Факти от календара: 18 април

1506 г. започва строителство на базиликата Свети Петър в съвременния и вид. Късноренесансова църква във Ватикана е проектирана главно от Донато Браманте, Микеланджело Буонароти, Карло Мадерно и Джовани Лоренцо Бернини. Това е най-високата сграда във Ватикана, чийто купол се вижда в целия град Рим.

„Свети Петър” е най-известният паметник на ренесансовата архитектура и до наши дни остава най-голямата църкви в света по своите площ и обем. И въпреки че не е главна църква на Римокатолическата църква, нито катедрала на епископа на Рим, базиликата е едно от основните свещени места на католицизма. Базиликата е една от четирите папски базилики в Рим - другите три са „Сан Джовани ин Латерано”, „Санта Мария Маджоре” и „Сан Паоло Фуори ле Мура”.

Според историческите източници на същото място от 4 в. съществувала християнска църква. Строителството на първата базилика на това място започва по времето на император Константин Велики, между 319 и 333 г. Тя е типична кръстокуполна базилика с апсиден край в презвитерия, широк централен и два странични нефа.

Старата базилика е построена върху малкия храм, за който се смята, че отбелязва мястото на гроба на свети Петър. В нея са разположени много голям брой гробове и паметници, включително тези на повечето папи от свети Петър до 15 в. Както всички ранни църкви в Рим, и тази църква, и нейният съвременен наследник са с вход от изток и апсида в западния край на сградата. След построяването на днешната сграда, първата базилика обикновено се нарича Стара базилика „Свети Петър”, за да се отличават двете сгради.

Към края на 15 в.Старата базилика, занемарена по време на Авиньонското папство, е в много лошо състояние. Изглежда първият папа, който обмисля разрушаване и построяване наново на сградата или поне коренни промени в нея, е Николай V (1447-1455). Той възлага планирането на ремонт на старата сграда на Леон Батиста Алберти и Бернардо Роселино, който също така изготвя и план за напълно нова базилика или за пълна реконструкция на старата. Управлението на Николай V е съпътствано от сериозни политически проблеми и до смъртта му по църквата почти не се работи. В същото време той издава нареждане за разрушаването на Колизея, като оттам за строежа на новата базилика са превозени 2500 коли с каменен материал.

Папа Юлий II (1503-1513) си поставя по-амбициозна цел за реконструиране на църквата, отколкото Николай V. През 1505 г. той взема решение за пълно разрушаване на Старата базилика и нейната замяна с нова монументална конструкция, която да засенчи както езическите храмове, така и съществуващите християнски църкви. По това време той възлага на Микеланджело Буонароти проекта за собствената си гробница, която трябва да бъде поставена в бъдещата базилика.

През 1506 г. е утвърден проектът на Донато Браманте за съоръжение във формата на гръцки кръст и строителството започва. След смъртта на Браманте главен архитект става Рафаело, който се връща към традиционната форма на латинския кръст. След него работят Балдасаре Перуци и Антонио Сангало, който избира формата на базилика. Накрая през 1546 г. ръководството е поръчано на Микеланджело. Той се връща към идеята за съоръжение с централен купол, но предвижда вход с много колони от източната страна. Микеланджело прави много масивни всички носещи конструкции и издига барабана на централния купол, който е довършен след смъртта му. От четирите малки купола, предвиждани от Микеланджело, са построени само два. Неговият замисъл е изпълнен по-точно при западната олтарна стена.

По заповед на папа Павел V архитектът Карло Мадерна се връща към формата на латинския кръст и построява фасадата. В резултат сградата загубва доминиращото си въздействие. Освен това Рим има нужда от площад, който да събира многобройните вярващи, желаещи да получат благословията на папата или да вземат участие в религиозните празници. С тази задача се справя Джанлоренцо Бернини, който през периода 1656-1667 г. проектира и осъществява площада пред базиликата - едно от най-удивителните произведения на световната градостроителна техника.

Разходите за строителството на „Свети Петър” са толкова големи, че Църквата търси нови източници за нейното финансиране и през 1517 г. папа Лъв X предлага индулгенции за дарителите на строежа. Особено активно се включват в разпространението на такива индулгенции архиепископ Албрехт Майнцки и неговия служител Йохан Тецел. Тяхната дейност става един от преките поводи за прокламирането на известните „95 тезиса” на Мартин Лутер и за началото на Реформацията.

„Свети Петър” е едно от най свещените места за Католическата църква, традиционно приемано за място на гроба на свети Петър, един от дванадесетте апостоли на Исус Христос, пръв епископ на Антиохия и пръв епископ на Рим, духовни наследници на когото са следващите папи на Римокатолическата църква. Въпреки че Новия Завет не споменава мъченичеството на свети Петър в Рим, според католическата традиция неговата гробница е под балдахина и олтара на църквата. По тази причина голяма част от папите от раннохристиянския период насам са погребвани на същото място. Днешният храм е изграден върху основите на друга по-стара базилика, която датира от времето на Константин Велики.

1902 г. Дания става първата страна, в която пръстовите отпечатъци започват да се използват за установяване на самоличността на престъпници.

1906 г. земетресение почти изцяло разрушава Сан Франциско, Калифорния. Това земетресение е едно от най-разрушителните природни бедствия в историята на САЩ. Земетресението е регистрирано в 5.12 ч. и е с магнитуд от 7,8. Епицентърът на земетресението е на около 3 км от Сан Франциско, по протежението на разлома Сан Андреас.

Земетресението е усетено от Орегон на север до Лос Анджелис на юг и до Невада на изток към вътрешността на страната. Между 225 000-300 000 души са останали бездомни в резултат на земетресението от общо население тогава 410 000 жители. Земетресението и пожарът разрушили над 80% от града. Повечето смъртни случаи са били в самия Сан Франциско, но е имало още 189 други в района на Санфранциския залив.

1923 г. е основан руският футболен клуб „Динамо” в Москва. Клубът е един от най-популярните тимове в Русия. Единственият отбор играл във всички шампионати на СССР и Русия.

Първият треньор на отбора е Фьодор Чулков. За първи капитан на „Динамо” е избран Василий Житарев. През 1936 и 1937 г. отборът става шампион на СССР. „Динамо” е първият съветски отбор, който е играл срещу западни тимове. Отборът завършва наравно с „Челси” - 3:3, разгромява „Кардиф Сити” с 10:1 и завършва 2:2 с „Глазгоу Рейнджърс”.

„Динамо” печелят още пет пъти шампионата на СССР през 50-те години. През 60-те години на 20 в. отборът обаче изпада в криза. През 1972 г. „Динамо” постига най-големият си успех в цялата история - финал за КНК. На финалът те губят от „Глазгоу Рейнджърс” с резултат 3:2.

За последен път „Динамо” става шампион на СССР през 1976 г. Най-големият успех на тима в шампионата на Русия е второ място през 1994 г. През 1995 г. печели купата на страната, като на финала побеждава „Ротор Волгоград”. През 2008 г. стават трети в шампионата на Русия.

През сезон 2010 г. „Динамо” се мести на Арена Химки, тъй като стадионът им е в реконструкция.

1942 г. е нанесена първата бомбардировка над Токио. Атаката е известна като „Нападението на Дулитъл”. Бомбардирането на Токио е извършено от американските военновъздушни сили по време на Тихоокеанската война, част от Втората световна война, и е най-разрушителната бомбардировка на град в историята.

На 18 април 16 В-25 излитат от самолетоносач, с цел да атакуват предварително плануваните си цели - Йокохама и Токио и да кацнат в Китай. Бомбардирането не нанася щети на боеспособността на Япония, но е значителна показна победа на САЩ. Стартирали преждевременно, повечето от самолетите не достигат определените летища, като катастрофират (изключвайки един от самолетите, който се приземява в СССР). Екипажите на два самолета са заловени от японците.

Ключовите вражески самолети по време на бомбардирането над Япония са В-29, които имат оперативен обхват от около 3250 морски мили; около 90% от бомбите, хвърлени по главните японски острови, са пуснати от тези бомбардировачи. Първоначалните бомбардировки са осъществени от Двадесета въздушна армия, извън територията на Китай, по време на „Операция Матерхорн”, но целта е допълнена през ноември 1942 г. от 21-во командване, базирано в Северните Мариански острови. В

1951 г. Франция, ФРГ, Италия и трите страни от Бенелюкс създават Европейска общност за въглища и стомана, която прераства по-късно в Европейска икономическа общност (дн. Европейски съюз).

Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) е създадена с договор в Париж с цел да се обединят въглищните и стоманени ресурси на нейните държави членки. Организацията е първата по рода си, в която присъства наднационална институция, и поради това се счита за първата стъпка в европейската интеграция.

ЕОВС е предложена на 9 май 1950 г. от френския външен министър Робер Шуман, но идеята за интеграционния подход принадлежи на Жан Моне, известен неофункционалист. Договорът за организацията влиза в сила на 23 юли 1952 г. и е за срок от 50 години. По време на съществуването си ЕОВС успява да създаде общ пазар, но не успява да предотврати западането на въглищната и стоманената индустрия. Въпреки това, общността поставя основите на Европейския съюз.

Ръководна роля върху общия пазар за въглища и стомана има Върховния орган на ЕОВС, предшественик на Комисията на Европейския съюз. Състои се от 9 души, независими от националните правителства. Върховният орган има право да осъществява наблюдение над пазара, да предлага мерки за неговото по-добро функциониране, да налага данъци, от които да се издържа. Наред с това, той може да предоставя или блокира отдаване на заеми и да налага глоби при отказ на информация или при нелоялна конкуренция.

Освен в поддържането на пазара в сектора, ЕОВС работи и в областта на социалната политика, научните и технологични изследвания и транспорта. В тези области Върховния орган се подпомага от Консултативен комитет, съставен от представители на различни социални групи, чиито интереси са засегнати от политиките на ЕОВС. От 1967 г. функциите на Върховен орган изпълнява единната Комисия на Европейските общности.

Други институции на ЕОВС са Съвета на министрите, Парламентарната асамблея и Съдът. Съветът на министрите представлява националните правителства и има за задача приемането и прилагането на ниво национални правителства, политиките заложени в договора и предложенията на Върховния орган по тях. От 1967 г. той също става общ за Европейските общности (ЕОВС, Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия).

Асамблеята на ЕОВС има чисто консултативни функции. Първоначално е съставена от представители на националните законодателства. Макар да е предвидено по-рано, едва през 1979 г. са проведени първите преки избори за депутати в нея. С подписването на Римските договори през 1957 г., създаващи ЕИО и Евратом, е подписан и протокол за сливане на Асамблеите и Съдилищата на Общностите в едно.

Организацията „Европейска общност за въглища и стомана” престава да съществува от 2002 г. с изтичане на договора, в който е заложен срок от 50 години. Не всички дейности обаче са прекратени. Фондът за изследвания на въглища и стомана продължава своето съществуване, тъй като средствата за него са дошли от индустрията и не могат да бъдат върнати на членуващите държави. Фондът се издържа от инвестирания капитал в размер на 1,6 млрд. долара, които са дадени от европейските компании от въглищната и стоманената индустрии за обучение, изследвания и реструктуриране.

1955 г. е основан международният футболен турнир „Лига Европа” под името Купа на панаирните градове. Купата на панаирните градове се провежда до 1971 г.

Турнирът е направен по идея на швейцареца Ернст Томен, италианеца Оторино Бараси и генералния секретар на Английската футболна асоциация Станли Роус. Както подсказва името, състезанието е направено са насърчаване на международните панаири. Играят се приятелски мачове между отбори от градове, които имат панаири, а самия турнир се развива от тези първоначални приятелски игри.

Състезанието отначало е открито за градове, които са домакини на панаири, а позицията, на която завършват отборите в своите първенства няма значение за участието им. Първите години на турнира също така включват правилото един град - един отбор.

От българска страна право на участие има само град Пловдив (Локомотив, Ботев и Спартак) чрез своите отбори. След 1968 г. в турнира се класират отбори според позицията си в първенството, което впоследствие дава право и на „Славия” да участва. През 1971 г. минава под егидата на УЕФА и е заменен от турнира за Купата на Уефа, сега известен като „Лига Европа”.

1956 г. принца на Монако Рение III се жени за американската актриса Грейс Кели. Гражданската церемония се провежда в тронната зала на двореца в Монако. Присъстват 80 гости и за да получат право да стиснат ръката на новата принцеса, те приемат монакско гражданство.

На следващия ден е венчавката в църквата „Сен Никола”. Архиепископът на княжеството води ритуала в присъствието на 600 гости. Още 30 милиона наблюдават церемонията, излъчвана пряко по Евровизия.

Любопитен факт е, че преди да влезе в аристократичната фамилия Грималди, Грейс Кели си прави тест за фертилност - процедурата е задължителна, за да са сигурни в княжеството, че новата принцеса ще осигури наследник. Друга „техническа” необходимост е предбрачното споразумение - актрисата декларира, че в случай на развод ще преотстъпи всичките права на децата си.

Принцесата никога не се връща в киното, освен като зрител. Приема най-великата роля - да бъде майка и дарява съпруга си с три деца - Албер, Каролина и Стефани.

1988 г. американският флот потапя иранската фрегата „Саханд” край Ормузкия проток. Тесният пролив свързва Оманския залив на югоизток и Персийския залив на югозапад. Северното му крайбрежие принадлежи до днес на Иран (Персия), а южното му е омански ексклав и територия на Обединените арабски емирства.

Геостратегически проливът е важен за световната сигурност. Проливът е единственият морски път за износ на нефт и природен газ от района на Персийския залив за световния пазар.

На 18 април 1988 г. американският флот по време на ирано-иракската война потапя иранската фрегата „Саханд” и няколко по-малки ирански патрулни кораба. На 3 юли 1988 г. над водите на протока е свален ирански пътнически самолет „Еърбъс A300” - загиват 290 души.

В България:
1850 г. в Габрово се полагат основите на новата училищна сграда, днешната Априловска гимназия. Сградата е обявена за паметник на културата през 1979 г., а днес в част от нея се помещава и Националният музей на образованието.

Априловската гимназия всъщност е основана още през 1835 г. като първото светско училище в България. То се съгражда и поддържа чрез създадения от Васил Априлов дарителски фонд, в който се включват Николай Палаузов и много други габровци.

През 1872 г. училището прераства в гимназия, а от 1881 г. носи името Априловска гимназия на името на първия си благодетел.

1981 г. е официално открита сградата на Културния комплекс в град Правец и тази на Историческия музей.

С Решение на Комитета за култура към читалище „Заря” от 27 декември 1978 г. в Правец се създава Общоисторическа музейна сбирка. На 18 април с първата музейна експозиция официално се открива сградата на Културния комплекс и на Историческия музей. Той е научен и културно-просветен институт осъществяващ дейности по събиране, регистриране, документиране, опазване и съхраняване на културните ценности в община Правец.

Музеят разполага с постоянна музейна експозиция и място за временни изложби. Включва и Музеен комплекс с експозиционна зала и оригинална възстановка на късновъзрожденски балкански тип къща. В село Видраре се намират две - Старо класно училище от 1848 г. и Туняковски хан със скривалище на Васил Левски.