Радосвет Радев: Властта на медиите е опасно оръжие
Радосвет Радев: Властта на медиите е опасно оръжие / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Екатерина Генова, 26.01.2004, в.Стандарт

Интервю с изпълнителния директор на Дарик радио Радосвет Радев:

НА „ВИЕ”

Г-н Радев, преди 11 години Дарик радио тръгна като журналистика, днес изглежда като бизнес. Това ли е естествената тенденция?

На пръв поглед е така. Първите, които бяха до мен, не умееха да правят нищо друго освен радиожурналистика. При това бяха от тежката артилерия. Но ние останахме самотници. Освен може би държавното радио няма други такива радиа. Не съм чак такъв нарцис, та да си мисля, че само при нас има радиожурналистика. Но видимо професията не „работи” в радио „Сигнал плюс”, защото неговия формат не го изисква. Ако днес „Дарик радио” изглежда като бизнес това е добре и означава, че пазарът дава добра оценка за този журналистически труд.

Може би това е тенденцията, защото днес няма митинги на улиците, няма „революционна обстановка”?

Митингът днес е в медиите, ние сме гората, площадите, където се крещи.

Съвпада ли темата на митинга в Дарик радио с тази на хората?

Въпросът за дневния ред на медиите и този на хората е ключов и аз се опитвам да му отговоря. Когато тръгнахме през 1993 г., социологическите изследвания показваха, че 80% от хората се интересуват от политика. Знаете ли какъв е процентът днес? Само 8! Значи дневният ред на хората не е политиката. За съжаление обаче това, което вълнува обществото, е резултат от труда на политиците. Давам един пример. В момента има дискриминирана част от хората, които са доведени до скотски начин на живот
заради лошата екологична политика на държавата. Абсолютното прегазване на еконормите и стандартите на живот водят към убийството на нацията. Чувам за разпилени болнични отпадъци, за какво ли не. В същото време екоминистерството усвоява колосални пари. Но според проучвания, които ние започваме, те се получават основно от братовчедски фирми. Всички ние се усмихваме на симпатичната министърка на екологията, за която си спомняме, че подстригваше храстите на външно министерство и че отиде един-два пъти на работа с колело.

А присъства ли тази тема в програмите на „Дарик радио” с такава острота, каквато се усеща в думите ви?

Да и ще бъде тема номер едно. Защото тя не засяга само 8% от хората.

Има ли криза в разследващата журналистика?

Аз твърдя, че има разследваща журналистика. Чувам я, виждам я и част от нея се продуцира в „Дарик радио”. По-познат пример от последно време е този с гражданството на премиера. Това си беше чиста разследваща журналистика. Тогава стигнахме до официален източник в Испания, който каза „да, това е гражданинът на Испания Сакскобургготски”. Според законите на разследващата журналистика в този случай казваш това, което си чул и пускаш записания звук.

Конкуренцията за новините и за това кой пръв ще ги съобщи не пречи ли на сериозните разследвания?

Конкуренцията между медиите от една страна роди качеството на журналистическия труд. Но жестоката конкуренция ще влоши същото това качество. Защото в нейните условия ти нямаш време да провериш през два или три източника достоверността на информацията. Искаш само да си пръв. А за това призове не се дават. Правенето на медия не е спринт, то е маратон.

Има ли много власт в медиите?

Властта на самата медия идва оттам, откъдето идва властта на политическата класа - от хората. Ако политиците се явяват на избори през четири години, ние сме всеки ден на избори. Нашите са много по-трудни и се правят без укази на президента. Властта на медиите е опасно оръжие, защото чрез нея се формират обществените нагласи. И именно в тази посока трябва да е регулацията - кой и как използва властта на медиите. Сега ни проверяват произхода на парите, а на пазара са допуснати абсолютно случайни играчи. Медийният контрол не трябва да бъде във вида СЕМ или Комисия за регулиране на съобщенията. По-скоро всички трябва да бъдат принудени да си публикуват отчетите за приходите и разходите. Защото сега има едноличен търговец, който прави годишен оборот от 1200 лева от радиостанция. Какво е успял да плати с тези пари? И той работи наравно с останалите и казва: „Аз съм в радиобизнеса на България”.

Да не говорите за някоя радиостанция, която ви диша във врата в рейтингите? Твърди се, че „Веселина” е изпреварила „Дарик”.

Това е манипулация. И ще обясня защо. Не мога да кажа нищо лошо за „Веселина”, то е едно професионално радио. Сигурен съм, че в конкурентната среда трябва да го има. Но тук става дума за чисто физическа невъзможност за съпоставяне, тъй като те имат лиценз за Южна България, т.е. до Стара планина. Дарик радио е национално и работи във всеки град. „Веселина” не излъчва в нито една точка на Северна България. Ето че и в частните структури се появява корупция. Ние проглушихме ушите на хората за нея в държавния сектор. А тя е голяма и в частния бизнес. Плащаш нещо извън стойността на услугата, за да получиш друг резултат.

Политиците опитват ли се да „купуват” медии, били ли сте обект на такава корупция?

Може би ме питате дали са се опитвали да си купят медиен комфорт. Трудно е и не съветвам никого да го прави. Можете да корумпирате една или две медии, но не и всичките. За медиен комфорт е необходимо много повече. Схемата не работи, защото, слава Богу, има конкуренция на медийния пазар. Ако ти премълчиш нещо, конкурентът няма да го спести и тогава слушателят ще слуша него.

Има ли свобода на словото в България и умеем ли да я използваме?

Това, което необратимо се случи в последните години, е свободата на словото. Неказването на даден факт вече не е възможно, защото друг веднага ще го каже. С неказването медиите вредят на себе си. Има обаче опасност да се говорят и разпространяват неща, за които някой е платил. Има много богати хора. Те могат да си позволят да си поръчат „музиката” в медиите. Но мисля, че никога вече няма да се стигне до гигантска манипулация.

НА „ТИ”

Как един журналист от програма „Христо Ботев” на БНР успя да направи радио след демократичните промени и да го съхрани досега - с помощ, с компромиси или с нещо друго?

Когато раздаваха лицензите за радио, аз вече се занимавах с частен бизнес и това беше предимство. Продавах дървен материал в Йордания, строих фабрика за алуминиева дограма в Македония. Годините бяха такива, че всеки правеше всичко. Радиото беше едно от 15-те неща, с които се занимавах. В хода на времето то изблъска останалите, а стана печеливш бизнес на третата година. Ако не вървеше, щях да го продам или ликвидирам. Така правят всички в бизнеса.

Ти си свирил на тромпет, пял си в ансамбъла на Строителните войски, но в „Дарик” май няма рубрика за класическа музика?

Знаеш ли, че ми даваш чудесна идея. Може би ще опитам да водя едно такова предаване.

Да станеш собственик на радио ли си мечтаеше като дете?

По-скоро знаех какъв не искам да стана. Спомням си съчиненията, които пишехме в 3-4 клас за самолетоходите и разходките до Луната, които ни очакват през 2000 г. Но панелният свят, в който живеехме, подлостта и лъжата, за които говореха родителите ни вкъщи, ме учеха какво не бива да допускам. Беше доста безнадеждно и не ми изглеждаше важно, че ще се лети до Луната след като партията ще решава кой да лети.

Твоите деца няма да знаят нито за Берлинската стена, нито за управлението на Тодор Живков. По-щастливи ли ще бъдат?

Те няма да знаят и колко много различни национални валути е имало. Затова колекционирам пари, за да им ги показвам. Те няма да знаят какво е виза и няма да могат да разберат защо родителите им не са можели да ходят в Гърция свободно. За Тодор Живков обаче аз ще трябва да им разкажа. Моите дъщери ще трябва да знаят какво се е случвало в годините, когато родителите им са се родили и израснали.

Какви искаш да станат дъщерите ти?

Ще съм доволен, ако не работят много на компютри. Ето, по стар комунистически обичай пак ти казвам какви не искам да станат. Опасявам се, че технологиите създават бездуховност и отглеждат зависимост, от която не можеш да се отървеш. Случвало ли ти е са да си забравиш мобилния си телефон вкъщи? Чувстваш се като без ръце, много зависим. Ако вкараш и целия останал свят в лаптопа, ставаш като без глава.

*
Знае какъв не иска да бъде
Радосвет Радев твърди, че живее в комфорт с времето и възрастта си. Радва се, че в момента е на 43 години и не би искал да е живял в друго време. Намира, че бракът му с вектора „време” е хармоничен. Гордее се, че и в годините на прехода е успял да срещне нови приятели, освен че е спазвал съвета на покойния си баща дрехите да са нови, а приятелствата - стари. Преди да стане собственик и основател на Дарик радио Радосвет Радев завършва право и работи в програма „Добър ден” на БНР. А още по-рано свирил на тромпет и пял в ансамбъла на Строителни войски.

На 11-я рожден ден на Дарик радио Радосвет приема гости в кабинета си и от време на време участва в нетрадиционната програма. Докато изчаква да го свържат с негов приятел по телефона, си тананика музиката от „Годишните времена” на Вивалди, която явно чува в слушалката. Приятелят отсреща обаче твърди, че фирмената им музика е на Чайковски, с което разгневява меломана и познавач Радев.