1789 г. жителите на Париж превземат Бастилията и започва Френската революция. Крепостта e построена през 1382 г., за да служи като укрепление на подстъпите към столицата. Скоро обаче тя започнала да изпълнява функциите на затвор, предимно за политически затворници.
Превземането на Бастилията е предшествано от свикването през май с.г. на Генералните щати, което се случва за пръв път от близо 180 години. В тях са представени три съсловия - аристокрацията, духовенството и буржоазията, а решенията се взимат на съсловен принцип, което пък предопределяна доминирането на първите две. През юли обаче третото съсловие излиза от щатите и формира ново Национално събрание, чиято цел е създаде конституция на страната. Кралят първоначално се противопоставя, но после признава събранието, което на 9 юли се преименува на Национално учредително.
На 11 юли кралят освобождава финансовия министър Жак Некер, който е близък до третото съсловие. Решението е изтълкувано от улицата като начало на консервативен преврат. От 12 юли по улиците започват да се събират тълпи и да се говори за бунт. На 14 юли тълпите щурмуват „Отел дез’Инвалид”, въоръжават се и се насочват към Бастилията, където има 13 600 кг барут, а затворът се охранява от едва 32-ма надзиратели. След нейното падане бунтът излиза от Париж и се разпространява из цяла Франция.
И макар по това време в Бастилията да са зартворени едва седмина - четирима фалшификатори, двама луди и един изпаднал аристократ - граф дьо Солаж, денят завинаги остава във френската история се отбелязва като Национален празник.
1795 г. „Марсилезата” е обявена за френски национален химн. „Марсилезата” е написана от Клод Жозеф Роже дьо Лил в нощта на 25 срещу 26 април 1792 г., след като Австрия обявява война на Франция.
Тя става сборен сигнал на Френската революция и прозвучава за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 г., изпята от пристигащи от Марсилия части от френската Национална гвардия, откъдето произлиза и името й. Има такъв успех по времето след Френската революция, че на 14 юли 1795 г. е обявена за национален химн.
Забранена по времето на Империята, тя е преработена от Ектор Берлиоз през 1830 г. и по-късно, през 1879 г., става отново химн на Франция. Утвърждава се като химн на Франция и с конституциите от 1946 г. и 1958 г.
1867 г. Алфред Нобел извършва демонстрация на действието на динамита в Англия. Шведският физик изобретява експлозива, търсейки по-устойчива алтернатива на нитроглицерина.
Нобел е първият, който през 1860 г. успява контролирано да детонира нитроглицерина. Две години по-късно той решава да го комбинира с черния барут, като ги възпламени с помощта на фитил, за да направи операцията по-безопасна. В този вариант сместа се оказва по-силна от барута, макар и с по-малка мощност от чистия нитроглицерин.
След известно време Нобел детонира чист глицерин с черен барут в капсули, като потапя съединението под вода. При употребата на това устройство обаче се очертават два проблема. Първият от тях е, че ако барутът и нитроглицеринът се съхраняват отделно, последният е изключително нестабилен. Вторият е, че взривната сила е по-малка от тази на чистия нитроглицерин. Черният барут не е достатъчно силен, за да генерира силна взривна вълна и има нужда от големи количества нитроглицерин. За да реши тези проблеми, Нобел изобретява детонатор, като използва патрони, пълни със субстанция, която замества барута.
Експериментът се увенчава с успех. Той прави опити да използва различни субстанции като абсорбенти за нитроглицерина, включително тухли, цимент и въглища. Най-добрият вариант обаче се оказва употребата на диатомита. За да избегне следващи нещастия, Нобел решава, че е необходимо да направи някои радикални промени, отнасящи се до начините на употреба на нитроглицерина. Неговият новаторски дух го предизвиква да открие нов, по-безопасен експлозив. Единственият начин да го направи е синтез на нитроглицерина с друга субстанция.
Решението е взето и Нобел започва експерименти. След изпробване на различни субстанции, той открива диатомита (аморфен силициев диоксид). Една част диатомит може да поеме три пъти повече нитроглицерин от собствения си обем. След безброй експерименти Нобел най-накрая открива начин да използва диатомита в комбинация с нитроглицерина. Когато успява да детонира получената смес, той остава доволен от резултата. Експлозивната мощ на новата субстанция е пет пъти по-голяма от тази на класическия нитроглицерин.
В технологично отношение това е нов вид експлозив. Нобел нарича изобретението си „динамит” - дума, производна от гръцката дума за „сила”.
Скоро Нобел получава патент за динамита в Германия, Англия, Швеция и Северна Америка. Построява нови фабрики, а броят на поръчките, които получава, нараства непрекъснато. Благодарение на използването на динамита са построени нови канали, тунели и улици на места, недостъпни дотогава за строителни работи, в това число и редица мащабни проекти.
1902 г. камбанарията на площад Сан Марко във Венеция се срутва. Инцидентът се разминава без човешки жертви, но кулата е възстановена окончателно едва след 10 години. Тържественото откриване било през 1912 г. в деня на покровителя на Венеция.
Камбанарията е построена през 9 в. като наблюдателна кула и фар за венецианските кораби. Издигната е върху римски фундамент и е с височина 99 м. В този вид е оформена през 1514 г. от архитекта Бартоломео Бон. Във вътрешността й са разположени пет камбани, всяка от които изпълнявала определена цел: една отбелязвала началото и края на работния ден, друга събирала магистратите на заседание в Двореца на дожите, третата оповестявала времето за обяд, четвъртата - срещите на сената, а петата - предстояща екзекуция.
1941 г. Червената армия използва за първи път легендарните ракетни установки „Катюша”. Това е един от най-известните епизоди от Великата отечествена война.
В този ден на белоруската гара Ораша пристигнали няколко германски ешелона с гориво, войници и боеприпаси. Батареята реактивни миномети на капитан Флеров изстреляла само един залп срещу гарата, която за няколко секунди изчезнала от лицето на земята. В рапорта си капитанът написал: „Резултатите са отлични. Море от огън”.
Съдбата на капитан Иван Андреевич Флеров, както и съдбата на стотици хиляди съветски военни през 1941 г., била трагична. В течения на няколко месеца батареята му действала сравнително успешно. Няколко пъти попадала в обкръжение, но успявала да се измъкне, запазвайки бойната техника. Последният й бой бил на 30 октомври край Смоленск. Батареята била обкръжена и артилеристите били принудени да взривят пусковите установки, за да не попаднат в ръцете на врага.
На всяка установка задължително имало сандък с експлозив и бикфордов фитил, за да бъде запазена тайната на това страшно оръжие. След това, измъквайки се от обкръжението, повечето артилеристи от батареята загиват.
Любопитен факт е, че през Великата отечествена война на фронта често оръжията на Победата са получавали прозвища. В редица случаи обаче прякорите съвсем не били ласкателни. Така например щурмовият самолет Ил-2 бил наричан „Гърбушко”. Прозвището на малкия изтребител И-16 пък бил „Магарето”. Тежката самоходна артилерийска установка Су-152 била наричана „Зверобой”, а 203-милиметровата гаубица Б-4 „Ковашки чук”.
1946 г. излиза първото издание на книгата на Бенджамин Спок „Грижи за бебето и детето”. Книгата на американския педиатър е един от най-големите бестселъри за всички времена.
Спок е първият педиатър, който учи психоанализа, за да опита да разбере нуждите на едно дете и динамиката в семейството. Той лансира нова за онова време философия за отглеждането на децата. Преди експертите твърдели, че строгото възпитание на децата най-добре ще ги подготви за живота. Доктор Спок обаче смята тези практики за противоречащи на родителските инстинкти и вредни за децата и обществото. Той насърчава майките и бащите да създават емоционална сигурност, като проявяват нежност и играят с бебетата си.
"Вярвайте на себе си. Вие знаете повече отколкото си мислите, че знаете", е внимателната насока на доктор Спок в първите редове от книгата му.
1958 г. иракският крал Фейсал Втори е убит от арабски националисти. След това монархията е отхвърлена и Ирак е провъзгласен за република. Превратът от 1958 г. докарва на власт генерал Абд ал-Карим Касим.
Едно от първите му действия е оттеглянето от Багдадския пакт (СЕНТО) и установяване на близки отношения с СССР. Правителството му обаче е свалено - отново чрез преврат - през февруари 1963 г. от Абдул Салам Ариф.
1959 г. в Куинси (Масачузетс) САЩ пускат на вода първия си атомен крайцер - Лонг Бийч. Това е първото в света надводно бойно плавателно средство с ядрена силова установка.
Крайцерът е въведен в експлоатация на 9 септември 1961 г. Участва във Виетнамската война (4 август 1964-27 януари 1973) и войната в Персийския залив (1990-1991). Оборудван е с два атомни реактора и развива скорост от 30 възела.
Изведен е от експлоатация на 1 май 1995 г. и малко след това е продаден на интернет-аукцион за скраб.
1965 г. космическият апарат „Маринър 4” преминава покрай Марс и прави първите близки снимки на чужда планета. Апаратът е конструиран за извършването на близки наблюдения на планетата и пращането им на Земята.
Практически „Маринър 4” е четвъртият космически апарат от програма „Маринър” и първият извършил успешно прелитане около Марс. След почти осеммесечно пътешествие, включващо една маневра по пътя на 5 декември 1964 г., космическият апарат достига Марс на 14-15 юли 1965 г.
Апаратът прелита на 9846 км от планетата и прави множество снимки на повърхността й. Снимките са съхранени в лентата на борда на „Маринър”. В 2.19:11 ч. (по Гринуич) на 15 юли „Маринър 4” преминава отвъд Марс и радиосигналът прекъсва. Препращането на снимките започва осем часа след подновяването на сигнала и продължава до 3 август.
Обемът на информацията получена от мисията е 5,2 млн. байта (около 634 kB). Всички предварително замислени експерименти са извършени успешно, с изключение на йонизационната камера/гайгеров брояч, които се провалят през февруари 1965 г. и експеримента със сондата за измерване на плазмата, който се проваля заради повреда на резистор на 6 декември 1964 г.
Снимките на осеяната от кратери повърхност и тънката атмосфера, показващи, че Марс е една относително неактивна планета, попарват надеждите за откриване на интелигентен живот. Резултатите от полета водят до заключението, че ако на планетата има някакви форми на живот, те ще са по-малки и по-прости.
1969 г. с навлизането на Салвадорската армия на територията на Хондурас започва т.нар. Футболна война. Краткотрайният военен конфликт е наречен така заради разпространено от масмедиите становище, че причина за войната е загубата на хондураския национален отбор по футбол от отбора на Салвадор по време на международния мач, състоял се на 15 юни 1969 г. - част от квалификациите за Световното първенство през 1970 г.
Една от главните причини на конфликта е самоволното заемане на селскостопански земи в граничните райони на Хондурас от безимотни салвадорски селяни. Хондураският режим се опитва да ги принуди да напуснат територията на страната. На тази политика обаче се оказва отпор от страна на властта в Салвадор, която се опасява, че връщането в страната на голям брой бедни и безимотни селяни ще наложи провеждането на аграрна реформа за оземляването им за сметка на едрите собственици и вероятна партизанска война срещу властта в страната.
Същевременно атмосферата се нажежава от медиите в двете държави. След загубата на хондураския футболен отбор в Сан Салвадор националното хондураско радио отправя апел за прогонване на салвадорските селяни от хондураска територия. Като отговор на този апел в Салвадор се провеждат масови антихондураски демонстрации. Следват погранични инциденти, което довежда до скъсване на дипломатическите отношения между двете държави.
На 14 юли салвадорската армия навлиза в хондураска територия и за кратко време военните действия вземат около 3000 жертви. Войната е преустановена с посредничеството на Организацията на американските държави, но напрежението между двете държави, изразявало се в погранични инциденти, трае до 1972 г.
Войната между двете държави приключва формално със сключване на мирен договор на 30 октомври 1980 г.
1995 г. създаден е форматът mp3 за аудио файлове. Използва алгоритъм за компресия със загуби - за да намали значително количеството данни, необходими за възпроизвеждане на звука, като в същото време запазва качеството близко до оригиналния некомпресиран вид.
Разработката на MPEG1 Layer 3 (mp3) започва още през 1987 г. с разработването на предшественика му MPEG1 Layer 2 в Германия от Егон МайерЕнгелен. Проектът се нарича Digital Audio Broadcast (DAB). През 1991 г. се предоставят два пътя на развитие: Musicam (известен още като Layer 2) и ASPEC (Adaptive Spectral Perceptual Entropy Coding). Избира се първия метод заради простотата си, устойчивостта на грешки и малкото компютърна мощ нужна за създаване на такъв файл. По-късно Дж. Д. Джонстън (САЩ), Герхард Щол (Германия), ЕвФрансоа Дехери (Франция) и Карлхайнц Бранденбург (Германия) вземат идеите заложени в Musicam и ASPEC и добавят техни собствени. Така се ражда MP3 алгоритъмът.
На 7 юли 1994 г. Фраунхоферският институт за интегрални схеми в сътрудничество на университета в Ерланген пускат първия софтуерен mp3 енкодер l3enc. Първоначално файловото разширение било .bit, но от обществото Фраунхофер на 14 юли 1995 г. решават да го сменят на .mp3.
Днес mp3 е най-разпространеният и най-популярен формат за цифрово кодиране на звукова информация. Може да се прослушва във всяка съвременна операционна система, на всеки портативен плейър, както и на всички съвременни аудиосистеми, включително и DVD плейъри.
В България:
1877 г. в църквата „Св. Георги” в село Любенова Махала (край Раднево) е извършено едно от най-големите кланета в българската история. 1013-ма души намират смъртта си в църквата.
Преди Освобождението Гюнели махле, каквото било името на селото по време на турското робство, наброявало 120 къщи, покрити със слама. През 30-те години на 19 в. селото станало малък търговски възел на пътя Стара Загора-Одрин. От честите срещи и разговори с търговците сред хората се зародила идеята да се построи храм.
Създал се комитет, който да намери нужните средства. Била избрана и делегация, която да ходатайства пред турското правителство за храма. В Цариград, с помощта на епископ Иларион, членовете й се срещнали със султана и спечелили благоволението му. Условията били храмът да бъде вкопан в земята, да няма кубета и да се нарича „попска къща”.
Постройката била започната през 1832 г. Цялото село под ръководството на майстор Димитър Серги от Трявна се включило в строежа и черквата била готова за пет години.
