Изходът от президентския вот не е предопределен
Изходът от президентския вот не е предопределен / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Ако парламентарните избори бяха в средата на септември, за ГЕРБ щяха да гласуват 27,1% от избирателите, за БСП - 22,4%, за ДПС - 6,1%, за Синята коалиция - 4,1%, за "Атака" - 3%, за РЗС - 0,9%, за НДСВ - 1,4%, за ВМРО - 1,3%, а за друга партия - 2,1%. Това сочи представено в Националния пресклуб на БТА социологическо проучване за политическите нагласи на агенция "Медиана". Не биха гласували 31,6%.

ГЕРБ е консолидирала своите симпатизанти, БСП също, обясни директорът на агенцията Кольо Колев и по този начин разликата от март тази година от осем процента вече е под пет процента.

Колев прогнозира изборна активност за предстоящия местен и президенти вот по-висока от тази при предходните избори. По думите му тя ще е до между 55 и 60%. Високата изборна активност ще доведе до намаляване на влиянието на купения вот, както и на консолидирания електорат на ДПС, посочи Колев.

По време на провеждане на изследването е била и номинацията на Стефан Данаилов за вицепрезидент, и е излязла историята с искания подкуп от Росен Плевнелиев, уточни Колев.

Според изследването в средата на септември 29,1% от анкетираните са заявили, че ще гласуват за Росен Плевнелиев, 21,9% - за Ивайло Калфин, 14,1% - за Меглена Кунева, 3,8% - за Румен Христов, 3,7% - за Волен Сидеров, 1,7% за Красимир Каракачанов, 1,3% - за Атанас Семов, 1% - за Алексей Петров.

Това означава, че вотът не е предрешен, посочи още социологът, като припомни, че на изборите преди десет години разликата между Георги Първанов и Петър Стоянов е била 17 срещу 38% според електоралните нагласи преди вота. Проблем за кандидат-президента Миглена Кунева ще е достигането на втория тур, посочи Колев. Тя би имала шанс, ако голяма част от политически неангажираните избиратели отидат да гласуват.

Всеки четвърти от анкетираните смята, че е по-добре избраният кандидат за президент да е от ГЕРБ. Общо 47% са на мнение, че трябва да е независим от управляващите, други 27% са без мнение какъв трябва да е спечелилият кандидат.

Изследването сочи, че 87% от симпатизантите на ГЕРБ ще гласуват за своя партиен кандидат. 82,5% от симпатизантите на Синята коалиция ще гласуват за партийната кандидатура. При симпатизантите на БСП процентът е 76,1, а при "Атака" - 83,9.

Всеки четвърти от анкетираните /23%/ посочва, че се страхува от тормоз заради политическите му убеждения. Според Колев този процент е висок в малките населени места, където анкетираните се опасяват, че свободната политическа изява може да има негативни последици за тях. Колев посочи, че през юли страхът е бил сред 15% от анкетираните. Той обясни, че причината за това е икономическата криза и страхът от загуба на работните места.

В отговор на въпроса дали местните и президентските избори ще са честни, 14% от анкетираните са на мнение, че ще са, 27% - донякъде, 35%, че няма да са честни, а 24% - не могат да преценят.