Радосвет Радев: Радиобизнесът ще бъде един от печелившите от кризата
Радосвет Радев: Радиобизнесът ще бъде един от печелившите от кризата / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Андриана Михайлова, 18.01.2009, в.Класа

Роден е през 1960 г. Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирал е маркетинг и мениджмънт в САЩ. Работил е последователно в Софийския градски съд и в програма „Христо Ботев” на БНР. През 1992 г. създава „Дарик радио”. Към момента е изпълнителен директор на „Дарик радио” АД, „Дарик - офиси и хотели” АД и „Бул-маш” АД. Председател е на Съвета на директорите на „Дарик имоти България” АД, „Доверие-Капитал” АД и др. На 21 януари първото частно национално радио у нас навършва 16 г. и по традиция кани непрофесионални политици, актьори и бизнесмени пред микрофоните. Собственикът на медията анализира какво се случва на пазара през последната година и прогнозира какво ще се случи пред „Класа”.

„Дарик” става на 16 години след два дни. Какво се случи с медията през последната, г-н Радев?

След като минат 10-12 години, последните не са натоварени с много събития - мрежата е развита, съставът и програмната схема също. Както казват хората, когато отборът е победител, смени не се правят. Тази година беше година на един спокоен растеж.

Имате силно присъствие на онлайн пазара…

Всъщност, това се случи през 2008 г. - няколко нови придобивания. На практика проектът „Дарик клъб” се нареди на 4-то, 5-о място сред най-успешните в страната. Решението ни да се развиваме в уебпредприемачеството ще се развива. Въпросът е, че в този бизнес кризата може да докара повече уебреклама, от друга страна лошият мениджмънт на някои от уебгрупите може да доведе до поглъщания, фалити и т.н.

Как ще се отрази финансовата криза върху радиобизнеса у нас?

Предполагам, че нещата у нас ще се случват, както се случват зад океана - все пак сме част от глобалния пазар. Иначе не трябваше да има криза. Куриозното е, че българите знаят повече за колапса в САЩ, отколкото за този у нас. А на практика още никой сериозно не го е аргументирал и не го е дефинирал. Кризата обаче избутва на преден план при рекламодателите лоу кост медиите - радиото и интернет. От тази гледна точка, не искам да звучи много цинично, но радиобизнесът може да е един от малкото печеливши от кризата.

Рекламодателите ви редуцираха ли вече бюджетите си?

Някои от кампаниите се отлагат, рекламодателите станаха по-предпазливи. Реакцията на част от партньорите е да не увеличават бюджетите си, а да ги запазват такива, каквито са били миналата година. За мен и това поведение не е силно пазарно, защото в действителност никой не знае размера на бедствието.

Съгласен ли сте с обвиненията, че медиите нажежават обстановката?

Това може да направи впечатление на млади хора. По-възрастните обаче знаят, че този прийом е любим, когато нещо не можеш да обясниш. Тогава обвиняваш медиите. Това е нелепица. Какво може да произведе медията, което не се случва в обществото? А има и чудесен образец - преди два месеца Путин се бореше с кризата, като забрани използването в медиите на думата „криза”. Ако на нас ни я забранят и ние няма да я използваме (ха-ха-ха). Ще я заменим например с „временна корекция на пазара”.

Защо пазарът са пренасити с музикални радиа, а информационните останаха само „Дарик” и „Хоризонт”?

Да, наистина контекстните радиа, с изключение на „Дарик” и „Хоризонт”, изчезнаха. Информационната медия е скъпо удоволствие. Разходите са горе-долу, колкото за една телевизия. Затова със съжаление приех края на „Инфо радио”. В София радиостанциите са над 30. Дори при 3 милиона население, това е безотговорно, защото процесът на раздаване на лицензи беше един от най-съмнителните по отношение на честността. Този бюрократичен административен нихилизъм обаче сега се коригира от пазара - реално няколко групи започват да уедряват собствеността си и една медийна група има 3-4 честоти в град като София. От тази гледна точка пазарът е всемогъщ, прави така, че дори да поправи административната лакомия на някакви чиновници.

Т.е. на практика се състезавате с музикалните радиа?

Ние съществуваме с тях, не можем да имаме една и съща аудитория. Хората, които се интересуват от информация, са на честотите на „Дарик”. Дори в момента изживяваме бум заради обърканата ситуация в България и света. Има страст да се слуша радио заради информацията. Музикалните повече или по-малко са типизирани.

Преди време казахте, че медийният капитализъм у нас се е състоял и че вие сте един от примерите - изтеглили сте 350 000 долара, за да стартирате проекта, който се оценява на 25-30 млн. евро? Покачва ли се стойността му и има ли купувачи?

Да, продължавам да имам запитвания за продажбата на „Дарик”, но не му е дошло времето, както казваше един бивш премиер.

Вие сте единственият българин, собственик на национална радиостанция у нас? Защо медийните капиталисти се броите на пръсти?

Имаше много колеги, които получиха лиценз за радиостанции с ясното съзнание, че ще продадат проекта, след като го развият. Това е въпрос на лична отговорност. „Дарик” продължава да бъде неудобното и нехаресвано от всички радио, защото работещите тук се опитват, а донякъде и успяват, да имат позиция и да бъдат критици. За да имат те свободата, нося отговорност. Вярно, не правя предаванията, не ги редактирам. На етажа, където се произвежда програмата, не съм се качвал от три месеца, правя го само когато има рождени дни. Хората обаче имат нужда да бъдат сигурни в подкрепата, в това което правят. Понякога това е повече от всичките пари на земята. Не искам да бъдат конформисти, защото светът около нас не е идеален. Не може 12 г. след онези януарски събития България да изглежда по същия начин. „Дарик” отново е на улицата. Имам една самоирония, че мечтая „Дарик” да не е най-слушаното радио, което значи, че България ще е станала нормална държава - новините ще бъдат скучни, няма да има стачки, митинги. Ще бъдем страна с щастливи хора и тогава музикалните радиостанции ще бъдат номер 1.

Свърши ли времето на политическия натиск върху непокорните радиа, телевизии?

Не искам да прозвучи като комплимент към властта, но не си позволява да ми се бърка. Беше назад в миналото, когато някой ми се обаждаше и ми казваше: „Вие какво говорите! Внимавай в картинката!”. Преди 12 г. дори имаше сигнал за бомба в студиото на „Дарик”. Това спокойно, по-хладно и по-мъдро отношение към медиите се сложи като стандарт от управлението на Симеон Сакскобургготски.

Защо бизнес медиите изживяват възход в момента?

Още преди 3-4 години събитията престанаха да се случват в политиката, а само в икономиката. Може би малко като че ли закъсня еуфорията около създаването на икономически медии, а може би е съвсем навреме, защото чак сега дойде потребността и любопитството от тях. От друга страна говоренето за бизнеса, правенето на пари, ще събуди позадрямалото чувство за предприемачество. През 1990-1991 г. у нас се регистрираха между половин и един милион компании годишно. За миналата година са под 100 000. Още по-драматичното е, че част от тях са нови структури на съществуващи икономически субекти. По този показател започваме да приличаме на уседналите общества. Предприемачеството е заплашено, и то в световен мащаб. Тогава, преди 20 години, имах чувството, че всеки е готов да живее за собствена сметка, да загуби, но да рискува.

Сега бихте ли рискували с „Дарик” да започнете отначало…

Много е труден отговорът на този въпрос. Ако проектът „Дарик” трябва да се стартира през 2009 г. ще фалира. Сега си давам сметка - най-голямото достойнство на тези 16 г. е, че са толкова много. Слоганът ни е „Моята първа любов”. Обикновено около 16-ата си годишнина хората преживяват първата си любов. Като знаеш колко много неща се случват от раждането на едно дете до 16-годишната му. зрялост, то половината му живот се е състоял. Още 3-4 години научава всичко и остава да развива уменията да оцелява.

Да не ви разлюлее пубертетът…

Хубаво сравнение (ха-ха-ха). Може. В програмно отношение няма да ни засегне. В България вече трябва да почне да се цени консерватизмът, сигурността, спокойствието, че можеш са намериш нещо на същото място. Особено в медийния свят.

За какво критикувате подчинените си най-често?

Моят критицизъм е по-скоро заради ежедневни, недоизпипани неща. Дразня се от лошия говор, чувствителен съм към бедността на езика, която се среща особено при по-младите генерации. По-скоро претенциите ми са във фината настройка.