Факти от календара: 19 април
Факти от календара: 19 април / снимка: Guliver/Getty Images

548 г. тържествено е осветена базиликата „Сан Витале” в Равена от 27-мия епископ на Равена Максимиан Равенски. Базиликата е най-известният архитектурен паметник на градa, един от най-бележитите примери на византийското изкуство и архитектура в Западна Европа. Сградата е едно от осемте здания от Равена, включени през 1996 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Строежът на базиликата започва през 527 г. равенският епископ Еклесий Равенски. Архитектът е неизвестен, но със сигурност е бил сред най-добрите майстори на своето време. Строителството се финансира със средства на гръцкия банкер Юлиан Аргентарий.

Всички мозайки във вътрешността на базиликата са направени едновременно през 546-547 г. Патрон на храма става раннохристиянския мъченик Свети Виталий. През 13 в. до южната стена на базиликата е пристроена камбанария, която през 1688 г. Е разрушена от силно земетресение и е възстановена през 1696-1698 г.

Любопитен факт е, че от архитектурна гледна точка „Сан Витале” не представлява базилика. Базиликата има осмоъгълна основа, т.н. октогон. Конструкцията на сградата поддържат осем централни стълба, на които се крепи куполът с диаметър 16 м.

Базиликата Сан Витале послужила за образец за архитектурата на Каролингския Ренесанс в цялост и за централното и произведение - капелата на Карл Велики в Аахен, построена през 805 г. Векове по-късно куполът на базиликата дава вдъхновение и идеи и на Филипо Брунелески за изработването на купола на флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре”.

Базиликата е украсена с най-богатите и пищни византийски мозайки, които са и с най-големи размери извън самия Константинопол. Множество мозайки изобразяват сцени от Стария завет - жертването на Исаак, историята за Моисей и горящият къпинов храст, както и тази на Каин и Авел. Двойка ангели, държащи медальон с кръст, завършват всеки люнет (вид прозорец). По стените има мозайки на Четиримата Евангелисти, облечени в бели дрехи, и техните символи - ангел, лъв, бик и орел. Изображението на лъвът е най-забележително с необузданата си ярост.

1770 г. в църквата „Св. Августин” във Виена е сключен „символичен брак” между Мария-Антония и отсъстващия Луи XVI. В историята тя остава с легендарната си екстравагантност и с трагичния си край -гилотинирана е в разгара на Френската революция през 1793 г., след като е призната за виновна по обвинение в различни престъпления.

Мария-Антоанета е родена във виенския дворец Хофбург. Тя е най-малката дъщеря на свещения римски император Франц I Стефан и императрица Мария Тереза. Императрица Мария Тереза се стреми да предпази децата си от покварата в австрийския двор, от който императорското семейство намира убежище в личния живот, който протича в няколко замъка - забранена територия за останала част от придворните. Там императорското семейството си позволява да се облича в обикновени дрехи, а императорските деца си играят с деца от простолюдието и се учат на градинска работа.

Мария-Антония остава единствената годна за омъжване австрийска принцеса, което я прави потенциална годеница на 14-годишния френски дофин. Без необходимостта от съюз между Австрия и Франция бракът на Мария-Антония с френския престолонаследник би бил невъзможен. За да се ускори постигането на споразумение между правителствата на двете страни за планирания брак, зестрата на Мария-Антония е определена на 200 000 златни крони, а накрая последвала и размяна на портрети и годежни пръстени, каквато е традицията по онова време.

Така на 19 април 1770 г. в църквата „Св. Августин” във Виена е сключен „символичен брак“ между Мария-Антония и отсъстващия Луи Огюст, който е представен от брата на булката, Фердинанд. Мария-Антония официално приема името Мария-Антоанета и титлата „Дофина на Франция”.

На 16 май 1770 г. във Версай е извършена и тържествената церемония по бракосъчетанието на Мария-Антоанета и Луи Огюст. След тържествата двамата юноши се оттеглят в брачните си покои, където, по стар обичай, бракът трябва да бъде консумиран през първата брачна нощ. Преди да бъдат оставени да изпълнят държавния си дълг, лично Луи XV благославя брачното ложе на внука си и произнася тържествена реч по този случай. На следващата сутрин става ясно, че това не се е случило. Нищо не се случва и през следващите години. Сексът между двамата се оказва проблем, тъй като Луи не е никак сексуален и не разбира необходимостта да спи със съпругата си.

На 11 юни 1775 г. в катедралата на Реймс Луи Огюст официално е коронован за крал на Франция под името Луи XVI. Мария-Антоанета става кралица на Франция, въпреки че не е коронована заедно със съпруга си, когото просто придружава по време на коронацията.

1774 г. се състои премиерата на операта от Кристоф Глук „Ифигения в Авлида”. Това е първата творба на композитора, написана специално за парижка сцена.

Либретото е от Льобланк дю Руле и е базирано върху трагедията на Жан Расин „Ифигения”. Въховният жрец - Калхант, предава желанието на богинята Диана Агамемнон да принесе в жертва дъщеря си Ифигения, ако желае попътен вятър за корабите си, с които царят трябва да потегли на поход срещу Троя. В операта Агамемнон се измъчва с трудния избор между живота на дъщеря си и успеха на начинанията си.

Царят привиква дъщеря си в Авлида - пристанището, в което са събрани гръцките кораби, под предлог, че ще я омъжи за героя Ахил. Внезапно обаче царят е обзет от колебание и нарежда на Аркад да върне дъщеря му вкъщи с обяснението, че Ахил е бил нелоялен. Междувременно Аркад вече е разкрил на Ахил плановете на Агамемнон и Ахил се опитва да спаси Ифигения от жертвоприношение.

Но народът настоява царят да изпълни желанието на богинята. В този момент Ифигения се предава на съдбата си и сама предлага живота си, за да се успокоят хората. Изненадващо Калхас съобщава, че богинята е променила желанието си за жертвоприношението. Операта завършва с появата на богинята Диана, която благославя брака на Ифигения и Ахил и отпътуването на Агамемнон, с което сюжетът на операта на Глук коренно се отличава от оригиналната развръзка на древногръцкия мит, където Ифигения е пренесена в жертва.

Любопитен факт е, че на същата тема и със същото заглавие през 1787 г. опера пише и Николо Цингарели. Либретист е Фердинандо Морети, а премиерата е на 27 януари 1787 в „Ла Скала”, Милано.

През 1847 г. Рихард Вагнер представя пред двора в Дрезден преработен вариант на операта на Глук. Във версията на Вагнер операта има различен завършек и няколко допълнителни сцени.

1775 г. започва Американската война за независимост. Колониалнта съпротива срещу политиката на Британската империя в периода започва като битка между Кралство Великобритания и Тринадесетте бивши британски колонии на американския континент, и завършва като война завладяла Американския и Европейския континент.

Войната е кулминацията на обявяването на Тринадесетте колонии за една обединена американска държава след Американската революция.

Обединените американци се изправят срещу Британската империя, отхвърляйки властта на краля и Парламента на Англия да ги управляват без техни представители. Американците обявяват тази политика на английския парламент за нарушаваща техните права на британски граждани. През 1775 г. революционерите получават контрол над всички 13 парламента на американските колонии и свикват Втори континентален конгрес, на който те сформират Континенталната американска армия. Много от жителите на колониите обаче подкрепят британската корона и изпращат петиции до краля и до Парламента на Англия за потушаване на тази революция.

На конгреса тези хора са обявени като предатели и изменници на идеята за независимост. В опит да предотвратят бъдещата война те подготвят мирно предложение до краля, известно като Петиция на маслинената клонка, с молба данъците на колониалните жители да бъдат намалени и те да получат представителство в английския парламент.

Британският крал Джордж III и парламентът отхвърлят тази молба. В отговор през 1776 г. американците официално декларират своята независимост като Съединените Американски Щати, обявявайки се за нова суверенна държава и отхвърляйки господството на британската корона. Франция решава да се намеси в конфликта между американците и Британската империя. Като начало през 1776 г. французите изпращат провизии, амуниции и оръжия на американците. Завладяването на северноамериканския континент от британската армия през 1777 г. позволява на Франция официално да влезе във войната.

През ранните месеци на 1778 г. Франция влиза във войната за независимост на страната на обединените щати. Френските съюзници Испания и Холандската република, също обявяват война на Британската империя.

1805 г. френският тъкач на коприна Жозеф Мари Жакар изобретява жакарда. Станът на Жакард използвал устройство за четене на перфокарти, за да изпълнява различни задачи.

Любопитен факт е, че тъкачен стан от 1801 г. претендира за славата на първата програмируема машина. Търсейки начин да опрости досадния и труден процес на тъкане, французинът Жозеф-Мари Жакард залага на автоматизацията. Създадената от него машина се счита за едно от първите компютърно управлявани устройства.

Тъкачният стан на Жакард бил програмиран така, че да произвежда различни модели платове. Машината се управлявала с помощта на перфорирани карти, които се подавали нанизани в лента към механично четящо устройство с дървени бутала. В зависимост от това дали буталата преминавали през дупките в картите или не, станът изпълнявал различни задачи.

1810 г. с народно въстание в Каракас започва войната за независимост на Венецуела от Испания. През 1499 г. Алонсо де Охеда открива залива Маракайбо и назовава страната Венецуела (Малката Венеция).

Колонизирането на континентална Венецуела от испанците започва през 1522 г. с основаването на първото постоянно испанско селище в Южна Америка - Кумана. През 15 в. Германия също прави опити за колонизация. Местните вождове като Гуайкайпуро и Таманако опитват да окажат съпротива на испанците, но в крайна сметка биват подчинени. Таманако бива екзекутиран по заповед на основателя на Каракас - Диего де Лосада.

През 16 в. много от местните жители, като мариче, се покръстват и стават католици. Ранните колониални селища се появяват най-вече по брега, на север, но в средата на 18 в. испанските изследователи проникват във вътрешността на днешна Венецуела, по течението на река Ориноко. Там те срещат сериозна съпротива от местния народ йекуана между 1775 и 1776 г.

Най-източните испански селища влизат в състава на испанската провинция Нова Андалусия. От началото на 16 в. по-голямата част от територията е под администрацията на Кралската аудиенция Санто Доминго, през 18 в. става част от вицекралството Нова Гранада, а от 1776 г. нататък е реорганизирана като Генерално капитанство Венецуела. Град Каракас, основан през 1567 г., се превръща в ключово място на администрираната територия, добре защитен от пиратски нападения, в близост до плодородни земи и в район със здравословен климат.

След серия от неуспешни въстания, водената от маршал Франсиско де Миранда Венецуела обявява независимост на 5 юли 1811 г. Това действие полага началото на Венецуелската война за независимост. През 1812 г., обаче, опустошително земетресение разрушава Каракас, като в същото време избухва и въстание на лянеросите (животновъди), което срива Първата венецуелска република. На 7 август 1813 г. е обявена Втора венецуелска република, но след няколко месеца се срива и тя.

Независимостта най-накрая е постигната когато Симон Боливар, заедно с Антонио Хосе де Сукре и Хосе Антонио Паес, печелят битката при Карабобо на 24 юни 1821 г. В последствие конгресът на Нова Гранада прехвърля контрола на армията ѝ на Симон Боливар, който освобождава няколко южноамерикански държави и създава Велика Колумбия. Венецуела остава част от нея до 1830 г., когато водено от Паес въстание обявява създаването на държава Венецуела, а Паес става неин първи президент. Двадесетте години военни действия костват живота на 1/4 до 1/3 от населението, включително на половината бяло население.

1919 г. американецът Лесли Ървин извършва успешно първия скок с парашут от самолет. Скоро след това той открива първата фабрика за парашути в света в Бъфало, САЩ.

Парашутизъм е един от най-екстремните спортове в света. Той включва скок от летателно средство, свободно падане, при което скоростта постоянно се увеличава и последната фаза е разтварянето на парашута, забавяне на скоростта и приземяване. Смята се, че първият успешен скок с парашут е изпълнен от Лесли Ървин през 1919 г., като самите парашути са били разработка на военните, като начин за спасяване на екипажите на самолетите, дирижаблите и балоните с горещ въздух в извънредни ситуации.

В последствие, парашутните скокове започват да се използват и в тактически план, за бързо доставяне на бойна сила на мястото на сражението или в тила на врага. Най-ранните състезания по парашутизъм датират от 1930 г., а превръщането на скоковете с парашут в международен спорт става през 1952 г.

1928 г. от печат излиза последният (125-ти) том от първото издание на Оксфордски английски речник. Планирано е напълно преработено пълно издание на речника да бъде издадено през 2037 г.

Оксфордският английски речник е най-известният академичен речник на английския език. Речникът е известен неофициално като Речникът на Мъри, по фамилията на главния му редактор Джеймс Мъри.

Речникът е замислен като издание в Лондонското филологическо общество през 1857 г. През 1859 г. е публикуван проектът и за редактор на изпълнението му е назначен Джеймс Мъри. Над речника са работили, също така, известните филолози Хенри Брадли и Уилям Креги.

На 1 февруари 1884 г. излиза първото издание, наречено Нов английски речник, основан на историческите принципи. След 1895 г. на кориците се появява паралелното название Оксфордски английски речник. Първото издание съдържа 10 тома, последният от които излиза през 1928 г.

Поради изключителния интерес, през 1933 г. речникът е преиздаден в 12 тома под сегашното си наименование - Оксфордски английски речник. Между 1972 и 1986 г. са добавени още 4 тома. През 1989 г. излиза следващото издание на речника.

1970 г. е произведен първият автомобил ВАЗ 2101. На тази дата от монтажния конвейер на Волжския автомобилен завод (ВАЗ) италианският шеф-инструктор Бенито Гуидо Савоини сваля първия автомобил ВАЗ-2101 „Жигули”, наричан от руснаците простичко „копейката”. Впоследствие поредицата модели са преименувани на „Лада”.

Заводът е построен за лицензно производство на италиански Фиат-124, който само четири години преди това (1966 г.) печели приза „Автомобил на годината за Европа”. Затова в момента на производство ВАЗ-2101 става най-комфортният в своя клас в СССР, един от най-съвременните и надеждни съветски автомобили.

Италианските и руските конструктори обаче адаптират „жигулата” към руските условия и пътища. Направени са общо 800 изменения: усилени са окачването и каросерията, задните дискови спирачки са заменени с барабанни като по-устойчиви на замърсяване и по-издръжливи, добавен е „крив стартер”. Отвън отляво се появява огледало за обратно виждане. Изменена е конструкцията на двигателя: разпределителният вал е пренесен в главата, увеличено е разстоянието между цилиндрите. Масата на автомобила е увеличена с 90 кг.

Автомобилът се оказва малък шедьовър. За произвеждането на „Жигулата” през 1972 г. на ВАЗ е връчена международната награда „Златен Меркурий”.

1971 г. СССР изстрелва „Салют-1” - първата, създадена от човек космическа станция. Първият екипаж на орбиталната станция е изстрелян с кораба „Союз-10”, но не успява да се скачи заради проблем със скачващия механизъм.

Вторият екипаж на станцията е изстрелян със „Союз-11” и остава на борда на станцията 23 денонощия. Една от клапите за изравняване на налягането в кораба „Союз-11” се отваря преди екипажа да се върне на Земята и тимата космонавти на борда загиват.

При изстрелването обявената цел на „Салют” е да се тестват елементи на системите на космически станции и за провеждането на научни изследвания и експерименти. Станцията е била разработена да бъде 20 м дълга, 4 м да е максималния диаметър, 99 куб.м вътрешно помещение и маса от 18 425 кг.

През юли и август 1971 г „Салют-1” е преместена в по-висока орбита, за да са сигурни, че станцията няма да бъде разрушена от постоянното орбитално снижение. На 11 октомври „Салют-1” включва двигателите си за последно, за да се снижи и да поеме курс към Тихия океан. След 175 денонощия в орбита, първата космическа станция е разрушена.

1980 г. е пусната на вода ударната подводница от клас „Лос Анджелис” Бостън. „Бостън” е седмият плавателен съд, който носи името на град Бостън в щата Масачузетс, САЩ.

На 10 декември 1973 г. за изпълнител на поръчката за построяването на кораба е определено поделението „Електрик Боут” на „Дженерал Дайнамикс Корпорейшън”. На 11 август 1978 г. започват работите по построяването на кораба. Спонсориран от Едуард Идалго, на 19 април 1980 г. е пуснат във вода. Подводницата струва около 900 млн. долара. На 30 януари 1982 г. е въведена в експлоатация под командването на капитан Джон Бар.

„Бостън” е носител на над 15 награди. Екипажът се отличава в редица случаи с проявяване на похвална служба и отлично изпълнение на поставените задачи. Две от получените награди са наградата „Арлей Бърк” и наградата от фонда за бойни кораби „Марджъри Стерет” (1996), като всяка от тях се връчва на един кораб от Тихоокеанския флот на САЩ и на един от Атлантическия флот на САЩ.

На 19 ноември 1999 г. „Бостън” е изведена от експлоатация и е премахната от регистъра на военните кораби. На 1 октомври 2001 г. влиза в програмата за рециклиране на кораби с ядрено задвижване в гр. Бремертън във Вашингтон и на 19 септември 2002 г. престава да съществува. Рубката и вертикалният рул са запазени и са изложени като музейни експонати във Военния парк в град Бъфало.

2005 г. Йозеф Ратцингер е избран за папа Бенедикт XVI на втория ден от папския конклав. На 11 февруари 2013 г. той обяви, че се оттегля от папския престол. Йозеф Ратцингер, той наследява папа Йоан Павел II, който през 1981 г. го назначава за префект на Конгрегацията за доктрината на вярата.

Роден е на Велика Събота, в навечерието на Великден, в семейството на полицейския служител Йозеф Ратцингер старши, като трето и най-малко дете. Братът на папа

След войната заедно с брат си се записва в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан” и през 1951 г. го завършва със специалност „Теология и Философия”. На 21 юни с.г. е ръкоположен заедно с брат му Георг Ратцингер за свещеник лично от архиепископа на Мюнхен и Фрайзинг кардинал фон Фаулхабер. От 1959 г. стартира преподавателската му дейност като професор първо в Бонския университет, а от 1963 г. в Университета на Мюнстер. През 1966 г. става завеждащ катедра „Теология” в Университета в Тюбинген.

На 24 март 1977 г. е провъзгласен за архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг, а на консисторията на 27 юни с.г. е избран за кардинал от папа Павел VI. На 25 ноември 1981 г. папа Йоан Павел II го назначава за префект на Конгрегацията за доктрината на вярата, най-старата и важна конгрегация на Ватикана, пряк наследник на Светата Инквизиция. От 1993 г. е глава на епископската епархия Велетри-Сени, а от 2002 г. - декан на Колегията на кардиналите.

След смъртта на папа Йоан Павел II, кардинал Рацингер отслужва литургията на погребението му. Бива избран за негов наследник на втория ден от Конклава, приемайки името Бенедикт (т.е. благословеният), в чест на папа Бенедикт XV и Свети Бенедикт Нурсийски.

В България:
1944 г. е открита Казанлъшката гробница. Гробницата е открита под могилен насип от войници. Те копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 м, с диаметър на основата 40 м.

Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.

Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на 4в.пр.Хр. - началото на 3 в.пр.Хр. и е на тракийския владетел Ройгос.

През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през 1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури необходимите условия за съхранение на стенописите. През 1966 г. ЮНЕСКО организира международна комисия с цел извършването на цялостна проверка на състоянието на стенописите. През 1979 г. е включена в Списъка на световното наследство на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство.

2007 г. Цар Калоян е тържествено погребан с държавни почести във Велико Търново. 800 години след смъртта на цар Калоян (1197-1207) саркофагът с тленните останки на българския владетел бе положен в двора на храма „Св. 40 мъченици”.

Церемонията бе изпълнена с държавни почести, в присъствието на почетната гвардейска рота, с военен и църковен церемониал. Ритуалът започна с изнасяне на саркофага от Регионалния исторически музей. Той бе носен от гвардейци и увит в националния трибагреник, поставен върху лафет, теглен от бронетранспортьор на въоръжените сили под звуците на барабани. В началото на шествието гвардеец носеше графичен портрет на образа на цар Калоян.

Любопитен факт е, че саркофагът е положен в гроб номер 39 в църквата, където е открит прочутият Калоянов пръстен. Идеята е в двора на църквата да бъдат препогребани и откритите тленни останки на царете Самуил и Михаил Шишман. Така ще бъде изграден пантеон на българските владетели.

Калоян е цар на България от 1197 до 1207 г. Той е най-малкият брат на българските царе Асен и Петър.