К. Пенчев: Стига с митовете, че съдебната система може да се реформира сама
К. Пенчев: Стига с митовете, че съдебната система може да се реформира сама / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Интервю на Йовка Йовчева с омбудсмана Константин Пенчев
56350
Интервю на Йовка Йовчева с омбудсмана Константин Пенчев
  • Интервю на Йовка Йовчева с омбудсмана Константин Пенчев

Ще бъде нелепо, ако хората, които активно изградиха и съсипаха тази съдебна система, бъдат избрани в новия Висш съдебен съвет, за да я променят. Това коментира в интервю за Дарик кафе омбудсманът и бивш председател на ВАС Константин Пенчев. Той поздрави Народното събрание за прозрачната процедура, при която днес ще бъдат изслушани кандидатите за новия съдебен съвет от парламентарната квота.

По думите му след тази стъпка, което и да е следващото мнозинство, трудно би върнало тайните номинации и тайния избор на ВСС.Според Константин Пенчев е обърнато голямо внимание на избора на членове на ВСС, но е било претупано номинирането. По мнението му настоящият ВСС не е свършил много неща, но Пенчев е категоричен, че нито главният прокурор, нито ВСС, които и да са те, няма да реформират съдебната система. „Реформата на съдебната система е акт, който трябва да бъде под ръководството на политиците.

Стига с тези митове, че съдебната власт може да се реформира сама. Нито може, нито й е работа. Политиците са тези, които трябва да кажат: такава ще бъде Конституцията, такъв ще бъде законът", каза той. Константин Пенчев изрази надежда все пак новият ВСС да успее да се прекрои съдебната карта на България, да се създадат обективни критерии за натовареността на магистратите и за атестирането им. Ето какво още каза той пред Дарик:

Може ли новият кадрови орган в съдебната система да направи правосъдието ни по-ефективно и да върне доверието на българите в правораздаването у нас? В НС е публичното изслушване на 17 кандидати за избор на членовете от парламентарната квота. Не се ли залагат прекалено големи очаквания към този избор, към тази процедура? Това ли ще реши проблемите в съдебната система?

Нека да отчетем все пак това, че наистина това е безпрецедентно изслушване изобщо на какъвто и да било орган или членове на какъвто и да било колективен орган, избирани от НС. Досега такава инициатива не е имало и прави чест на това Народно събрание, че започна, трябва да се започне от някъде. Смятам, че когато се започне с такава демократична инициатива, трудно вече следващ парламент, което и да е мнозинството, ще се отрече от тази инициатива и ще мине към старите начини на тайно избиране и тайно номиниране. Поначало една от основните критики към съдебната система винаги е била, че тя е много затворена, много тайна. Вие знаете, че до 2004 г. заседанията на ВСС бяха тайни, никой не можеше да знае какво се говори там и какво се решава. От 2004 г. те станаха открити, публични и какво последва от това - последваха скандал след скандал. Но това бяха едни оздравителни скандали, защото съдебната власт с нейните и мръсни тайни излезе наяве пред обществото и медиите. Така че аз смятам, че тази стъпка към публично изслушване на кандидатите има своето значение. Дали е решаващо, дали е решаващо дори за самия избор, тепърва ще видим.

Много казват те са ясни кои ще влязат във ВСС.

Може да са ясни, но аз лично съм участвал в едно изслушване на първите кандидати за инспектората в правната комисия и аз лично видях как един от кандидатите на мнозинството - няма да спомена име, разбира се, - един от силните кандидати, така се провали на изслушването, че тези, които го бяха предложили, не го подкрепиха в зала. Тоест има някакво значение все пак да се види кой кой е. И плюс това има значение хората или поне тези, които се интересуват от съдебната власт, да чуят какви хора се предлагат и какви хора ще влязат евентуално в този ВСС.

Вече се появиха спорове за самата процедура, стана ясно, че ще има пресяване на въпросите към кандидатите, гражданският сектор тук се намеси, дори отделни НПО влязоха в спор дали и доколко кандидатите трябва да бъдат питани за позицията им по важни теми, за някои от скандалите, които се развихриха - и с имотния скандал в Приморско, и с Красьо Черния, та дори и с уволнението на съдия Мирослава Тодорова.

Да, малко са странни отношенията на парламента и правната комисия в парламента с неправителствения сектор. Защо казвам странни? Защото вие знаете, че неправителственият сектор се опита да лансира някакви кандидатури за ВСС малко преди края на срока за номиниране, но тъй като номиниране могат да правят само народни представители, което е нормално, фактически техните кандидатури изобщо не бяха подложени на обсъждане. Помое му е нелепо да се мисли, че една правна комисия, един парламент в една парламентарна република е едва ли не задължена копи/пейст да задава въпросите на всички НПО кой какво се сетил да попита. Значи очевидно, че правната комисия е тази, която трябва да систематизира въпросите и да ги задава така, както тя намери за добре. Освен това аз смятам, че изобщо не може да се поставя на обсъждане от едни бъдещи членове на един орган решаване на казуси на миналия орган. Ами чакайте малко - уволнението на конкретен човек... Ама ние, ако ще избираме членове на една сериозна институция, каквато е ВСС, трябва да уважаваме институциите. Това уволнение на този магистрат е обжалвано и се намира във ВАС. Как ще звучи, изобщо може ли да си представим, че един сериозен кандидат за ВСС ще каже „Аз съм за уволнението" или „Аз съм против уволнението", без да знае фактите и предрешавайки, казвайки едва ли не на ВАС и единствен компетентен орган какво да каже. Очевидно звучи нелепо.

Друг е въпросът, че той със сигурност трябва да има позиция...

Бившият ВСС е избрал ръководител, който има спорна репутация. Този ръководител е с влязло в сила решение, той вече е ръководител. Какво означава това аз за бъдещия орган да кажа аз този ръководител не го харесвам, не трябваше да бъде избиран. Какво значи това? Това значи анархия. Разбирам много добре желанието на обществото, на неправителствения сектор да чуе мнението на всеки кандидат за кадровата политика, за начина на атестиране, за дисциплинарната практика, това да, но не чрез конкретни казуси, не бива.

Предстои изборът на членове на ВСС и от други квоти. Вие публично допуснахте, прогнозирахте, че новият ВСС ще бъде от стари лица. В малкото кандидатури, които се появиха, ли е проблемът, в нежеланието на млади лица да влязат в този кадрови орган ли е проблемът и изобщо могат ли стари лица да реформират системата, тези големи очаквания да бъдат изпълнени?

Този безпрецедентен избор, който ще се проведе в парламента, не знам доколко ще чуем мнението на представителите на съдебната квота, номинираните, не знам техните събрания доколко ще бъдат публични, съмнявам се да има такава прозрачност, каквато има парламентът в момента, за което пак похвала за парламента. Те обърнаха голямо внимание на избора, но някак си претупаха номинирането, може би поради липса на време, тъй като законовите промени бяха приети, направени малко преди да изтече срокът за номиниране. За мен точно толкова ясно, колкото е изборът, трябва да бъде и номинирането, тоест да има възможност повече млади хора да се кандидатират, защото това беше идеята. В момента продължава да бъде несигурно и неясно положението на членовете на ВСС след края на мандата - дали те ще бъдат атестирани, дали ще се развиват. Много млади хора не бяха мотивирани да се кандидатират за разлика от много хора в предпенсионна възраст, които няма какво да губят, а напротив - ще спечелят някоя и друга година извън пенсионната възраст.

Което преповтаря практически, няма откъде да ги вземем тези нови лица.

Но искам само да кажа едно изречение, което за мен е много важно, защото ми се струва, че нашата обществена памет някак си много отслабва. Не може хора, които активно изградиха тази съдебна система, която всички ние така желаем да променим и реформираме, не може те отново да бъдат номинирани да участват в промяната. Това казвам, имена няма да спомена, разбира се.

Да, но те номинациите са ясни. 51 души са номинирани. Като съдим по тези номинации, старите лица май се преповтарят сериозно в голяма степен.

Надявам се да не бъдат избрани поне. Тези, които съсипаха съдебната система, да не бъдат избрани да я оправят, защото би било наистина нелепо.

Като шеф на ВАС бяхте член на този ВСС, чийто мандат изтича. Кой от многото тежки проблеми на съдебната система никак не успя да намери сили и воля да намери решение ВСС?

Този ВСС много работи не свърши. Но нека да кажем, защото имаше такъв въпрос от вас: нито ВСС, нито главният прокурор, които и да са те, няма да реформират съдебната система, защото те не могат да я реформират. Реформата на съдебната система е акт, който трябва да бъде под ръководството на политиците и на парламента. Нека да се разберем, нека да не бягаме от отговорност. Стига с тези митове, че съдебната система може да се реформира сама. Нито може, нито й е работа.

Или пък не ще.

Политиците са тези, които трябва да кажат: такава ще е Конституцията, такъв ще е законът, така ще стане изборът, така ще стане назначаването. И трябва това да се направи от политическата класа с консенсус - управляващи и опозиция, които и да са те, защото няма как да стане иначе. Може би да се използва експертното мнение на магистратите, но по никакъв начин те не може да имат решаващо мнение, нито пък главният прокурор или председателят на ВАС или ВКС. Това трябва да е ясно, защото непрестанно се говори: сега новият ВСС ще оправи всичко. Няма какво да оправи. Той може да си свърши работата - да направи една ясна система за атестиране, ясна система за определяне на натовареността, да прекрои съдебната карта най-сетне на България, защото има много съдии, има много прокурори, някои работят много, други работят много малко.

Но реформата трябва да е политическо дело.

Безспорно.

Да, но тук веднага се преплита другият казус - вечните обвинения в политическа намеса, в това как и сегашният ВСС не е успял да защити независимостта на съдебната власт.

Ама това, че аз като политик ще напиша закона за съдебната власт, както аз - мнозинството, го разбира, изобщо не значи, че утре аз ще решавам делата вместо магистрата, вместо съдията. Нищо общо няма независимостта на съдебната власт с законовата рамка, конституционната рамка на нейното развитие.

От всичко това, което си говорим обаче, като имаме предвид, че следващата година е изборна, май да не чакаме сериозна реформа в тази сфера, дори с новите - къде нови, къде стари - лица във ВСС.

Аз пожелавам успех на неговите нови членове, които и да са те. Дано все пак да си свършат тази работа, която зависи от тях - да прекроят съдебната карта на България, да направят едни наистина обективни критерии за натовареността на магистратите и за атестирането им.

Сега от поста на обществен защитник сигурна съм виждате по-добре съдебната система от погледа на обикновения гражданин.

Пълно недоверие, това мога да кажа. Основателно или не, защото идват много хора със свършени дела, недоволни, съвсем нормално, аз не мога да им помогна, обяснявам им, че това не е нормално, в една нормална държава има съдебна власт и тя е независима. Но има пълно недоверие към съдебната власт, което е нещо много лошо.

Тези скандали, които казахте, да, били са оздравителни и трябва да се говори за проблемите в системата, май не успяха да свършат всичко необходимо - да изчистят къщичката на съдебната власт.

О, не, не. Започна се, всичко затихна и в момента има едно такова спокойствие, една такава нагласа, че магистратите не бива да бъдат наказвани. Това го виждаме в последната практика на ВАС, смея да го кажа съвсем определено. Ще се върнем към старото положение - че не може да се пипат магистрати, не е здравословно.

Да, но докато не се пипнат магистрати, хората няма да са убедени, че там се работи чисто и не под масата.

Така е, няма спор, че е така.

Новият ВСС трябва да избере и новия главен прокурор. В пространството се спрягат от известно време различни имена и варианти. Трябва ли в този период на и номинации и избор изпълнителната власт да се отдръпне от този казус, за да не бъде опорочен изборът от съмнения за влияния - политически, сериозни, въпреки че винаги е било ясно как се избира главен прокурор.

Значи и главният прокурор, и двамата председатели на върховни съдилища са политически фигури, няма какво да се лъжем. Те упражняват политиката на съдебната власт всеки в своята област, така че не може кой ще бъде избран да бъде безразлично на обществото или да ги избираме на компютърен принцип на ротацията, на случаен. Мисля, че това не е сериозно, защото тяхната функция не е да назначават чистачките, а да правят много по-важни неща. Това е нормално и този обществен интерес е нормален. Разбира се, доколко той ще бъде упражнен здравословно... Тоест не бива по никакъв начин други власти да се намесват пряко в избора с предложения и така нататък, но не бива и ВСС да се оставя както в минали години да прави някакви свои клики, свои някакви вътрешни разпределения на гласове, лобиране и те да си назначат човек, който едва ли не никой не знае защо е избран.

Да поговорим за част от работата ви през последните месеци. Създаде се известно напрежение в обществото около опита ви да защитите длъжниците както от привилегиите на банките, така и от привилегията на общини, държавни институции при събиране на дългове. Не е ли обречена тази битка с банките?

Смятам, че ако един обществен защитник и омбудсман е така любим и приятен на всички институции, той трябва да си отиде, не трябва да го има. Очевидно защитавайки интересите на хората, както аз го виждам, както аз преценявам с моя екип, очевидно ще засегна много интереси и съвсем нормално е да има реакции срещу мен най-различни: било по същество - доколко моите правни аргументи пред КС са издържани или не, което ще реши КС; било такива аргументи колко е дълъг моят нос. Явно, че всеки със собствените си интелектуално ниво ме атакува, но това е нормално. Аз не знам дали е обречена битката или не е обречена, аз казвам, че тази битка е обречена на победа, защото ако КС каже това е противоконституционно, добре, няма да се прилага повече тази разпоредба. Ако каже, не, не е противоконституционно, ще настъпи успокоение у хората, защото стотици хора ме сезираха, че тази разпоредба е противоконституционна и да сезирам КС. Ако каже КС не, не е противоконституционна, не е привилегия за банките, това е нормално, тогава хората ще кажат, е, хубаво, това е решението на единствения орган, който може да каже и ще се успокоят страстите, това е нормално за всички.

Да обясним за хората: става дума за възможността те да имат малко повече права като длъжници, за да могат да не могат да бъдат атакувани от банки и институции без дело.

Да не може да има предварително изпълнение без дело или въпреки дело, което те водят.

Кога се чака горе долу решение на този казус?

През август изтече срокът за становище на всички заинтересовани страни, не знам КС няма срокове за произнасяне, не бива и да има. Когато излезе тогава.

Паркирането в централната част на София не от вчера е проблем, обаче с новото зониране, с новите цени общественото недоволство всеки ден зрее по улиците.

Тук проблемът е следният - дали може аз да плащам за услуга, която не съм сигурен, че ще получа. Става дума за живеещите в синята зона - дали това, че ще плащат да кажем много по-малко от другите винетни стикери за това, че ще паркират пред къщата си или близо до своята къща, а те де факто никога няма да могат да намерят място да паркират - дали това е справедливо или не. Пак ви казвам, работа на общината е ако трябва да забрани движението на коли в центъра на София, но забранявайки го, ще трябва да намери решение всички тези хора къде да си държат колите - буферни паркинги, и как да се преминава около центъра, тоест да има обходни пътища, които да не задръстват движението и как магазините да бъдат зареждани. Това са куп неща. Общината може да реши всичко, тя затова е избрана, но трябва да го направи така, че на всеки човек да му бъдат защитени интересите и да не се чувстват измамен.

Имат ли полезен ход гражданите в тази ситуация.

Имат полезен ход, те вече го използваха - сезираха върховния съд за София град. Да видим какво ще стане.

Защото от години висят едни такива спорни съдебни казуси.

Не, имаше една отменена стара разпоредба и досега живущите в центъра не плащаха нищо за синя зона. Така че не мога да кажа. Аз не знам какво ще реши съдът. Съдът може да каже, че това е законосъобразно. Не е омбудсманът, който ще решава дали законът е нарушен. Аз казвам, дори да е законосъобразно, това не е добро решение. Това не е добра администрация.

Не е в обществен интерес.

Да.