Агресията срещу екипите на спешна помощ расте - проблемите не са в екипите, които се опитват да помогнат на пациентите и съвсем скоро няма да има кой да окаже помощ на нуждаещите се. За това алармира в ефира на Дарик председателят на Националната асоциация на работещите в спешната помощ д-р Даниела Кателиева. Организацията е създадена през септември миналата година и в нея членуват всички работещи в спешната помощ - шофьори, лекари, фелдшери. Създадена е по тяхна инициатива, за да участват в реформата на сектора. Тя призна, че липсата на диференциране за спешността на случаите при подаването им от систимата на 112 към спешната помощ е проблем. Освен това, че специалистите от спешната помощ вземат най-ниските заплати в здравеопазването и работят при нелеки условия на труд, за тях е важно да бъде повишена и сигурността им, стана ясно от думите на д-р Кателиева. Тя напомни и за споделяния неведнъж проблем за недостига на кадри в системата. Ето какво още сподели с болка тя пред Дарик на празничния иначе 14 февруари:
С колко скочиха повикванията от началото на 2012-а, колко средно на ден имате като повиквания и сигнали?
Конкретно не мога да ви кажа, но мога да кажа от конкретния си опит - значително нараснаха повикванията за сметка на простудните заболявания, проблемите, които създава студът при повечето пациенти с хронични сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания. Лично аз работя и като терапевт, и като реанимационен екип. Има дежурства, на които правя по 8-9-10, понякога до 12 адреса, което за разстоянията, които изминаваме във Варна, са тежки дежурства.
Кое повече ви пречи с днешна дата - снежните непочистени улици, които правят понякога достъпа на линейките до болните невъзможен или хроничната липса на достатъчно лекари и екипи?
Проблемът с непочистените улици съществува почти всяка зима във варна, тъй като специално в нашия град зимата протича с много силен вятър и навявания и почистването на улиците става много трудно. Но това не ни пречи да си изпълняваме задълженията. По принцип успяваме да стигнем навреме. Проблемът е, че настина намаляват хората, които работят в системата не само във Варна, но и в цялата страна. Варна е университетски град и ние имаме повече колеги, които са пенсионери от новозавършили лекари. Новозавършилите лекари идват и напускат един-два месеца след като са започнали заради ниското заплащане, липсата на перспективи за развитие и при една проява на агресия спрямо тях те просто напускат. Истината е, че работим с по-малко хора, налага се да вземаме допълнителни дежурства,за да бъде попълнен съставът ни. Адресите са нараснали много след спирането на телефон 150.
Тревожно е, ще поговорим за телефон 112 и системата, по която сигналите стигат до вас, но това, което казвате, е много тревожно, че хора в почти пенсионна възраст остават да работят в спешната помощ. Не от вчера се говори за проблемите в това звено от здравеопазването и нуждата от реформа. Ние ви потърсихме и като председател на националната асоциация на работещите в спешната помощ, да кажем няколко думи за тази организация - кога е създадена тя и колко души членуват в нея?
Създадена е на 1 септември миналата година и вече членуват колеги от почти цялата страна. Членуват лекари, фелдшери, шофьори, медицински сестри. Интересът към нашата асоциация е много голям и тя е създадена по инициатива на работещите, за да можем ние да участваме в реформата, която в момента протича в спешната помощ. Осъзнаваме, че спешната помощ трябва да се промени по европейски модел, но за съжаление това, което случва в момента, не е точно това, което сме очаквали и ние, и пациентите ни.
Съгласни сме, че трябва да има телефон 112, но не по начина, по който работи в България. Това, че се приемат без медицински алгоритми повикванията, това, че се приемат от хора без медицинско образование, подават се от нас като спешни, а се оказва, че не се касае за температура, високо кръвно, адреси, които могат да бъдат изпълнявани от неотложна помощ, от личен лекар, а някой някъде действително има нужда от нас спешно, защото или прави инфаркт, или инсулт, а няма екип, който да бъде насочен. И този проблем не е само в София, не е само в големите градове, проблемът го има и във филиалите, когато единственият лекар тръгне към големия град с пациент и остава една сестра, която не може нищо да направи нищо, ако дойде друг спешен случай. Насочва се най-близкият екип, но понякога и той не стига достатъчно бързо. Всичко това опира до това, че трябва да се прецизират повикванията, трябва да има достатъчно екипи, за да можем да работим така, като сме работили преди, без да се образува листа на чакащите, без да има пациенти, които да останат необслужени навреме и това да се отразява фатално върху тях.
Как да се реши проблемът със телефон 112? Не за първи път става дума, че хората, които приемат сигналите, не са достатъчно компетентни и съответно подвеждат и спешната помощ като реакция?
Имахме среща, организирана от МЗ с работещи в системата и с работещи в системата на телефон 112. Бяха обсъждани всякакви възможности и варианти. Целта е да има повече конферентни връзки, да има повече възможности медицински специалист да преценява още от самото обаждане за какво става дума. Медицинският специалист може да прецени по начина, по който се подава адресът, начинът, по който говори пациентът, в какво състояние е, екипът може да тръгне веднага, преди да се подготви още каквато и да е било документация по случая и да се реагира много по-бързо, отколкото да се приема от една служба, да се препредава. От това, което ние получаваме, не сме достатъчно наясно доколко е спешно състоянието, правим опит за повторна връзка или не се осъществява, или пациентът не желае да сътрудничи. Екипът тръгва със съмнения за инфаркт, а се оказва температурно състояние, а в същото време няма свободен екип да се отзове на катастрофа. И всичко това ни се отразява много сериозно. Необходимо е да се регламентира точно каква е дейността ни, на какви точно повиквания ходим. Не бива да се връщаме във времето на спешна и неотложна помощ, когато имаше два пъти повече екипи и имахме възможност да изпълняваме и неотложни адреси. Сега това е невъзможно, нямаме хора да го правим това нещо. И от това страдат спешните пациенти.
Имате ли яснота, грубо да кажем, не толкова като толкова точни цифри какъв е недостигът на национално ниво на медици и екипи в спешната помощ?
Конкретна информация не мога да ви дам, но мога да ви кажа, че има филиали, където тази нощ може би дежури само сестра и шофьор. Има филиали в областни градове, където понякога дежурят само фелдшери нощно време, защото няма лекари. Мисля, че тази информация ви е достатъчна, за да разберете, че има сериозен дефицит на лекари и медицински фелдшери в системата, а това са хората, които на този етап оказват първи спешна помощ.
Само заплащането и нелеките условия на труд ли са проблем?
Ние от години работим с най-ниските заплати в здравеопазването. Това е проблем, но не е водещият. Не се прецизира дейността ни, закъсняваме за адреси, пациентите ни посрещат с агресия. Напоследък агресията така е ескалирала, че просто става страшно да се работи. За последните три месеца имаме колежка, която е била заплашвана с пистолет на адрес, имаме бити колеги в Стара Загора, фелдшери, които бяха бити в Русе, Търговище, Момчилград. Оказа се че човекът, който е бил колегата ни, който е настоявал да заведе детето му в болница, човекът е наказан по закона за дребно хулиганство да плати глоба от 150 лв. Смятате ли, че толкова струва страхът и обидата на колегата ни, който е бил бит в Момчилград?
Това е особено тревожно: хора, които спасяват човешки живот, са със застрашен живот докато си изпълняват задълженията. В общата дискусия за реформата май се губи темата за сигурността ви, защото наистина се срещата с всякакви хора. В същото време сте обект на сериозни атаки и постоянно ви обвиняват за нечия смърт.
Истината е, че в момента, специално днес (вчера - бел. ред.) аз съм потресена от заглавия, които чета в медиите, че бърза помощ е истинско бедствие, че хората трябва да тренират да се спасяват, защото бърза помощ закъснява. Не бива медиите да настройват хората срещу нас. Ние държим на работата си и трябва да знаете, че дейността ни се записва непрекъснато. Снимат ни с камери кога излизаме от центъра, записва се движението на екипите с GPS-и, записва се в системата на спешна помощ, записва се в системата на 112. Всеки, който иска, може да разбере кога екипът е тръгнал и стигнал на адреса. Проблемите са на съвсем друго ниво, не в хората, които влизат в домовете на пациентите и се опитват да им помогнат. И докато този проблем съществува, агресията ще ескалира и все повече и повече колеги ще напускат и в един момент, страхувам се, че не е далеч моментът, в който след подаден сигнал наистина няма да има кой да се качи в линейката и да окаже помощ. Не бива да се допуска това нещо. Много хора разчитат на нас, повярвайте.
Даваме червена светлина с този разговор на всички онези, от които зависи тази реформа и нейното финансиране в спешната помощ. Обещаха ли ви поне от Министерството на здравеопазването да се реши този проблем с компетентността на хората, които приемат сигнали в 112?
Проблемът е в следното, възможно е да се направи паралелна връзка. При подаване на сигнал за медицинско повикване паралелно с оператор на 112, да се приема обаждането и от медицински специалист в нашите районни координационни централи. Обясниха ни, че проблемът е технологичен. Вече доста време не се решава и продължаваме да разчитаме на малкото конферентни връзки, които прави телефон 112, а през останалото време получаваме неясни обаждания, при които не можем да диференцираме спешността. Разчитаме този проблем да се реши в най-скоро време със съвместните усилия на служба 112 и Министерството на здравеопзаването, защото повярвайте от доста време говорим за това и за съжаление вече има хора, които са жертви на списъка на чакащите.
Списъкът на чакащите за спешна помощ... Да си жертва на такъв списък звучи зловещо. Немотията кара мнозина да злоупотребяват с опцията да ползват спешна помощ. При вас растат ли случаите при които неосигурени хора викат вас, защото нямат друг достъп до медицинска помощ в страната?
В спешната помощ винаги сме подчертавали, че не ни интересува осигурителният статус на пациента, но тревожно е, когато неосигурен пациент те повика, за да свалиш температура или да изпишеш лекарство - нещо което би могъл да свърши във всеки един спешен или неотложен кабинет в големите градове. Проблемът освен с неосигурените пациенти е и с неотложната помощ в цялата страна. Многократно асоциацията на общопрактикуващите лекари алармира, че неотложните кабинети са недостатъчни и не покриват цялата страна. Те са само 92 кабинета за цяла България и са концентрирани в областните центрове, а по филиалите неотложна денонощна помощ няма организирана. Личните лекари невинаги са на разположение, в резултат на което ние отново поемаме неотложната помощ по филиалите под формата на амбулаторни преглади и манипулации. Нямаме нищо против и това да правим, но стига да сме достатъчно, за да можем да реагираме и на спешни повиквания. Но разберете, грозно е да умре човек, защото екип е бил на случай с болки в корема и не е бил свободен, за да помогне веднага на човек, който прави инфаркт.
Говорите с много болка за всичко това. То и звучи много тежко като констатации. Позволявам си тук, понеже говорихме за ниските доходи на хората в системата на спешната помощ. Имаше информация за 10 млн. лв. бонуси в здравното министерство и НЗОК. От опозицията смятат, че тези пари са се дали на чиновници, а от министерството изпратиха официален отговор, в който посочват, че бонуси са били дадени в спешната помощ, регионалните здравни инспекции. Използвам повода, за да ви попитам във Варна вие като спешен център, получихте ли поне някакъв бонус за работата ви през миналата година?
Ако искате, мога да ви кажа какъв ми е бонусът, получих 16 лв. върху заплатата си в края на годината. Смятате ли, че това са тази 10 млн., за които говорят в Министерството на здравеопазването? Има и нещо друго, с което не можем да се съгласим. Министерството на здравеопазването казва, че ще вложи пари във внасяне на поредната група радиостанции, за да подобрим комуникацията си, ще въведем телемедицина, която според мен е излишна, при положение че в линейките на работят лекари. Недопустимо е лекар да праща на друг лекар да разчита кардиограма. Аз съм достатъчно грамотна да разчета кардиограма и не ми е необходимо да се свързвам с клиника по инвазивна кардиология, за да ми я разчетат. При положение че ние вземаме такива ниски заплати и при такива условия на труд... Нямаме едни паник-бутон да се защитим, нямаме директна връзка с полицията да повикаме за помощ, вземаме най-ниските заплати в здравеопазването и сега казвате, че 10 млн. са раздали бонуси? Съжалявам. Контактувам с колеги в цялата страна, гарантирам ви, че нямам колега, който да е получил бонуси отнякъде, гарантирам ви го.
