Новото правителство на Италия, оглавявано от националния секретар на Демократическата партия (ДП) Матео Ренци, положи клетва.
Церемонията се състоя в президентския дворец "Куиринале" и бе ръководена от държавния глава Джорджо Наполитано, посочва БТА. Кабинетът е подмладен и има седем министри по-малко в сравнение с предходния, а министерствата са поделени по равно между мъже и жени.
Точно половината от отбора на Ренци идва от екипа на бившия премиер Енрико Лета. От 16 министри в новия кабинет 5 бяха министри и 3 заместник-министри в предходното правителство.
Най-много министри - 8, са от редовете на ДП. Трима министри са от отцепилата се от Берлускони партия "Нов десен център" (НДЦ). Партиите "Съюз на центъра" (СЦ) и "Граждански избор" (ГИ) дават по един министър, а останалите трима са технократи. Коалицията е скроена на принципа "50 на сто" - 50 процента са жените, 50 процента спадат към старите министерски кадри и 50 процента са представителите на партията ръководителка. Голямото обновление засега е само Ренци, който със своите 39 години влиза в историята като най-младия министър-председател на Италия.
В този си състав кабинетът отразява парламентарната реалност, която го произведе. Коалицията е съставена на аритметическа, а не на програмна основа, защото първата задача е да се осигурят необходимите мнозинства в Сената и в Камарата на депутатите. За целта под един покрив са събрани девет партии, като повечето от тях са идейно несъвместими.
Наблюдателите почти единодушно твърдят, че водеща роля при сформирането на правителството отново е изиграл президентът Джорджо Наполитано, който по конституция има правото да номинира министри. Изтъква се, че Ренци е бил принуден да отстъпи поне за две от кандидатурите.
Едната е на Анджелино Алфано, който е лидер на НДЦ и остана на поста министър на вътрешните работи, успявайки да съхрани още два министерски портфейла за представители на неговата партия. Присъствието му не се определя от решаващия брой гласове, който има в парламента, а се дължи на отредената му роля да придава на кабинета облика на широка коалиция между левия и десен център, изисквана за провеждането на структурните реформи.
Другият компромис е сочен при избора на Пиер Карло Падоан за министър на икономиката и финансите. Той е от възрастното кадрово поколение на международните финансови институции с дългогодишна репутация в чужбина и присъствието му е необходимо на онези кръгли маси, на които се преговаря и решава на английски език. Фактически той ще представлява Италия в Брюксел по време на нейното ротационно председателство на Европейския съюз, което започва на 1 юли. Там ролята на премиера Ренци в голяма степен ще бъде протоколна, но Италия, която по кризисни показатели е изпреварена само от Гърция, се нуждае от авторитетна фигура в съвета на финансовите министри, където се решават съдбините на еврозоната.
Матео Ренци вече обеща по една реформа месечно. Той има солиден актив от неизпълнени обещания, поради което италианските медии го нарекоха "Пинокио от Флоренция". В приказката Пинокио се превръща в добродетелно дете, когато започва да говори истината и да изпълнява обещанията си. Иначе щеше да се превърне в преждевременно подмладен политик.
