В деня на подписване на европейския фискален пакт, който ще обвърже страната ни с още по-строга фискална дисциплина, председателят на сдружение "Глас" проф. Кръстьо Петков предупреди, че България все повече се приближава до сценария на "Лемън Брадърс" - американската банка, чийто фалит се счита за началото на финансовата криза. В интервю за Дарик проф. Петков предупреди, че стопяването на финансовия резерв няма да остане незабелязано от Европа и това не е единственият проблем. С намаляването на резерва и падането му под критичен минимум се увеличава и рискът на пазарите, следователно банките увеличават лихвите, което ще се отрази на джоба на всички ни. Петков се включи и в инициатива за промяна на Гражданскопроцесуалния кодекс, която ще отнеме част от правата на банкерите за оказване на натиск върху клиентите им.
Ако се стигне до такава промяна, каквато Вие искате - да се промени текстът в ГПК, който според вас изравнява правата на банките с тези на общините и държавата, няма ли да се стигне до прекалена регулация на тази вид бизнес, който и без това е прекалено регулиран?
Аз не бих се съгласил с това, което казахте току-що. В България той е най-малко регулиран, затова и колегите юристи говореха за "разпасана административна система". Нещо повече, банкерите благодарение на своите политически и парламентарни лобита са си извоювали права, които ги няма другаде и които нарушават правилата за конкуренцията. Освен това, аз не мисля, че е правилно да казваме: "ако бъде променен чл. 417". Той ще бъде променен. Картаген ще бъде разрушен. Не апелирам към физическа война и насилие, но това е онази крепост, в която са се скрили в момента господа банкерите, топ банкерите, както се наричат, и благодарение на нея са стигнали до безпрецедентни случаи, мами документацията за това, за тормоз - психологически и всякакъв на техни клиенти, които при нормални условия биха могли да си платят с известно разсрочие техните задължения, а не да им се отнемат имоти.
Бихте ли дали примери?
Така, както аз го разбирам, механизмът е следният. Една банка, да я наречем банка Х, си има своето ръководство и тя е филиал на чуждестранна банка в България. Това ръководство, ползвайки прикритието на чл. 417, създава паралелна фирма. Една част от тях се занимават с нещо, което би трябвало да бъде специфична дейност на съдебните изпълнители и това е принудителното вземане. Аз лично не мога да разбера този закон, който дава право на банкера да влиза в паралелна фирма, не зная дали това е станало със знание и съгласие на собствениците, на акционерите или просто е съвсем частен бизнес. След това схемата е следната: щом имаш такава фирма, с нея проследяваш кой какво дължи, започваш да обработваш съответния клиент чрез обаждания и накрая го каниш на среща. След като му кажеш колко има да дължи, му предлагаш да преструктурира кредита, но този път на нова лихва, в която отново се калкулира съответният риск - т.е. два пъти влиза рискът. И вместо да трябва да връщате 65 000 лева, ще трябва да връщате 105 000 лева и то при друга лихва, ако не - тогава без да се минава през съд, на базата на счетоводни извлечения, се пристъпва към събиране - как, вземат ви апартамента и ви изхвърлят на улицата.
Искате да кажете, че това банкерите в момента да участват и в други фирми не е незаконно, но искате това да се направи незаконно - участието им в други фирми да стане незаконно?
За да бъда съвсем точен, щом законът им позволява, нека да участват в колкото искат. Сега, друг е въпросът дали един човек може да бъде полезен в 10-15 фирми. Но това, което го няма в Европа и противоречи на добрата практика на банкиране, е от паралелните фирми да има една или две, които да играят ролята на т.нар. финансов полицай, да започват да събират принудително вземанията по схемата, която Ви казах преди, вместо от съдия изпълнител.
Тогава не трябва ли да се прибегне до промени и за други браншове, свързани с финансовия сектор? Оттук нататък може изобщо да се премине извън браншове от финансовата сфера?
Трябва да се направи цялостен преглед в контекста на европейската правна регулация за всички финансови услуги, не само банкови, сенчести и всякакви други. Но това ще отнеме повече време, докато ги преведат, ще минат четири - пет години. В България трябва да се промени Законът за банковия надзор и да се дадат повече права и задължения на БНБ, както и на финансовото министерство - т.е. на правителството. Но заедно с това България има крещяща нужда от нова институция и ние предлагаме това да бъде финансовият омбудсман, който да защитава потребителите, а те стават все повече, много повече от другите потребители, като заимстваме опит - например ние разполагаме с чешкия закон, с австрийския закон за финансов омбудсман и можем да го сложим на масата. И накрая стигам до най-важното, но това ще отнеме повече от десетилетие - да се въведе масирано обучение по лични финанси - данъци, такси, цени и т.н., като се започне още от училище и се свърши с възрастните хора и техните клубове, като това трябва да е държавна кампания.
Все още не сме видели проектозакона за изменение на Закона за потребителския кредит, но някои от идеите бяха доста обсъждани. Една от тях е формирането на лихвите да се обвърже с някой от междубанковите индекси. Според Вас това ще бъде ли работещо на пазара?
Аз подкрепям позицията и предложението, което беше направено многократно от д-р Любомир Христов, като се вземе за основа или Юрибор, или някакъв друг междубанков индекс, а към него да се прибави надбавка, но по ясна и прозрачна методология, която обаче в никакъв случай не трябва да има като водещ елемент "колко ни трябва да си осигурим заплатите и някаква печалба".
Това, което министър Дянков е казвал като предварителен вариант, е, че със сигурност индексът няма да бъде Юрибор, но ще бъде премахната графата "други". Ако не е Юрибор, какъв да бъде индексът и това крачка напред ли е?
Нека не бъда на всяко гърне мерудия. Тук трябва да се произнесат специалистите по финанси и банково дело. И тук нека се произнесат специалистите, които са анализирали, практикували са банковия занаят в чужбина - в Европа или в други страни. Аз съм за заимстване на готови работещи практики - било то едно или друго правило, но доказало се, което може да се въведе и в България.
Беше изказана една теза, че със спадането на фискалния резерв се увеличават лихвите заради по-големия риск. Вие подкрепяте ли една такава теза?
Не само подкрепям. От сдружение "Глас" още преди три години изпратихме един доклад до президента с копие до министър-председателя, в който казахме, че са недопустими две неща. Първото е да се пада под санитарната граница. След това те я намалиха, като в момента тя е 4,5 млрд. лева. Второто е странната философия в определен момент да се стига почти до нулеви нива, както сега е станало, което ни изправя пред невероятен риск. Какво значи това - нямаме други пари и сега за външния и вътрешния дълг и другите плащания ще трябва да вземем 1,5-2 млрд. Какъв е изводът? Ние можеше да вземем насърчителен заем от Международния валутен фонд още преди три години, второ - може да се търсят ресурси извън Европа. Под носа ни е Турция, ами Китай, ами Русия? Вместо да се отива към изсмукване, кръвопускане незаконно бъркане в Сребърния фонд и резерва на НЗОК.
Отговорът на финансовото министерство е, че тяхното задължение е към края на годината - т.е. 31 декември 2012 г., резервът да е минимум 4,5 млрд. лева, а преди това може и да е по-малко?
А кой вкара този запис? Той беше вкаран постфактум, когато от излишък преминахме към дефицит. Рано или късно ЕС ще се произнесе по тази практика. Може и да не съм прав, но аз и моите колеги, смятаме, че при всички положения резервът трябва да се поддържа на едно определено равнище и това равнище трябва да е от 5,5-6 млрд. лева нагоре.
Подкрепяте ли идеите за промяна на закона за Сребърния фонд, според които парите от него ще могат да се инвестират в държавни ценни книжа?
Категорично не. Сребърният фонд трябва да се пази. Друг е въпросът къде да се държат част от неговите ресурси. Същото се отнася и за стратегическия резерв на НЗОК. Иначе отпада необходимостта от този Сребърен фонд. Той е направен с оглед на една стратегия и една необходимост след 15 години, която ще се появи заради увеличаването на пенсионерите в България.
Споменахте, че Европа може би ще се поизнесе за падането на фискалния резерв под критичния минимум. Това означава ли, че сме нарушили договори, които сме подписали?
Аз съм на 100 % сигурен, че договорът, който днес ще се подпише (бел.ред. - интервюто е взето няколко часа преди подписването на европейския фискален пакт), рано или късно ще постави изискването да се промени и данъчната система в България. Ще се промени и данъкът върху доходите на физическите лица в България, и корпоративният данък, както и осигуровките и то в посока нагоре. Ако не стане до няколко месеца, ще стане след следващите избори. Що се отнася до фискалния резерв, не мога да Ви кажа дали това ще се случи сега или догодина, когато ще заработи на пълни обороти новият спасителен план, но така или иначе ние сме приели да сме под надзор, ние сме се отказали вече от финансово-бюджетен суверенитет. И рано или късно ще бъде поставен и този въпрос: "Благодарение на какво Вие крепите Вашите плащания, пипайки фискалния резерв?".
Пресилени ли са твърденията, че в един момент България е била в неплатежоспособност? Визирам момента, когато резервът е бил около 3 млрд. лева. Заговори се за ликвидна криза...
Моментът "Лемън Брадърс" за държавата се приближава. Вижте какво става в последните месеци. Премиерът и неговите министри трескаво търсят пари отвън. Това беше целта на мисията при Меркел. Отказ се получи. Това беше молбата, която доколкото знам, е отправена чрез г-н Сакскобургготски към други държави, в които той има влияние като институция, за осигуряване на пари. Второ в момента държавата няма възможност да се разплаща и извършва спрямо банките, те да си видят дали е добре за тях, нещо, което е нередно - заменя едни облигации с други. Те очакват сега и 2013 г. да получат кеш по дълга. Така че сега България приближава една ликвидна криза, която ми напомня за ситуацията от преди 12-13 години. Дано да се окажа лош пророк. Има вътрешно решение на въпроса - да се наблегне на събирането на приходите.
