Малкото хималайско кралство Бутан, известно със стремежа към "брутно национално щастие", полага усилия да стане първата страна в света, прехранваща се от "стопроцентово биологично земеделие".
Притисната между двата азиатски гиганта - Китай и Индия, предимно будистката държава, останала дълго време затворена за външния свят, отдавна вече е възприела оригинален подход в икономическото си развитие: основен акцент е опазването на околната среда и благоденствието на народа.
Нейният модел на развитие, използващ за мерило щастието вместо брутния вътрешен продукт - БВП, привлече вниманието на ООН и публично бе подкрепен от европейски лидери, по-специално във Франция и Великобритания. До 1999 г. телевизията бе под забрана в кралството, загрижено да предпази древната местна култура от чуждестранни влияния. В по-ново време властите обявиха всеки четвъртък за ден на пешеходците с цел да опразнят градовете от коли.
Решимостта на страната да следва по-различен път проличава отново в намерението й до 10 години постепенно да се откаже от прилагането на химикали в земеделието, тъй че основните храни (картофи, жито, плодове) да бъдат стопроцентово биологични. "Бутан реши да се насочи към зелена икономика с оглед крайно силния натиск, на който подлагаме планетата", обясни по телефона за АФП аграрният министър Пема Гямчо от миниатюрната си столица Тхимбу.
Населението на Бутан наброява 700 000 души. Изхранването на две трети от тях зависи от земеделските стопанства в селата, пръснати из плодородните южни равнини, затънтените планини и дълбоките долини в северните райони. "Ако продължим с интензивното земеделие, ще трябва да използваме множество химически вещества, а това е в разрез с будистката ни вяра, изискваща да живеем в хармония с природата", посочи министърът.
Страната е гъсто залесена и се обработват само 3 на сто от земята. Повечето селяни вече използват естествени торове - гниещи листа или компост. "Само земеделските стопани в райони, до които са прокарани пътища, имат достъп до химикали", уточни Гямчо и добави, че употребата им остава "на твърде ниски равнища" по международните стандарти.
В долините, например в тази около задрямалата столица, химикали се използват за борба с местен плевел, който трудно се изскубва ръчно; те са ценно помощно средство поради недостига на земеделски работници. Някои селяни пък използват фунгицид за защита на пшеничните посеви. "Разработихме стратегия, предвиждаща постепенни промени. Не може да станем "био" за една нощ", призна Гямчо и допълни, че тази политика е била приета от правителството миналата година.
"Определихме кои култури можем да превърнем в органични незабавно и кои ще трябва стъпка по стъпка да лишаваме от химикали, както е с ориза", каза той.
Единствен конкурент на Бутан в борбата за титлата "първа стопроцентова биодържава" е малкият остров Ниуе, автономна територия в южната част на Тихия океан с 1300 жители. Там
очакват да постигнат целта си към 2015-2020 г. С високите си цени пазарът за биологични храни е привлекателен за малките държави, отбелязва Надя Сциалаба, експерт по биологично земеделие към ФАО, Организацията по прехрана и земеделие на ООН.
Този пазар е постижима цел "за много малки страни, които не са конкурентоспособни в количествен план, но искат да осигурят конкурентно качество", обобщи тя пред АФП.
Световният пазар на биохрани е достигнал през 2010 г. 44,5 милиарда евро, сочат данни на Научноизследователския институт за биоземеделието и на IFOAM (Международната федерация на движенията за биологично земеделие).
Бутан изнася редки гъби за Япония, снабдява със зеленчуци луксозни хотели в Тайланд, доставя ябълки в Индия и червен ориз в САЩ. Въздържайки се от използване на изкуствени торове и фитосанитарни продукти, страната се стреми също да намали разходите за внос - сериозен проблем за държава с ограничени резерви от чужда валута.
Политиката, насочена към изцяло биологично земеделие, "ще осигури на страната реноме като производител на висококачествени органични храни, което в дългосрочен план ще й даде предимство на пазара и възможността да поддържа високи цени", прогнозира Питър Мелчът от британската Асоциация за почвата - сдружение, пропагандиращо отглеждането на биологични култури. (БТА)
