Радоновата вода стимулира обмяната на белтъците и въглехидратите, секрецията и моториката на стомаха, червата и панкреаса. Тя има противовъзпалително и обезболяващо действие. Методиката на питейното лечение се обуславя от съдържанието на радон във водата, от заболяването, от общото състояние на болния и от сезона. Обикновено питейната доза се дава на три приема след хранене. При по-големи дневни дози приемите могат да се увеличат. Водата в курорта следва да се приема с нейната естествена температура, като пиенето се съчетава с лека разходка. Питейният курс се провежда през цялото време на пребиваването. При нужда водата може да бъде обезгазена, като това става чрез загряване или продухване. Водата се пие в строго определен час при спазване на назначения режим на хранене, движение, почивка и сън. Не се допуска при питейно лечение да се употребява алкохол и да се пуши. Питейното лечение се съчетава подходящо с физиотерапевтични процедури и кинезитерапия. При умелото им подбиране, лечебният ефект на питейното лечение е най-изразен.
Пиенето на минерална вода с лечебна цел трябва да става само по указания на лекуващия лекар. Подходящи са водите на Банския извор, Соленото изворче и Очния извор.
Водата на Банския извор се понася добре, не дава странични оплаквания и може да се пие от всички лекуващи се в курорта, на които е разрешена въобще употребата на минерална вода.
Много редки са оплакванията от тежест в стомашната област. Водата от Банския извор оказва успокояващо действие при спазми на хранопровода, стомаха и пилора. Когато премине в дванадесетопръстника, тя действа рефлекторно върху стомашните жлези, като потиска отделянето на стомашен сок. Затова при гастрити с повишена киселинност водата се пие наведнъж. Приема се 60-90 минути преди хранене, по 300-600 мл три пъти дневно' при естествената й температура, а при условия за подгряване - 38-45 °С.
При заболявания, съпроводени с намалена стомашна секреция, водата се пие бавно, на глътки, като всяка глътка е дразнител за стомашната лигавица, на който тя отговаря с ново отделяне на стомашен сок. Водата се пие при естествената й температура или охладена до 15-20 °С 15 до 30 минути преди или по време на хранене по 200-250 мл. С това се увеличават количеството на стомашния сок и неговата киселинност, като се ускоряват изпразването на стомаха и червата.
При язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника по пътя на сложни нервнорефлекторни и хуморални механизми при водещото участие на централната нервна система са възможни редица благоприятни въздействия. В резултат на провежданото питейно лечение осезателно се повлиява местният възпалителен процес. Водата се приема по схемата за питейно лечение на гастритите с повишена или понижена киселинност. Не се назначава питейно лечение при колики, кръвоизливи от стомаха, спаднал стомах и др.
При хроничните колити, ентерити и ентероколити също може да се назначава питейно лечение, но дозировката е по-малка.
При съпътстващо чернодробно-жлъчно заболяване питейното лечение се провежда със затоплена до 40^45 °С минерална вода. Тя се приема трикратно 45-60 минути преди хранене, по 200-300 мл. При запек водата се пие сутрин, като температурата трябва да е 22 °С.
Когато няма заболявания на храносмилателните органи, водата от Банския извор се приема след хранене, бавно, на глътки, в същите количества.
Желателно е храната да съдържа достатъчно мазнини, тъй като радонът се разтваря най-добре в тях, като с това се забавя отстраняването му от организма. Освен това, приета след нахранване, радоновата вода се всмуква по-бавно и се задържа по-дълго.
Усещането за известна тежест в стомаха, което се получава при поглъщането на водата след нахранване, прем инава след малка разходка и не е основание да се промени времето на пиене.
Наличието на сулфатен йон в съчетание с магнезия и натрия, съдържащи се във водата, подобрява оттичането на жлъчния сок и има леко прочистващо действие, по-добре изразено при запек.
Водата на Соленото изворче не се понася добре от болни с храносмилателни заболявания, затова отначало трябва да се приема по-предпазливо, в по-малки количества. Поради по-ниската си температура и по-високата си радиоактивност тя има подчертано изразен сокоотделителен ефект върху стомашната лигавица. При прилагането й за лечение болните се оплакват много често от тежест, подуване и болки в стомаха, увеличение на киселинността, поради което не всички могат да я понасят.
Водата се пие обикновено по 200-300 мл 3-4 пъти дневно след хранене през целия лечебен курс при естествената й температура. Пие се предимно от лекуващите се със заболявания на нервната система, но без храносмилателни оплаквания.
Водата от Очното изворче се използва за промивка на устната кухина, промивка на очите, като се гледа в нея или се използват специални чашки за гледане във вода, за пиене от диабетно болни.
