Кунева: Съдия Тодорова не млъкна, може би сме си намерили водач в съдебната система
Кунева: Съдия Тодорова не млъкна, може би сме си намерили водач в съдебната система / netinfo
Интервю на Йовка Йовчева с лидера на сдружението „България на гражданите“ Меглена Кунева
50038
Интервю на Йовка Йовчева с лидера на сдружението „България на гражданите“ Меглена Кунева
  • Интервю на Йовка Йовчева с лидера на сдружението „България на гражданите“ Меглена Кунева

Последният технически доклад на Брюксел показва ясно загубата на търпение на ЕК за това, че в България липсва цялостна концепция за реформата на съдебната система. Това каза в интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе бившият български еврокомисар Меглена Кунева. Тя подчерта, че за първи път Европа препоръчва основна реформа на Висшия съдебен съвет и прокуратурата. Кунева, която е лидер на Сдружение „България за гражданите", определи последния доклад за България като най-негативния откакто сме страна-член на ЕС.

Според Кунева отговорността за критиките в доклада не е само на правителството - констатациите не били похвала и за опозицията. По повод нуждата от реформа в съдебната система Меглена Кунева отбеляза, че публичните атаки срещу председателката на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова са е много опасни и опитът да бъде накарана да млъкне, я превръща в един от водачите в съдебната система.


Ден след националния траур искам да кажа, че много съжалявам за това, през което минаваме, най-вече за загиналите и техните близки. Но смятам, че и всички като нация разбираме колко тежки са последствията и колко важни са причините, заради които стигнахме дотук. Извинете за отклонението, но мисля, че е важно да си го казваме не само в деня на трагедията.

Никак не е отклонение. Мислех в рамките на разговора ни, който е с акцент върху вчерашния доклад на Брюксел да поговорим за това докога според Вас в България колективната безотговорност ще бъде как да кажа горе на върха на държавата, там, където се управлява тази страна. Защото много удачно днес Ивайло Дичев в „24 часа" каза „Кога ли ще намерим някоя атомна централа в България, за която да не знаем?".

Това беше един от въпросите, колкото и да ви е странно може би на пръв поглед, но когато поех преговорите и видях и меморандума, и гаранционното споразумение, и как се стигнало до тях, това беше един от въпросите, които след всяка моя яростна защита, че трябва старите руски реактори да работят още, така, както имаше много гласове в България, каквото беше основното обществено мнение ми задаваха този въпрос: ама вие нямате достатъчно сериозни доказателства, че можете да се справите с рискови обекти. И затова за мен партньорската проверка, която предизвиках, за да видят как се управлява ядрената ни енергетика, която беше положителна, беше голяма победа за изчистване на реномето ни в тази посока.

Не знам дали някога ще излязат наяве документите, които съпътстваха гаранционното споразумение. Когато в началото тук идва проверка и вижда какво е състоянието точно на управлението на риска в централата.

Всичко говори за тази култура: дали слагаме предпазни колани и как се стига да това, когато пътуваме, колко години отнема; дали имаме култура да пазим самите себе си от риск и къде е държавата в тази култура. Ще ви дам един може би далечен на пръв поглед пример - профилактичните прегледи. Всички ще говорим оттук нататък все повече за здравеопазване, защото няма пари, защото системата е в изключително лошо рисково състояние.

Въпрос на култура, която трябва да градим, да, всеки един от нас, институциите.

Въпрос на култура и въпрос на помощ от страна на държавата. Ние използваме европейски пари, за да поставим хората в известност на това как се кандидатства по фондове, а не за най-важното - как да се грижим за себе си, което абсолютно си е работа на нас самите, което и да е българско правителство, която и да е българска институция с какъвто и да е набор от хора да разполага. Но това са бавни инвестиции, бавни промени, на които не можеш да прережеш лентата в рамките на четири или пет години. И затова е толкова важно...

Вие ме попитахте чрез въпроса на Ивайло Дичев докога ще продължава това? Въпрос, който всички си задаваме. Напоследък четох интересна част от биографията на Махатма Ганди и на ..., който има особен път на съпротива, който в последна сметка е освободил Индия. Той казва: за да могат условно казано 3000 окупатори да властват в страната ни, трябва 30 млн. индийци да мълчат. Когато има милиони българи, които мълчат, ще се случва точно това, което виждаме днес. Няма друга открита формула. Всяка власт се чувства по-комфортно, когато не бива критикувана.

Тъкмо обаче, защото критиките в доклада на Еврокомисията от вчера на липсват и към властта, и към съдебната система, да насочим поглед към него. От опита ми през последните години, доклади имаше и преди влизането в ЕС, всеки подобен документ може да се чете като метафората за полупразната и полупълната чаша. Защо смятате обаче, че това е най-негативният доклад, откакто сме в ЕС? Някои ще кажат тя вече не е във властта и това й е удобно.

Ако ми покажете и един случай, в който, когато съм била и главен преговарящ, и министър по европейските въпроси, не съм била най-сериозният критик на колегите си, мога да започна сериозно да обсъждам подобна забележка. Винаги съм критикувала най-много и винаги съм казвала най-сериозните неща по доклада. Аз не променям позицията си. Даже бих казала, че не искам и този път... Да, това е правителството в момента, но това не е комплимент и за опозицията, не е комплимент и за самите нас, къде сме били? Да, има правителство, което отговаря действително политически, но смятам, че трябва да престанем да си прехвърляме топката по този начин. Казвах го и преди с изречението „Ама, вижте, опозицията също получава заплата в парламента, тя също трябва да направи своите стъпки". Въпросът е обаче доколко и се дава възможност. Тези комисии, тези прения в НС, пълната или празната зала, това все е свидетелство доколко народните представители като цяло наистина представляват хората.

Защо с днешна дата това трябва да ни смущава като най-сериозни критики от страна на Брюксел? Кое е онова, което в пъти повече се появява като забележки тук в този документ?

Най-напред загубата на търпение от ЕК с липса на цялостна концепция за реформа на съдебната система. За първи път комисията препоръчва цялостна реформа на ВСС и прокуратурата. И цитирам: „Комисията препоръча на България да предприеме по-нататъшни стъпки за реформиране из основи на съдебната система, по-специално чрез изготвянето и прилагането на предложения за реформа на ВСС и прокуратурата". Тонът е обективен, отчитат се предприетите действия - специализираният наказателен съд, внасянето на законопроекта..., списъкът е дълъг. Списъкът от проблеми, отбелязани от комисията, е доста по-дълъг, защото сред тях са липса на решения и постановени наказания по случаи, свързани с корупцията по високите етажи, измами, организирана престъпност...

За мен най-стряскащото беше на страница пета в английския екземпляр, на която е отправена директна критика към МВР, казва се, че макар и даренията на полицията да са се опитали да влязат в публичен регистър, да се направи някакво подобрение в тази посока, практиката - продължава изречението - на тези дарения е много под въпрос във връзка с отчетността, финансовата прозрачност и, забележете, опита да се заобиколят правилата на обществените поръчки. Обществените поръчка са ядрото на европейските фондове, разбирате ли? Когато някъде се появи критика за обществени поръчки, тогава са в опасност и магистралите, и всичко това, което правителството иска да продължи да прави. А то превърна усвояването на фондове, програмата на Брюксел в последна сметка, програмата на по-предишното правителство, защото това е тази финансова рамка я превърна в единствения национален приоритет. А когато самите ние нямаме чувство за посока като граждани на страната ни, какъв е приоритетът, каква става, ако този приоритет не издържи? А той няма да издържи с тези критики за обществените поръчки. Какво правим, какво го замества? Ние имаме нужда от чувство за посока като нация. Пак ще кажа, аз не искам да прехвърлям топката на вината. И сега казвам готова съм всеки, който ме попита, да кажа каквото знам, да кажа какви трябва да бъдат стъпките, включително и през гражданското сдружение. При нас има много добри юристи в „България на гражданите", които могат да направят това. Когато не се търси или се гледа злонамерено на мнението на граждански организации, че те „ни топят пред Брюксел", и по този начин се гледа и на опозицията, хората просто отпускат ръце и казват, ами тогава значи няма нужда от нас, няма нужда да говорим. Тогава с огромно нетърпение чакат доклада на Брюксел, за да изрече той нещата, които те не са изрекли или не са могли да бъдат чути. Тоест пак става въпрос за управление.

Сама казахте, че ВСС е сериозно под прицела на критиките. Вие лично виждате ли път институциите да заработят заедно. Ако и вътрешният министър послуша премиера да спре да хули най-после съда, за да спре тази война наистина, която ние медиите така нарекохме, не мисля, че е пресилено, която вреди определено.

По време на кампанията съдебната реформа я изведох като много важна, изобщо правоохранителната част на живота на държавата. Много се радвам, че президентът Плевналиев каза, че припознава 90 процента от моята програма. И се надявам, че бихме могли да направим нещо, щом е така. Още повече, че и госпожа Попова е на негова страна. Тогава аз помолих, първо, да има консенсус, за да няма прехвърляне на топката от правителството към опозиция и обратно. Очевидно имаме неефективни и заразени с корупция почти всички звена на правораздавателната система - от полиция до съдебна система, казвам го с цялата си болка и за двете системи, и прехвърлянето на топката между различните институции също е бягство от проблема. Искам да се спра за малко и да кажа: това, че се опитват да унижат публично съдия Тодорова е много лошо - не само за нея, тя ще се защити. Това е лошо, защото се заличава разликата между доброто и лошото. Между добрия професионалист и лошия професионалист. Защото съдия Тодорова е добър професионалист. Аз не я познавам лично, но имам колеги, тя е председател на Съюза на съдиите. Точно срещу нея се изсипва всичко. За да млъкне? Ако е така, искам да ви кажа, че най-сетне сме си намерили водач по отношение на съдебната система, защото тя не млъкна и защото хората се възмутиха. Тоест има и последователи. Ако щете и най-тежките проблеми в страни, вижте и Италия преди години, винаги започват от един човек в съдебната система, който може да каже каква е истината. А ние вместо да помагаме на този човек, се опитваме да го обвиним и да го натикаме в групата на лошите, в групата на всички са маскари. Така няма да стане. Идеите за реформата в съдебната система. Аз казах трябва да има механизъм за избиране на ВСС. Сдружение „България на жраждатите" е готово... Йонко Грозев, който отдавна работи в тази система...

Вие отдавна изложихте идеите си неотдавна.

Ние имаме, те са готови. Ако някой прояви политически интерес към тях, ако ги припознае...

Вчера по първите реакции на ВСС, съдебната система така не видях особени заявки да се спази тази препоръка за реформи из основи на съдебната система, въпреки че бяха признати много от грешките. Но от онова, което вие казвате, разбирам, че хора като Мирослава Тодорова, вероятно ни всички слушатели знаят ситуацията, историята с нея, макар и да следят новините тези прехвърляния на реплики към нея от страна на Цветан Цветанов. Хора като нея вие смятате, чие биха могли да дадат тон и може би да изведат, защо не, някакви първи стъпки от опита за тази дълго чакана съдебна реформа.

Работата е в това, че всяка област има нужда от лидери. Тези лидери трябва да бъдат откривани от нас, да бъдат подпомагани, да им бъде вярвано, защото авторитарната система на управление най-напред удря тях. Най-напред първата задача е като с ДДТ да се поръси цялото пространство. ДДТ е един много опасен химикал, който уж трови вредителите, но в последна сметка отравя всичко. Да се поръси, да изчезни всичко полезно и след това да избуи само един стрък и да няма нищо по-високо от него. Ние сме тези, които трябва да припознаем лидерите си, да кажем ето, в съдебната система това е един, двама, трима, пет, десет души. Защото те имат в момента най-дефицитната стока - смелост. Смелост да кажат какво искат, смелост да бъдат охулени отгоре до долу, на държавно ниво.

Не мога да ни ви попитам накрая, на този етап категорични ли сте, че няма да правите партия България на гражданите или напротив, чакате да приближи максимално до парламентарния вот, за да се регистрира тази формация.

На нас ни трябва цел. Партията е само средство. Ние трябва да разберем каква е целта. Аз много пъти говорих и преди президентските избори, кажете как виждате български президент. Това е разговорът: как виждате една нова българска партия, или дали се чувствате достатъчно представени. Най-лошото, което може да ни се случи, е да си повтаряме, че няма алтернатива. Защото алтернативата това са всички български граждани, така е демократичната държава. Това не става като прочетеш няколко речи на европейски лидери и започнеш да повтаряш откъси от тях. Трябва да го чувстваш. И аз се надявам, че ще има хора, които ще искат да се чувстват по този начин, граждани, които истински чувстват. Ние имаме инстинкт за истина. Ако щете и инстинкт за демокрация след тези двадесет и няколко години, пък и заради мрака на предишните, в които нямахме. Ако това е пътят, ако това са естествените крачки... Аз никога не съм се страхувала да кажа мнението си и да направя всички крачки, докато стигна до резултат от това мнение, от тази кауза, която защитавам. Но в момента въпросът е абсолютно изкуствен. Това ли е най-важният проблем за България?

Не, разбира се, но откровеността към хората също е важна, те се интересуват какво ще се случи.

Абсолютно съм откровена с вас.

Ние прочетохме в думите ви, че виждате алтернатива за България...

Алтернатива трябва да има.

... а партията ще бъде само едно средство да бъде постигната някаква промяна.