Преди шест години, на 8 април 2005 година, светът се прости с папа Йоан Павел Втори. На погребалната церемония на площад "Свети Петър" поклонници скандираха и издигнаха плакати с призива "Santo subito!" (Незабавно светец!).
Новият папа Бенедикт Шестнадесети, преди това кардинал Йозеф Рацингер и един от най-приближените на Карол Войтила, избра деня 13 май 2005 година, когато се навършиха 24 години от атентата на площад "Свети Петър", за да обяви началото на каноничния процес, който в Католическата църква има два етапа - беатификация (провъзгласяване за блажен) и канонизация (признаване за светец).
Беатификацията е междинният етап, при който се изисква признаване на чудо или небесно застъпничество. Най-често представяното чудо е свързано с необяснимо от научна гледна точка изцеление на тежка болест.
Извършеното чудо бива изследвано от специална комисия, съставена от лекари, богослови, епископи и кардинали. Ако нейното заключение е положително, папата признава степента "блажен". Това става на тържествена церемония в диоцеза (епархията) на бъдещия светец или светица и култът важи само за местната (териториалната) църква.
Канонизацията е официалната декларация, с която Католическата църква признава светостта на блажения и от този момент той или тя се смята за особено проявление на Божията воля. Затова светецът е дар за църквата.
Канонизирането на светец или светица изисква голяма отговорност, тъй като се прогласява като пример за подражание и образец за католиците по целия свят. Канонизацията създава универсален култ към новия светец, който става задължителен за цялата Римокатолическа църква и се вписва в литургийния календар.
Каноничният процес може да продължи години, десетилетия, дори векове. Ако предложеният за светец е мъченик за вярата, процедурата е по-кратка, но когато е починал от естествена смърт, освен героичните добродетели са нужни и извършени чудеса. За тези канонични процеси отговаря Конгрегацията за каузата на светци, която по строги правила разглежда отделните случаи, документи и свидетели. Накрая богословска комисия дава окончателната преценка, определяна с латинския термин "позицио". Трябва да има признати поне две чудеса, за да бъде прогласена светостта, след което папата отслужва литургия във Ватикана и обявява календарния ден за литургийното славене, което е валидно за цялата църква.
Още след погребението на Йоан Павел Втори (Карол Войтила) започна да се говори за извършени от него чудеса. "Светът вече го обяви за светец, сега се очаква потвърждението на неговата святост", каза тогава кардинал Станислав Дживиш, който в продължение на 40 години бе личен секретар на полския папа.
Той пръв обяви, че става въпрос за 251 необясними случаи, свързани с папа Йоан Павел Втори, но ги определи като "благодати", защото тепърва предстоеше проверка на тяхната автентичност и извършване на медицински изследвания.
В случая с Йоан Павел Втори каноничният процес е благоприятстван от два фактора. Папа Бенедикт Шестнадесети премахна изискването за задължителните 5 години преди да се започне процесът и даде приоритетно място на процедурата пред очакващите своя ред други кандидати в дългия списък.
Изборът на деня за беатификацията не е случаен. Това е първата неделя след Великден, която Йоан Павел Втори обяви през юбилейната 2000 година за Ден на Божието милосърдие за цялата Католическа църква и провъзгласи за светица полската мистичка сестра Фаустина Ковалска. (БТА)
