Независими икономически анализатори определиха проектобюджета за следващата година като бюджет без сериозна заплаха за изпълнението му и с повече положителни, отколкото отрицателни характеристики. Липсата на буфери при негативен сценарий за събирането на приходите и забавянето на определени реформи в публичния сектор бяха посочени като критики от анализаторите.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика, заяви, че предвидените с близо 1,8 млрд. лв. повече приходи ще се влеят по един или друг начин в българската икономиката - било чрез пенсии, било чрез инфраструктура и това е голям плюс на бюджета. Големият въпрос според Ганев е дали това ще стане, запазвайки се финансовата стабилност на страната и бюджетната дисциплина.
Вижда се, че повече приходи са заложени да дойдат от потребление - от ДДС и акцизи, както и от повишаване на минималните осигурителни прагове, коментира Ганев. Логиката е вдигайки доходите на населението чрез увеличаване на пенсиите, на минималната работна заплата и на минималните осигурителни прагове, това да доведе до по-голямо потребление, посочи той. Според него това е до голяма степен валидно правило, но има и своите подводни камъни. Единият от тях е, че потреблението до голяма степен зависи от заетостта - ако покачването на доходите е административно, като в същото време ощети заетостта, която продължава да спада, то тази надежда за повече приходи от постъпления може и да не се изпълни в пълен размер, коментира икономистът.
Не се вижда механизъм, който да покрие евентуално неизпълнение на приходите, посочи още Ганев. При негативен сценарий ще сме изправени пред позицията да търсим бърза ревизия на бюджета, тъй като по закон няма как да правим голям дефицит, посочи той. Фактор през 2013 г. са и парламентарните избори в средата на годината, отбеляза още Ганев. Според него най-лошият вариант е, ако има ново правителство, което да завари няколко месеца преди края на годината дефицит и да започне да прави ревизия на бюджета.
Най-доброто решение е да се подходи малко по-консервативно и от сега да се заложат автоматични буфери - при добро изпълнение на приходите се правят всички предвидени разходи, а при недобро изпълнение - да се задържат например по 10 процента от бюджета на министерствата и от капиталовите разходи, предложи Ганев.
Той добави, че в така предложения бюджет се залага единствено буфера за непредвидени разходи, който е в рамките на около 100 млн. лв. и не е от решаващо значение за бюджетното салдо.
Заложеният растеж на БВП от 1,9 процента е може би малко завишен, но общо взето изпълним, смята Ганев. Много важно ще е как се развива икономическата обстановка в Европа - ако процесите в еврозоната са негативни, ако икономическото възстановяване се забави, то това няма как да не ни повлияе и на нас, смята анализаторът. Възстановяването у нас пък може да бъде провокирано основно от повишаване на заетостта, посочи Ганев.
Данните от предходни години показват, че ако икономиката расте с около 2 процента на година, това не води до разкриване на нови работни места и няма как да имаме устойчиво възстановяване - тоест дори и да изпълним прогнозата за растеж на БВП, това най-вероятно няма да се почувства от българските граждани като забогатяване и раздвижване на икономиката, коментира Ганев.
Не може бюджет 2013 да отговори на всички искания за по-високи заплати, трябва да се приоритизират секторите, смята още икономистът. Той посочи, че вариантът за отпускане на повече средства в сектор отбрана е пари срещу реформи, а в ресор МВР проблемът е по-скоро в необходимостта от увеличаване на капиталовите разходи (за ремонт на сгради) и издръжката на полицаите (средства за облекло, бензин и други консумативи).
Когато се заговори обаче за увеличаване на средствата за МВР, на преден план отново идват заплатите, посочи Ганев. Затова според него трябва да се промени разпределянето на средствата в самото ведомство.
Лъчезар Богданов, старши анализатор в Индъстри Уоч, коментира пред БТА, че бюджетът за 2013 г. е вторият бюджет, който се изготвя съобразно средносрочната фискална рамка на страната и това е голям плюс. Най-важното в средносрочната фискална рамка е възстановяване на стабилността и сваляне на дефицита и именно в тази посока се върви и с бюджета за следващата година, каза Богданов. Разчита се в инвестиционно отношение на европейски средства, има натиск към министерствата и общините да пишат проекти и да се възползват от тези фондове, добави той. Това от своя страна води до свиване на националното финансиране за сметка на европейското, а парите по европейски проекти се използват по много по-стриктни правила, има контрол и това ограничава възможностите за неефективност и корупционни практики в публичния сектор, коментира Богданов.
При запазване на икономическата динамика, каквато е в момента и при задържане на позитивните развития по отношение на преките чуждестранни инвестиции, е напълно реалистично да се реализира заложения 1,9 процента ръст в икономиката през 2013 г., смята икономистът. Ключовото е, че целият бюджет може да бъде сериозно повлиян негативно от спиране на инвестиционния поток, добави той. Това ще доведе от една страна до по-ниски приходи от облагането на стоки, от друга страна до по-ниска заетост, по-ниски приходи от осигуровки и по-ниско потребление, коментира Лъчезар Богданов. При някакъв шок в световната или само в европейската финансова система ще бъде интересно какви ще са буферите в бюджета - това е единият минус, а другият е липсата на сериозни реформи в публичната сфера, които да водят до по-голямата й ефективност, посочи икономистът.
Мандатът на това правителство изтича без значими реформи във финансите на публичния сектор, отбеляза Богданов. Във висшето образование финансирането на университетите трябва тясно да се обвърже с изпълняването на определени критерии за качество и постигнати резултати, в средното образование делегираните бюджети на училищата също трябва да се обвържат с резултати и ефективност на учебния процес, а не само с броя ученици в едно училище, смята Богданов. В здравеопазването според него има огромна нужда от реформи, които не могат да бъдат направени със закона за държавния бюджет, но са необходими, за да спре изтичането на средства от системата. Според анализатора това означава промяна на здравно-осигурителния модел, както и промяна на начина на заплащане на лекарствата от НЗОК, защото това е довело до огромен ръст в цените на медикаментите.
По повод увеличението на пенсиите от 1 април догодина Богданов заяви, че за разлика от заплатите в публичния сектор, пенсиите веднъж обещани и дадени, вече не могат да бъдат намалявани при недобро изпълнение на бюджета. Добре е по-високи пенсии и заплати да се дават при стимулиране на икономическия растеж, посочи още Богданов. Той добави, че от началото на кризата у нас са загубени 450 000 работни места. За за да има реално повишаване на доходите, трябва у нас да дойдат много инвеститори и да се разкрият голям брой нови работни места, смята икономистът.
Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, коментира пред БТА, че не вижда причини да се съмняваме в изпълнимостта на бюджета за 2013 г. За разлика от миналата година, когато имаше големи рискове във външната среда, през 2013 г. такива рискове не се очертават, поне за момента, и в този смисъл бюджетът е много по-спокоен, заяви Ганев. Рисковете във външно-политически аспект са свързани с икономиките на Испания и Гърция, но това проблемите при тях според Ганев ще бъдат овладени.
Имаме положително развитие в приходната част на бюджета още през тази година и не се очаква напрежение и през следващата, прогнозира Георги Ганев. Стойността, която е зададена за БВП през следващата година, звучи напълно реалистично и дори разлика от 1 млрд. лв. надолу или нагоре не би трябвало да се отразят на самия бюджет и на неговото изпълнение, заяви Ганев. Според него не са налице и предизборни харчове, макар че 2013 е изборна година. Увеличаването на разходите е разпределено към увеличаване на пенсии и на заплати, добави той.(БТА)
