Около 40% е делът на сивата икономика в България, показват данни от изследване, направено по проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика", който се изпълнява от Асоциацията на индустриалния капитал в България за периода 2009 - 2013 г. Проектът е финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския социален фонд.
Данните бяха представени на кръгла маса в Арбанаси, с участието на представители на бизнеса, регионалните власти, държавни институции и социални партньори. За изучаване и ограничаване на сивата икономика експерти от Асоциацията на индустриалния капитал са проучили три основни групи - население, работодатели и служители в 11 индустриални бранша.
Туризмът, строителството и здравеопазването са трите сфери с най-висок дял сива икономика - около 70%. Машиностроенето и пощенските услуги пък са с най-ниски нива на сиви практики, съобщи доц. Емилия Ченгелова, експерт-социолог в Асоциацията на индустриалния капитал. По думите й сивите практики се прилагат там, където крайният продукт има индивидуални потребители, а когато има колективни и сериозни партньори, ползващи стоките, е по-малък шансът за сива икономика.
52% от работодателите смятат, че сенчестите практики в икономиката са резултат от цялостната политика на държавата за регулиране на бизнес средата, 49% ги отдават на несъвършенствата и пропуските в законодателството, а според 44% от анкетираните те се дължат на неефективността на съдебната система.
Има мълчалив консенсус между работник и работодател за сив труд, защото и за двете страни е изгодно - работникът печели чисти пари за момента, а фирмите спестяват от здравни осигуровки, коментира доц. Ченгелова.
Шампиони по сива икономика са градовете Бургас, Ямбол, Хасково, Русе, Пазарджик, Петрич и Перник. Велико Търново се нарежда някъде по средата с около 35 - 40% дял на сенчестия бизнес, показват още резултатите от проучването. През последните две години се наблюдава тенденция на стабилно задържане и дори увеличаване на сивия сектор заради кризата.
Само експортно ориентирането фирми у нас могат да си позволят да стоят на светло, коментира доц. Емилия Ченгелова. Според нея се очаква свиване на сивия сектор, но с много бавни темпове, тъй като е налице много гъвкаво преструктуриране на сивите практики в зависимост от мерките, които предприема държавата срещу тях.
Чуйте повече в звуковия файл.
