Иван Тодоров е на хемодиализа от 3 години. Единият му бъбрек вече е изваден, предстои експлантирането и на втория. Той се нуждае от спешна трансплантация, за да оживее. В България е много труден живота на такива като мен, тъй като хемодиализата е много мъчителна процедура, каза в предаването „Предай нататък" на Дарик радио Тодоров. Той допълни, че след 6 месеца на хемодиализа организмът започва да изпитва отрицателните въздействия на апарата. На петата година най-късно човек е дотолкова увреден, че става неподходящ за трансплантация и практически е обречен. Само 19 деца чакат за бъбречна трансплантация в България. Една държава, която не може да помогне на тези деца, не искам да определям каква е, каза още Тодоров.
Недоверието на близките и неправилният подход от страна на медицинския екип, както и тромавата процедура са сред причините за ниския брой донорски ситуации в България. Това заяви психологът Петя Василева, която от няколко години се занимава с потенциалните донори в Университетска болница „Св. Георги". Тя бе категорична, че в Пловдив има изключително добро стиковане между лекар и психолог, когато става дума за донорска ситуация. Тъй като е нарушено доверието между лекар и пациент, психологът е този, който поема грижата да обясни на близките, че те, съгласявайки се да дарят органи, могат да спасят човешки живот.
Самата процедура не работи, защото липсва финансиране, каза още Василева. По думите й, държавата не заплаща целият този човешки и медицински ресурс, който се задвижва, за да може една донорска ситуация да стане реалност. Това действа демотивиращо и в същото време ограбващо хората, които чакат за помощ, категорична бе Василева.
Всяка една болница внимава да не надвишава разходите си. Процедурата за изследване на съвместимост между потенциалния донор и нуждаещия се от трансплантация е между 11 и 15 хил. лева. Когато държавата не превежда средствата за тези изследвания, болницата, решавайки да ги направи, дефакто трупа задължения. Самата хемодиализа, например, струва малко по-скъпо, но пък премина директно на плащания от Здравната каса. Така се оказва, че по-вредната, по-скъпа и единствено отлагаща смъртта процедура е по-лесната за изпълнение от финансова гледна точка, обясни Василева.
Когато се подходи правилно и човешки към потенциалния донор, няма откази, убедена е психоложката. Тя подчерта, че за трите години, откакто работи като психолог по програмата за донорство в Университетска болница „Св. Георги", има 80% успеваемост и съгласие на хората да дарят живот на другите.
Не срещаме разбиране от институциите за нашите проблеми. В момента се опитват да заменят лекарствата на вече претърпелите успешна трансплантация с по-евтини, алармира Тодоров. Това застрашава техния живот, защото може да се стигне до реакция на отхвърляне на органа. Но чиновниците решават, че така могат да спестят пари, а те далеч не са чак толкова много, подчерта Тодоров.
Цялото предаване можете да чуете от прикаченият звуков файл.
