Равносметката за България на Олимпиадата в Лондон е ясна - участието ни е съпоставимо с това на игрите от 1952 в Хелзинки. И тогава, и сега имаме един бронзов медал в бокса. А „напредъкът“ ни се дължи единствено на факта, че женската борба вече е олимпийска дисциплина. Колкото и оправдания да се намират, изводът е един - България не само вече не е спортна сила, а трайно отпада от картата на страните с олимпийски постижения.
Разбира се, причините за това са много и не са от вчера. Но провалът вече е толкова категоричен и шамарът толкова звучен, че няма как да мине под мотото “всяко чудо за три дни“.
Извинения чухме много, но предимно от хората, които най-малко имат вина за фиаското - самите спортисти. А Олимпиадата отдавна не е форум, на който някакви ентусиасти отиват на кубертеновия принцип, пък каквото направят - добре дошло. Дори в най-бедната страна от Европейския съюз - България, участието на Игрите е свързано със сериозен процес на управление, координация и не на последно място финансиране. Многобройни федерации протягат ръка към паничката с държавни пари, а резултатът нулев. Интересно ,кога ще чуем поне извинение от немалкото структури, който отговарят за участието ни на Олимпиадата - Министерство на спорта, БОК, спортните федерации. Дали поне един шеф ще каже-съжалявам, провалихме се.
Австрия не спечели нито един медал на Игрите в Лондон. В резултат на това там спешно готвят промени в закона за спорта. “Новият закон ще гарантира, че страната няма да произвежда повече олимпийски туристи“, заяви спортният министър Норберт Дарабос. Но австрийците да не ги мислим - идва зимна Олимпиада, където те със сигурност ще наваксат. А за нас остава да чакаме игрите в Бразилия, за които вече върви мрачния виц, че там ще имаме един сигурен спортист - Гълъбин Боевски...
