Пет години след членството на България в Европейския съюз страната ни няма ясно отчетлива ниша в рамките на общността. Констатацията е на бившият външен министър Соломон Паси. В интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе той посочи, че сферата на технологиите и екостандартизацията е възможна ниша за България. Като даде за пример единните зарядни устройства за мобилните телефони, инициирани от страната ни по негова идея заедно със съпругата му Гергана Паси - бившият министър по европейските въпроси.
Българското правителство инвестира огромни пари в печелене на слава и изборни гласове и твърде малко в дългосрочни проекти, коментира още в ефира на Дарик Соломон Паси. Според него на фона на изборите в Гърция и Франция е ясно, че нищо не е може да се прогнозира за парламентарните избори в България догодина и няма запазени места за никого в следващата власт. И още, че най-вероятно следващото българско правителство ще бъде коалиционно.
„Магистралите са хубаво нещо и важно, но не може само с магистралите да отчетем прогреса на една страна", допълни Паси. „Час по-скоро трябва да си дадем сметка, че инвестиции в напредничави области е това, което ще ни изведе от кризата", смята бившият дипломат номер 1 на България. За „инвестирането" в местене на министерства и агенции извън София смята, че подобен ход криел чисто предизборни намерения.
Плакахте на онази церемония за приемането ни в НАТО, не сдържахте емоцията си. Сълзи не уловихме, когато присъствахте на подписването на договора за присъединяването ни към Европейския съюз, но бяхте в този важен исторически момент, положихте също подпис там в присъствието на президента Георги Първанов и премиера Симеон Сакскобургготски.
Преговорите с ЕС бяха не по-малко драматични и трудни от преговорите за членство в НАТО, но веднага трябва да кажа, че членството ни в ЕС бе чувствително облекчено от това, че вече бяхме преодоляли първата бариера, а именно членството в НАТО. Емоцията обаче не беше по-малка. Аз истински пожелавам на всеки следващ външен министър на България да има шанса да участва в приключването на един мащабен, двудесетилетен проект, каквито проекти бяха членството в НАТО и членството в ЕС. И в момента Атлантическият клуб е изцяло посветен на това да анализира къде може и трябва да отиде България през следващите 5-10-15 или още по-добре 20 години. Защото имаме вече един 20-годишен багаж зад гърба си, 20-годишна демократична история, тя ни дава основание и ни задължава да предвиждаме и напътстваме къде да върви страната ни през следващите 20 години, което за съжаление в момента правят само неправителствените организации.
Факт е, че след като прекрачихме бариерата - членството в ЕС, оттам насетне никакъв голям външен приоритет. То и за националните ни вътрешни теми няма изяснени казуси, по които се търси общо съгласие, но във външната политика това особено чувствително се наблюдава.
Вече шеста година Атлантическият клуб се опитва да внуши на управляващите в България, че трябва да има няколко основни дългосрочни приоритета, към които да се стремим. Първият от тях според мен е членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това е клубът на 40-те най-качествени икономики в света и пътят към тази организация неусетно усъвършенства икономиката на собствената ти държава. Така че смятам, че това трябва да бъде първата ни непосредствена цел оттук нататък и ако следващото правителство, което дойде, чува по-силно тези внушения, надявам се, че ще формулира това като нов национален приоритет. Освен това други две стратегически ниши, които трябва да бъдат ясно заети, а до момента не са, това са, от една страна какво, прави България в ЕС. Ние нямаме ясна българска собствена национална физиономия вътре в ЕС. Добре, това че сме вкарали крилицата в ЕС, или наденицата, или шопската салата...
Факт е, че имаме няколко силни фигури евродепутати, които инициират теми, които се чуват в рамките на общността и Европарламента.
Ние имаме силни фигури - и евродепутати, и хора в правителството, обаче нямаме ниша, която сме заели в ЕС. Коя е онази уникална ниша, която като кажем България, европейците ще се сетят. Аз мога да дам пример, не претендирам, че това е най-доброто и единствено място, в което България да се вмести, но ние успяхме като България да променим една европейска политика в на пръв поглед дребна област. Успяхме да направим така, че ЕС да възприеме обща политика по зарядните устройства за мобилни телефони, което е голяма ниша в темата на ЕС, наречена екостандартизация. Екостандартизацията е много голяма политика и ние създадохме прекрасната възможност България да заеме тази ниша, която има огромно развитие оттук нататък.
Става дума за технологии и иновации.
Технологии и иновации, точно така. Оттук нататък вече можем да говорим за стандартизация за на батерии на GSM-ите, лаптопите и всичко останало, за което се сетите. Това, което всеки гражданин на планетата държи в джоба си. Това е уникална възможност, която създадохме и за съжаление трябва да кажа, че управляващите в България вече втора година не се възползват от тази възможност. Ние подхванахме като неправителствен сектор и друга голяма тема, опитахме се и ще продължим да работим по този въпрос - да накараме ЕС да гарантира универсален достъп до безжичен интернет. Това е също огромен ресурс, към който ние можем спокойно да се стремим. Това е технология. Това, което ние често забравяме и не се хвалим достатъчно, е, че Джон Атанасов е с българско потекло. И ако зависеше от мен, първото нещо, което бих направил, е да променя името на Летище София на Летище „Джон Атанасов", така че когато всеки чужденец дойде и кацне, да се сети: абе, тези българи са измислили този компютър, който държа в джоба си.
Това са добрите неща, за които трябва да говорим и да отстояваме повече позиции в Европа, но ако се върнем към нашето еврочленство, вече пет години, политиците от прехода ли са виновни българите да свързват това членство само с фондове, директиви, Шенген, да сравняваме заплатите си с европейските и може би да разчитаме, че Брюксел ще озапти политиците ни. Горе-долу в това можем да обобщим усещането към Европа.
Брюксел действа изключително благотворно на всяка една страна членка и бих казал, че в най-голяма степен действа благотворно на нашата страна. Така че ние нямаме основаниеда се оплакваме от Брюксел, а трябва да сме благодарни. България е част от Брюксел. Ние трябва да си дадем сметка, че това не е нещо далечно, чуждо. Така, както една община от типа на Смолян, Хасково са част от България и не могат да говорят за София като за нещо чуждо, по същия начин и България не може да говори за Брюксел като нещо чуждо, а говори за една голяма столица на един голям континент, част от който ние вече юридически станахме.
Но като сме най-бедните в Европа, като постоянно се повтаря как много трудно можем да ги догоним особено в условия на криза, въпреки тази яка финансова дисциплина, която гоним, хората казват: това еврочленство пет години...
Резултатите ще идват, безспорно ще идват резултати. Аз съм бил в Испания в годината след като тя се присъедини към ЕС и следващия път, когато отидох в Испания, беше 20 години по-късно. И видях каква огромна разлика, какъв огромен прогрес е постигнала Испания в рамките на 20 години членство в ЕС. Освен това Испания е много по-голяма и трудна за промяна държава от България. Така че аз гледам с оптимизъм към далечното бъдеще на България. Това, което не ми дава покой обаче, е, че много малко се прави добрият сценарий да се случи. В момента българското правителство инвестира огромни пари в печелене на слава и изборни гласове и много по-малко в дългосрочни проекти.
Знам, че веднага, ако срещу мен има представител на правителството, ще каже „Ние строим магистрали и така нататък". ОК, това с магистралите е хубаво, не отричам добрите неща, но не може само с магистралите да отчетем прогреса на една страна. И тук веднага трябва да се каже - това е все едно да храниш един човек само с витамини, с лимони и да кажеш, че това са много хубави неща. Наистина, в лимоните има много витамини, но не можеш да ядеш само лимони, трябва и други неща да се ядат. Това трябва да кажа за магистралите.
Освен това не трябва да забравяме, че в момента България се намира в уникална ситуация. Това правителство, което имаме, е първото от 10 ноември насам, което не преговаря за членство нито в НАТО, нито в ЕС. Тоест то е едно свободно от преговори правителство, което му дава невероятна свобода за действие. И второ, никое правителство от 10 ноември 1989 година насам не е разполагало с толкова много пари. С тези пари това правителство разполага благодарение на договора за присъединяване към ЕС, който ние подписахме на 25 април 2005 година. Няколко поколения български политици водиха преговорите за присъединяване към ЕС, преди да подпишем този договор. И ако ние подписахме договор, който вкарва в България 13 млрд. евро, това създава огромен трамплин за сегашното правителство, но то да мисли за следващите 20 години, а не за изборите догодина.
Веднага биха ви репликирали, че първо, тези пари трудно се усвояват в България, след това в условия на криза едва се връзва бюджетът и се търсят всякакви резерви, за да се движи държавата на нормална писта.
За да се движи държавата на нормална писта, Вие сте журналист, който много внимателно следи развитието на България. Можете ли Вие да ми кажете накъде върви България?
Трудно е да се ориентираме накъде върви.
Вие ми кажете сега накъде е тръгнала България, къде я виждате след 15 години. Аз знаех през 1990 година, когато вкарахме във ВНС двете исторически резолюции - за влизане в НАТО и ЕС, знаех накъде вървим, какво ще направим през следващите 20 години.
Тя и Европа много не знае накъде върви. Въпросът е свързан.
Нека се огледаме, дори само към нашите съседи, не е необходимо много по-далеч да ходим. Аз знам какво формулират, че искат македонците, знам какво формулират, че искат сърбите, знам какво искат гърците, знам какво искат турците. Турция например в момента е 18-тата икономика в света и турското правителство си е поставило за цел през 2020 година Турция да стане 10-тата икономика в света. Това е изключително благородна цел и ако българското ръководство ми кажат ние сега сме 55-та или 60-та икономика в света и искаме след 10 години да стенем 40-та икономика в света, това би била една изключително благородна цел и аз ще знам накъде вървим. Обаче в момента не знаем накъде вървим. Ние не сме формулирали ясната си ниша в рамките на ЕС. Веднага добавям: ние не сме формулирали ясната си ниша и по отношение на НАТО. В НАТО България може да заеме няколко специфични ниши, така че когато в Брюксел, в щаб-квартирата се чуе България, веднага да светне червена лампа „българите" - или те са летци, или са разузнавачи, или военни медици или второ, трето, четвърто.
Понеже сме на терена на Европа, обречен ли е европейският проект на фона на това, което се вижда - втора година невъзможност на върха на Европа да вземе правилните решения за кризата, лека надежда с избора на Оланд за промяна в част от Европа, но пък твърде притеснителни сигнали в Гърция.
По отношение на Франция не смятам, че се е случило нещо драматично. Напротив, след 17 годишно управление на консервативен президент, идва социалист президент, което е нормална смяна за Европа. Така че не бих драматизирал по никакъв начин резултатите от френските избори. Нещо повече, ако аз бях на мястото на българските власти, щях да се обадя на господин Сергей Станишев, който е така да се каже и приятел, и в някакъв смисъл шеф на Оланд, те са си партийни приятели, и да му кажа: „Господин Станишев, бихте ли направили една добра, топла връзка за българската държава с вашия приятел Оланд". Защото България има много какво да поиска и какво да работи с Франция, не само по Шенген, но и много други проекти.
Бойко Борисов през Станишев....
Ами това е съвсем естествен път. Смятам, че когато се защитават националните интереси, партийните различия не трябва да доминират. Споменахме за Шенген. Наистина Шенген и еврозоната са два от проектите, които остава да бъдат довършени. Те не се толкова сложни, не са толкова гигантски.
Въпрос и на политика.
В политиката всичко е въпрос на политика. Обаче като говорим за дългосрочни стратегии, аз се чувствам неудовлетворен от тава, че не само че не се приключва, но и не се говори по третия голям европейски проект, към който България въобще не влиза към днешна дата - членството на страната в Европейската космическа агенция.
Ей сега ще кажат хората какъв космос, ние едва се храним в тази държава.
Точно затова едва се храним, защото не правим мащабни инвестиции в перспективни направления. Ако искаме след 20 години нашите деца да не кажат „Ние едва се храним", точно днес трябва да се инвестира, - даже ние доста сме закъснели - в членството на България в Европейската космическа агенция, тъй като ние сме единствената европейска държава, която няма базисен договор с тази агенция. Ако искаме да възродим едно огромно наследство, което имаме в космическата наука, и в хай-тека изобщо, ние трябва да си дадем сметка, че инвестиции в напредничави направления е това, което ще извлече България от кризата.
А инвестиции в местене на агенции, министерства и ведомства?
Чувам много аргументи за и против, но откровено да си кажа, ако това беше направено преди три години, в началото на сегашното управление, щях по-спокойно да гледам на тази операция, но днес, само година преди изборите, когато се прави такъв мащабен ход, не смятам, че мога много спокойно да гледам на него. Виждам, прозират под него просто предизборни намерения.
Днес се очаква Меглена Кунева да обяви създаването на политическа партия в Русе. В деня на Европа е избрала да направи този анонс. Вие как гледате на сдружението, каниха ли ви всъщност да се включите в този проект?
Аз от самото начало съм дал много ясен сигнал, че съм част от екипа на НДСВ, който през годините от 2001 до 2009 година приключи два епохални проекта за България и не смятам, че имам причини да се разделям с този екип към днешна дата. Това, което аз бих искал да се случи, е да видя НДСВ и други партии от демократичната част на политическия спектър да се обединят и да тръгнат напред. Просто много партии се разроиха и аз не бих искал да участвам в поредното отцепване, отлюспване и така нататък на лидерски партии. Аз искам да видя обединение на партии в тази посока работя вътре в НДСВ.
Алтернатива на ГЕРБ обаче задава ли се?
Не мога да кажа от сега, до изборите има доста време. Единственото, което може да се прогнозира, като стъпим на изборите в Гърция, Франция и други места в Европа, е, че нищо не може да се прогнозира. Така че всеки, който си мисли, че му е резервирано мястото в следващото правителство, смятам, че се лъже.
Но по-скоро към коалиция ще се върви, ако съдим по онова, което се случва в Европа?
Е, няма как да не е коалиция. Или правителство на малцинство, или коалиция, това е нормалният за Европа сценарий, но за съжаление в момента се отваря огромен вакуум и появата на толкова много нови партии в годината преди изборите, показва, че в страната има огромно очакване, голямо неудовлетворение и че сегашното управление не отговоря на очакванията и надеждите на българите.
