен институт.
В периода от 1969 до 1977 г. влиза в състава на представителния отбор на СССР по Спортно пилотиране. През 1970 г. печели Световното първенство по спортно пилотиране на бутални самолети във Великобритания. Установява три световни рекорда по парашутен спорт в група от стратосферата и 18 авиационни рекорда на реактивни самолети.
През август 1980 г. е командирована в отряда на космонавтите, а през юни 1981 г. е назначена за космонавт-изследовател. От 19 до 27 август 1982 г. като космонавт-изследовател извършва полет на кораба „Союз Т-5”, „Союз Т-7” и орбиталната станция „Салют-7”.
От 17 до 29 юли 1984 г. в като бординженер извършва полет със „Союз Т-12” и орбиталната станция „Салют-7”. По време на полета става първата жена, извършила излизане в открития космос. Продължителността му е 3 часа 34 минути.
Любопитен факт е, че Савицка се подготвяла и за полет на станцията „Салют-7” като командир на първия изцяло женски екипаж, но този полет не се състоял. Тя напуска отряда на космонавтите със звание майор през октомври 1993 г. след като се пенсионира.
В България:
1946 г. правителството на Княжество България внася в Народното събрание законопроект за референдум за премахване на монархията и за създаване на народна демократична република. Проектозаконът е приет на следващия ден единодушно на първо четене с поименно гласуване от 244 народни представители.
Референдумът се провежда на 8 септември с.г. От 4 509 354 имащи право на глас граждани в него участват 4 132 007 (91,63%). 92,72% от гласувалите са за република, а 4,37% - за монархия. Така на 16 септември 1946 г. България е обявена за Народна република.
Любопитен факт е, че с мотива, че с референдум не може да се променя формата на държавно управление, на 22 декември 1998 г. главният прокурор Иван Татарчев внася искане до Конституционния съд за установяване на противоконституционност на закона от 1946 г., но Конституционният съд отказва да направи това.
1996 г. Народното събрание приема Закон за националните символи и герба на България.
Гербът на Република България е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава. Той представлява изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита. Под щита е изписано със златни букви „Съединението прави силата”.
Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава. Националното знаме е трицветно: бяло, зелено и червено поле, поставени водоравно отгоре надолу.
Националният химн на е песента „Мила Родино”. Химнът се основава на музиката и текста на песента „Горда Стара планина”, написани от Цветан Радославов през 1885 г. „Мила Родино” става национален химн на Народна Република България през 1964 г.
