1881 г. е учредена Международната федерация по гимнастика. Това е първата международна спортна федерация. Основана е в Лиеж, Белгия, а страните учредители са Белгия, Франция и Нидерландия. Първоначалното й название е „Европейска гимнастическа организация”.
Международната федерация по гимнастика определя регламентите на състезанията и оценката на състезателите по шест гимнастически дисциплини. Това са Спортна гимнастика; Художествена гимнастика; Спортна аеробика; Спортна акробатика; Скокове на батут; и Обща гимнастика.
1942 г. е открит концентрационния лагер „Треблинка”. Нацисткият лагер, част от системата на Холокоста, функционирал до октомври 1943 г.
Лагерът на смъртта в Треблинка бил разположен в североизточния район на Полската генерална губерния, в рядко населената област близо до Малкиния Горна, възел от жп линията Варшава-Бялисток. Бил е на около 4 км северозападно от малкото селце Треблинка и неговата жп гара. Близо до трудов лагер, известен като Треблинка I, избраното местоположение било силно залесено и добре скрито. В Треблинка I са затворени и поляци, и евреи. Трудовият лагер се намирал до яма, от която се копае чакъл, отдалечен на 1,5 км от лагера на смъртта.
Лагерът на смъртта е бил част от операция Райнхард. Строителството започнало в началото на април 1942 г., след като хора от SS дошли в селото Понятово и проучили местността. Строителните предприемачи били немски строителни фирми. Хауптщурмфюрерът Рихард Томала от SS-строителното управление в Замошч ръководил работата по строежа. Работниците, които участвали в строежа на лагера на смъртта били преди всичко евреи, доведени там в камиони от съседните села. Затворници, предимно поляци, от трудовия лагер Треблинка I също взели участие в строителството.
Първият ръководител на лагера бил австрийският оберщурмфюрер д-р Ирмфрийд Иберл, който служил в Бернбург (център за убиване чрез „евтаназия”), а също така за кратко и в концлагера Сосибор.
1942 г. Адолф Хитлер подписва заповед за провеждането на Операция „Еделвайс”, целяща превземането на петролните полета на Баку. Практически Операция „Еделвайс” е сборът от по-малки бойни операции срещу СССР, планирани от германското главно командване през Втората световна война за овладяване на източното крайбрежие на Черно море, кавказките проходи и Азърбайджан.
Общият план е изложен на 23 юли 1942 г. (след завладяването на Източна Украйна) в директива №45 на Хитлер до частите на Вермахта на южния фланг на Източния фронт. С изпълнението му е натоварена група армии, начело с генерал-фелдмаршал Вилхелм Лист. Съгласно плана тя трябва да бъде разделена на две оперативни групи. Едната трябва да овладее поречието на Кубан и западнокавказките проходи, както и пристанищата, останали на разположение на съветския Черноморски флот след падането на Севастопол в началото на юли. Втората оперативна група трябва да овладее района на Грозни и, подсигурявайки фланговете си, да достигне Баку и нефтените полета около Каспийско море.
Лист пристъпва към изпълнение на „Еделвайс” в края на юли. Резултат от това е 14-месечната битка за Кавказ, която завършва с неуспех за Германия. Но германският план от лятото на 1942 г. за настъпление в две направления се проваля. В битката за Кавказ германските войски не успяват да постигнат зададените цели, а действията на съветските войски предотвратяват ефективното използване на овладените нефтени полета.
Любопитен факт е, че значението на Северен Кавказ и Закавказието се дължи на факта, че в началото на войната оттам се добиват 86,5% от нефта и 65% от природния газ на СССР.
1952 г. създадена е Европейската общност за въглища и стомана. Целта на организацията, чийто идеен и фактически създател е Робер Шуман, е обединяването на Западна Европа, опустошена от Втората световна война и притисната между САЩ и СССР в разгарящата се студена война.
Той излага принципите си за пръв път при създаването на Съвета на Европа през май 1949 г. а през следващите години го повтаря на редица конференции в Европа и пред ООН.
Конкретно за ЕОВС Шуман говори за пръв път през май 1950 г. в качеството си на френски външен министър, а целта на организацията е да предотврати бъдещи френско-германски войни, като ги направи икономически безпредметни и безсмислени. Формално началото на организацията е поставено през 1951 г. с Договора от Париж, подписи под който слагат освен Франция и Германия и Италия, Белгия, Холандия и Люксембург. През 1957 г. ЕОВС и още две малки общности се обединяват и чрез Римските договори задълбочават европейската интеграция. През 1969 г. е създадена пък Европейската икономическа общност, чрез която лицето на европейския проект вече напълно се избистря.
Европейската общност за въглища и стомана е създадена с договор в Париж през 1951 г. от Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия с цел да се обединят въглищните и стоманени ресурси на нейните държави членки. Организацията е първата по рода си, в която присъства наднационална институция, и поради това се счита за първата стъпка в европейската интеграция.
През 2002 г., на 50-годишнината от основаването си, Европейската общност за въглища и стомана е разпусната, а нейните активи са погълнати от Европейската общност.
1952 г. под ръководството на генерал Мохамед Нагиб и Гамал Абдел Насър е извършен държавен преврат в Египет, при който е детрониран крал Фарук. Участници в преврата са офицери и членове на тайната организация „Свободни офицери”. На 26 юли крал Фарук е принуден да абдикира и напуска страната. Цялата власт преминава в ръцете на Ръководния революционен съвет.
На 9 декември с.г. деветчленният Ръководен революционен съвет отменя и суспендира Конституцията от 1923 г. „в името на народа”. Членовете на съвета са членове и на „Свободни офицери”, сред които Гамал Абдел Насър, Мохамед Нагиб и Ануар Садат. От 16 януари 1953 г. Ръководния революционен съвет (РРС) забранява и прекратява дейността на всички политически партии, обявявайки три годишен преходен период. По време на този преходен период се предвижда управлението да се осъществява от РРС. За целта на 10 февруари се приема временна Конституционна Харта, която легитимира управлението на Съвета.
На 18 юни 1953 г. е обявена Египетска арабска република - Египет официално става независима република.
1974 г. в Гърция е свалена от власт военната хунта на черните полковници. Хунтата си подписва окончателно смъртната присъда с неуспешната окупация на Кипър. Авантюрата води до турската инвазия на острова и окончателния край на Черните полковници.
Самото й название обяснява, че тя почита жертвите на бунта в Политехниката от 1973 г. За своя цел групировката обявява борбата срещу присъствието на американски войски в Гърция и турски в Северен Кипър, както и членството на Гърция в НАТО.
Първата жертва на „17 ноември” е резидентът на ЦРУ в Атина Ричард Уелч. Той е покосен в центъра на града на 21 декември 1975 г. Организацията в началото е немногобройна и използва при нападенията си огнестрелно оръжие. По-късно в арсенала й влизат бомби, гранати и ракети.
Любопитен факт е, че проучване през 2012 г. показа, че поне 30% от гърците смятат, че ситуацията в страната е била по-добра по време на управлението на военната хунта.
1979 г. Аятоллах Хомейни, духовен водач на Иран, забранява излъчването на музика по радиото и телевизията с мотива, че тя развращава младежта.
Рухолах Мусави Хомейни е обявен за аятолах през 1950 г. Поради критиките му към режима и заради участието му в бунт през 1963 г. е принуден да напусне страната. Първоначално пребивава в Турция, а по-късно в Наджаф (Ирак). До 1978 г. остава в Ирак, където организира опозицията. Принуден е от Саддам Хюсеин да напусне страната, поради което се установява във Франция.
От Париж се връща на 1 февруари 1979 г. поради революцията в Иран. 11 дни по-късно той поема властта и обявява Иран за ислямска република. Още през първата година Хомейни налага строги религиозни порядки в иранското общество. Левите и монархистичните групи са преследвани и принуждавани да емигрират, a либералните религиозни групи са силно ограничавани. При налагане на своята власт Хомейни разчита на паравоенни милиции.
1992 г. Абхазия провъзгласява независимост от Грузия. Когато Съветският съюз започва да се разпада в края на 80-те години на 20 в., етническото напрежение между абхазците и грузинците се увеличава покрай стъпките на Грузия към извоюване на независимост. Много абхазци се противопоставят на това, страхувайки се, че независимостта на Грузия би означавала „грузинизиране”, и се опитват да прокарат идеята за отделянето на Абхазия като независима република.
Споровете бързо водят до избухване на насилие и на 16 юли 1989 г. в столицата Сухуми 16 грузинци са убити, а 137 ранени, докато се опитват да се запишат в грузински университет, а не в абхазки. След няколко дни насилие, съветски войници възстановяват реда в града, а националистически настроените паравоенни са обвинени за провокирането на конфронтациите.
Грузия обявява своята независимост на 9 април 1991 г. и за неин пръв президент е избран бившият дисидент Звиад Гамсахурдия. Управлението на Гамсахурдия не се радва на подкрепата на народа и през декември грузинската гвардия под командата на Тенгиз Китовани обсажда сградата на правителството на Гамсахурдия в Тбилиси. След няколко безуспешни месеца последният се принуждава да си подаде оставката през януари 1992 г. Неговото място е заето от Едуард Шеварднадзе, бивш съветски външен министър. Шеварднадзе наследява правителство, пълно с крайни грузински националисти, и въпреки че той сам не е етнически националист, за него се създава представа като за човек, подкрепящ правителствените дейци и властните водачи на преврата.
На 21 февруари 1992 г. Военният съвет, който управлява Грузия, обявява, че отменя съветската конституция и възвръща конституцията на Демократична република Грузия от 1921 г. Много абхазци тълкуват това като отмяна на техния автономен статут.
Отговорът на абхазкото правителство не закъснява и на 23 юли 1992 г. е обявена независимостта на Абхазия, макар нито една държава да не признава този акт. Грузинското правителство обвинява привържениците на Гамсахурдия за отвличането на вътрешния министър на Грузия и задържането му в плен в Абхазия и 3000 войници, за да възстановят реда. Тежките сражения между грузинските сили и абхазките полицейски части се водят във и край Сухуми. Абхазките власти отхвърлят твърденията на правителството в Тбилиси, като според тях това е само предтекст за инвазия. След около едноседмични боеве и с цената на много жертви от двете страни, грузинските сили успяват да поемат контрола над по-голямата част от Абхазия и закриват местния парламент.
Грузинско-абхазкият конфликт все още не е разрешен, но е подписан договор за примирие на 15 май 1994 г. Военни сили за поддържане на мира на ООН са натоварени със задачата да наблюдават стриктното изпълнение на договора. На 4 ноември 1994 г. е приета нова конституция, която обявява суверенитета на Абхазия. На 23 ноември 1996 г. са проведени избори, но те не са признати нито от грузинското правителство, нито от световната общност, тъй като в областта неотдавна е била проведена етническа чистка.
На 26 август 2008 г. руският президент Дмитрий Медведев официално признава Абхазия като независима държава. На 28 август 2008 г. Парламентът на Грузия приема декларация, с която обявява Абхазия и Южна Осетия за територии, окупирани от Русия.
1995 г. двама американски любители на астрономия откриват една от най-наблюдаваните комети на 20 в. - „Хейл-Боп”. Тя се вижда с невъоръжено око в продължение на рекордните 18 месеца.
Кометата „Хейл-Боп” е открита от двама американски любители астрономи - Алан Хейл от Ню Мексико и Томас Боп от Аризона. Кометата е преминавала вече покрай Земята преди 4200 години. В деня, в който е открита, тя е от единадесета звездна величина и се намира на разстояние 7,2 AU от нашето Слънце.
„Хейл-Боп” преминава най-близко до Земята на 23 март 1997 г. Наблюденията на астрономите показват, че ядрото на кометата Хейл-Боп се завърта веднъж на всеки 12 часа.
Орбитата на кометата е доста голяма, като астрономите са изчислили, че първото ѝ преминаване през Слънчевата система е било през юли 2215 г. пр.Хр. Тогава тя е била близо до сблъсък с Юпитер, което ако се е било случило е щяло да доведе до много по-различно развитие на Слънчевата система.
2010 г. създадена е британската банда „One Direction” от Хари Стайлс, Лиам Пейн, Луи Томлинсън, Найл Хоран и Зейн Малик. Зейн се записва за кастингите още през 2009 г., но така и не се явява, защото не намира смелост. Година по-късно се изправя пред съдиите, пеейки акапелно песента „Let me love you” на Марио, и преминава в следващия етап на конкурса. Подобно на него Лиъм, следвайки собствените си амбиции да стане певец, се явява на кастинг за предаването още на 14 години, но бива отхвърлен със заръката да се върне след няколко години, когато гласът му ще е по-трениран. В седмото издание е одобрен след впечатляващото си изпълнение на песента „Cry Me A River” на Майкъл Бубле. Хари Стайлс, Найъл Хоран и Луи Томлинсън също преминават към "тренировъчните лагери" след като изпълняват, съответно, „Isn't She Lovely” на Стиви Уондър, „So Sick” на Ни-Йо и „Hey There Delilah” на Plain White T's.
И петте момчета преминават първите тренировъчни лагери успешно, но не преминават към етапа „къщата на съдиите”. По идея на гост съдията Никол Шерзингер петимата са събрани в група и по този начин са допуснати нататък в състезанието.
Името на групата измисля Хари. След създаването и момчетата прекарват две седмици заедно, за да се опознаят и сплотят. Първата песен, която изпяват като група и с която се явяват пред менторът им Саймън Кауъл, е „Torn”. Саймън споменава, че това им изпълнение го е убедило, че момчетата са „уверени, забавни, като дългогодишни приятели и обречени на успех”. „Уан Дайрекшън” преминава към концертите на живо и за десетте си седмици престой никога не отива на елиминации. На финала на шоуто изпълняват „She's the One” със световно известната звездата Роби Уилямс, но остават на трето място.
Веднага след края на шоуто, кавърът на групата на песента „Forever Young”, който е щял да бъде издаден официално, ако групата беше спечелила състезанието, изтича в интернет. Малко по-късно е обявено, че групата подписва договор със звукозаписната компания на Саймън Кауъл „Сайко рекърдс” за 2 млн. паунда. Записите за дебютния албум на момчетата започват през януари 2011 г. в Лос Анджелис, където те работят с известния продуцент Ред Уан.
В първата седмица след издаването си в Америка, албумът е с над 176 000 продадени копия и изпревари Адел и Брус Спрингстийн. Това превръща момчетата в първата британска група в историята, която дебютира на 1-во място в САЩ с дебютен албум след първата седмица. Up All Night направи още един #1 дебют: в чарта за дигитални продажби. Албумът зае първото място буквално минути след пускането си в онлайн продажба на 13 март.
Сред постиженията им вече са две награди BRIT и три от церемонията MTV награди за музикално видео. От Billboard ги назовават „Топ изпълнителите на 2012”, а The Huffington Post нарича 2012 г. „Годината на Уан Дайрекшън”.
