Възможност за корупционни схеми и облагодетелстване на големите фирми в дървообработващия сектор се предоставят чрез приетата от Министерски съвет в края на ноември миналата година наредба за ползване на дървесината и дейностите в държавните и общински територии. Това коментира в интервю за Дарик бившият заместник-министър на земеделието Георги Костов, който в момента е председател на Селскостопанската академия.
„Тази наредба е сериозно отстъпление от принципите за публичност и прозрачност”, обясни Костов, който е и автор на приетия преди по-малко от година Закон за горите. Наредбата, която обслужва закона и която Министерският съвет прие месец след изборите, се различава с няколко спорни текста от подготвения още преди година вариант. Това обясниха от коалиция „Да спасим горското предприемачество в България” чрез открито писмо до премиера Бойко Борисов, което беше изпратено през декември миналата година. До този момент отговор от министър-председателя не е получен.
Има ли лобизъм в точките от наредбата, кой ще спечели и кой ще загуби от изсичането на държавния и общински горски фонд? Ето какво каза Георги Костов пред Дарик:
Доц. Костов, Коалиция „Да спасим горското стопанство в България”, чиито тези Вие подкрепяте, заявиха отрито, че наредбата, приета от Министерски съвет, за изпълнението на дейностите в горските територии - държавна и общинска собственост, е лобистка и не отговаря на интересите на обществото и на държавата.
Наредбата беше приета с акт на Министерски съвет през ноември. Наистина има реакции от коалиция на бизнес организациите в горския сектор, която в общи линии аз подкрепям, тъй като тази наредба е сериозно отстъпление от приетите принципи на публичност и прозрачност на извършване на процедурите, засягащи държавните и общинските гори, тоест публичните гори. С нея се нарушава постигнатият преди това баланс и консенсус между интересите на различните заинтересовани страни, давайки се възможност по неясни, субективни критерии да бъдат подбирани тези, които ще работят и оперират основно с дървесния ресурс в горите и с част от недървесния ресурс. Когато има неясни процедури, това винаги поражда съмнения или изкушения за корупция или ощетяване на държавата по отношение на ценовите параметри. Затова е и тази реакция на бизнеса. В България публичните гори - държавни и общински - са почти 90%, което прави почти 30 на сто от територията на страната. На тези 30% обаче оперират в тях почти изцяло частни оператори, които са в пазарна конкуренция помежду си. Ако няма ясни критерии за тази конкуренция, пазарът се изкривява. Изкривяването на пазара винаги е свързано с практики, които ние наричаме с прякото име корупционни или водещи до загуба на държавата. Има такива текстове в тази вече приета наредба, които не отговарят на прозрачността. Дори да приемем, че сегашната администрация ще се старае да бъде обективна, няма гаранции в бъдещ период, че тези вратички, които са отворени, няма да бъдат използвани.
Конкретно става въпрос за изменения в наредбата за гаранции за изпълнение на поръчки за покупка на дървесина, като банковата гаранцията е вдигната с 10 на сто. Т.е. това са изначални условия, за да участваш в обществена поръчка, като по този начин се ограничава броят на фирмите в горския сектор, които могат да се явят на конкурс и се свива кръгът, в случая се ограничават по-малките фирми и кандидатки.
Да, това е важно да се отбележи. Обикновено операторите в горите са сравнително малки бизнесмени, малки общински местни фирми, тъй като горските райони най-често не са от най-развитите. Когато се създадат гаранционни условия, при които се иска първоначална вноска от големи стойности, обикновено това не по силата на малките бизнесмени. Това могат да го направят само компании, които имат много свободни пари. За тях не се иска капацитет да докажат, че се занимават с този бизнес, важното е да имат парите и да са го записали като регистрация, взимат този бизнес и след това, тъй като те не могат да го извършат, ще започнат да наемат малките фирми, които ще бъдат вече в подчинено положение, тоест облагодетелстване на най-силните фирми често пъти с неясен произход на средствата, с които те разполагат. Още по-сериозен въпросът с така наречените стратегически партньори. Определението за стратегически партньори в тази наредба може да бъде използвано като нарицателно. Стратегически партньор тук е всяка фирма или предприемач, който заяви, че има намерение да обработва и да ползва голямо количество дървесина и група от държавното горско предприятие или общинското горско предприятие може да реши - да, това е стратегически партньор, а за друг ще каже - не е. Т.е. не се изискват обективни доказателства, ясни критерии, прозрачни стандарти, по които да бъдат определяни тези стратегически партньори. По този начин би могло да се приложи голяма доза субективизъм при избора на един или друг партньор. В този субективизъм прозират често пъти и неясни икономически, не искам да говоря за политически интереси, които трудно се подлагат на контрол.
Нека говорим с примери, ако аз имам ловно стопанство, мога да добивам от него и дървесина, да печеля от дървен материал, ако имам и дървообработваща фирма, и да поискам от държавата да ми възстанови парите за пътя, който ще направя до това ловно стопанство, но то няма да се ползва от широк кръг хора - от обществен интерес, а ще бъде от частните хора, които ще ми платят за да влязат в него.
Не трябва да се бъркат нещата. Специално за част от ловните територии, които са отдадени не по закона за лова, така са направени по времето на царското правителство, доколкото си спомням, договори за съвместно стопанисване и управление на отделни територии, които са към отделни горски стопанства, въпросът е до каква степен публично се правят тези разходи. Тъй като горските стопанства съществуват като такива и те работят с някакви частни партньори - такива случаи имаме не само в Етрополе, но и другаде - въпросът е до каква степен партньорските отношения са публични, открити и в каква степен двата партньори изпълняват своите задължения. За съжаление бих казал няма достатъчно публични правила и достъп до публична информация, която да потвърди, че нещата са чисти. Ние не можем да твърдим и предварително, че нещата не са в ред, доколкото държавните контролни органи не са казали такова нещо. Но по начало са създадени предпоставки с тази наредба за съществуването на неясни и тъмни за обществото решения.
Можем ли ясно и категорично да обобщим проблемите по тази наредба с въпроса лобизъм ли извършва ГЕРБ, приемайки Министерският съвет тази наредба и ще загуби ли държавата от промени в нея и не само държавата, но и частният бизнес в лицето на малките и средни предприятия, което в условията на криза може би пагубно за тези фирми.
Не мога да твърдя за цялата политическа партия ГЕРБ, че ще извърши лобизъм, в никакъв случай. Тази материя е доста специфична и нейното разбиране е приоритет на сравнително малък кръг хора. Затова според мен призивът е да се доверим първо на специалистите. И второ, когато има спорни въпроси, да има дискусия, дебат, нещо, което досега в политическа партия ГЕРБ винаги се е спазвало, в случая обаче сякаш не беше доведено докрай, което мен също ме разочарова в голяма степен.
Друг нашумял проблем, свързан с горския сектор, беше затварянето на ски пистите на Витоша.
Много шум се вдигна покрай това, че сезонът на Витоша не беше открит, независимо от това, че няма законови пречки, които да не позволяват на който и да е концесионер на съоръжения да открие сезона. По-важно е обаче да кажем, че проблемът с Витоша ски, а и не само с пистите на Витоша и в други наши курорти, които са изградени по времето на социализма и не са узаконени като такива, стои открит и не е решен в продължение на 20 години. Направените промени в закона за горите могат да бъдат дебатирани за това достатъчно икономически изгодно ли е за държавата решаването на въпроса със старите. Тук се опитват някои да се упражняват в числа колко пари ще загуби държавата като старите писти не се изключват, а се дава право на ползване. Това може би трябваше да се дебатира в по-широк кръг, но сега беше пришпорено. Смятам, че този дебат ще протече тепърва в Народното събрание още веднъж, но категорично трябва да заявя, че въпросът трябва да бъде решен. От друга страна, се правят и промени, които са свързани със строежа на бъдещи писти. Всяка дейност на хората в горите е временна и ако тя е временна, е хубаво територията да си остане горска. Сега обаче с промяната, че ски пистите няма да бъдат изключвани от държавните горски територии, има една опасност, която тъй като пистите са строеж по Закона за устройство на територията, а правото на строеж се учредява от собственика, да не стане така че частните собственици, не държавните собственици да започнат да си учредяват право на строеж на писти и примерно ще кажа, че от Пампорово да Асеновград всички гори са частни, те могат да бъдат изпълнени с частни писти и никой не може да ги спре. Възможностите за контрол от страна на държавата трябва по някакъв начин да бъдат запазени. Не казвам, че трябва да се промени този подход, но трябва да се намери подход за контрол от страна на държавата, защото държавата е общественият интерес, това сме всички ние.
