Защо „брак" се използва за свещен съюз между влюбени и дефектна стока? При нас има такъв израз "той е бракуван"- женен, вече не става за нищо.
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Най-напред да вземем думата брак в смисъла на свещен съюз. Много е забавно да го наричаме свещен съюз, но след малко ще разберете защо. Думата е старославянска и носи характерния старославянски суфикс - к. С този суфикс славяните са образували дума от глагол. А глаголът в случая е брати. В руския език е брать, а в нашия - бера, бра. Означава взимам. Взимам за жена, взимам за мъж, бера си жена един вид, избирам си я, взимам си я. Обаче трикът е в това, че брати означава директно взимам и тази дума се свързва с омъжването или оженването, защото при славяните е било естествено да се отмъква булката, пряко силите и. Така че брати е малко като крадене. И преди да оспорите краденето, спомнете си съвременния обичай, в който женихът се опитва да открадне булката, ужким, театрално. Така че брак е думата за взимане, похищение на нещо, включително и съпруга. Ето защо е забавно, споменах ви, като казваме свещен брачен съюз. Защото в това определение още се крие краденето.
Предимно руснаците употребяват думата брак и тя означава не самия съюз, а сватбата, пира, акта на взимането. После се видоизменя в смисъл на съпружество, съвместен живот. И така ние, българите, получаваме думата от руснаците, защото това е характерен русизъм. Ние сме имали други думи - женитба, сватба, венчавка. Бракът идва по земите ни късно, след Освобождението. Кога точно е трудно да се определи, но думата бракосъчетание е сравнително нова, соцът я въведе масово. Иначе преди Втората световна война не е толкова популярна. Дотук ясно. Брак в смисъл на съюз между, влюбени идва от идеята за взимане - „Зех тъ, Радке, зех тъ".
Обаче другото значение на отпадък, на нещо за изхвърляне, откъде идва? Този път следите не са славянски, а старонемски. Брак идва от стария глагол брекен. В немски днес се казва brechen - чупя, в английския е break. Но пак от брекен. Затова брекен, брак, нещо счупено, отпадък. През Полша от XVІІ век думата достига до Русия, пак до Русия. И попада в благодатната почва на империята на Петър І, който харесвал германците и изведнъж тази дума се превърнала в моден термин, занаятчийски. Това е брак, онова е брак. Така се говорело, когато нещо било счупено. По този начин онзи, който го разказвал, си придавал важност. Думата се превърнала в технически жаргон. И след революцията, при индустриализацията, брак си станал официална дума.
В България отново имаме силното и разпространение по съветска линия. Но по-забавното е, че тя вероятно идва по-рано, дори преди Освобождението, заради умишленото използване на русизми от руски възпитаници и русофили. Ето как бракът, в смисъл на некачествено изделие, отпадък идва по-рано в България от брака, като съюз между съпрузи. И това ако не е парадокс. Такава е връзката между брак като вземане и брак като отпадък.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
