Българският съд прилага трудно антидискриминационното законодателство
Българският съд прилага трудно антидискриминационното законодателство / снимка: БГНЕС
Българският съд прилага трудно антидискриминационното законодателство
55894
Българският съд прилага трудно антидискриминационното законодателство
  • Българският съд прилага трудно антидискриминационното законодателство

Българският съд прилага трудно на практика антидискриминационното законодателство, заради това делата за сексуален тормоз на работното място се гледат години наред. Това каза Геновева Тишева от Алианса за защита срещу домашното насилие.

Обучението на магистратите в сферата на половата дискриминация е една от препоръките в доклада за България на ООН, излязъл в края на юли.

През есента ще бъде сформирана работна група за създаването на механизъм за обезщетение за бавно правосъдие на жените, жертва на дискриминация, каза зам.-правосъдният министър Велина Тодорова.

Между 1500 и 1700 жени годишни търсят закрила от домашно насилие. Все повече жертви на сексуален тормоз на работното място се обръщат към съда и към Комисията за защита от дискриминацията, каза Геновева Тишева от Алианса. "Съдът не може все още да направи правилна преценка за наличието на дискриминация. В делата по дискриминация, съгласно закона, има едно правило, ако жената предостави начални доказателства за дискриминация, след това, тежестта е върху другата страна да каже, че действието, извършено от нея не представлява дискриминация. В случая съдът не може да приложи правилно това правило и прехвърля цялата тежест върху жената. Това са случаи много лични, много интимни. Свързани са с насилие, достойнство, право на работа. 8 години жената доказва, че е жертва на сексуален тормоз, три съдилища не могат да приложат това правило".

Сред препоръките на ООН са и въвеждането на мерки за равнопоставеност на двамата родители при отглеждането на детето, каза адвокат Албена Койчева от Центъра за джендър изследвания: "Няма неравнопоставеност при поемането на отговорностите за издръжката, цялостното обгрижване на детето, всички тези тежести падат несъразмерно върху родителя, при който детето живее, а това - при огромния брой случаи е майката. Стоят проблеми по отношение на издръжката, на размерите, актуализацията на издръжката, базата, на която се определя".

Неправителствените организации поискаха да се предвидят текстове в Наказателния кодекс, с които да се инкриминират актовете на насилие и изнасилване в семейството.