2,5 млрд. лева са неплатените дългове на фирми и граждани
2,5 млрд. лева са неплатените дългове на фирми и граждани / снимка: БГНЕС

2,47 млрд. лева е общият размерна дълговете на фирми и граждани към края на 2010 г., които са дадени за събиране на частни съдебни изпълнители. Това съобщи председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев.

Въпреки че миналата година е събрана рекордната сума от 560 млн. лв., поради икономическата криза, която увеличава задлъжнялостта на фирми и граждани, неплатените дългове наближават 2,5 млрд. лева. Фирмите пък са затънали в междуфирмена задлъжнялост, посочи Дичев.

140 000 дела са образувани през миналата година при 110 000 през 2009 г., което е с 30 000 дела повече. Прекратени са 32 000 дела при 29 000 за 2009 г. Причината от една страна е в икономическата криза, която продължава с пълна сила от миналата година, и в това, че бизнесът и гражданите имат много сериозни финансови затруднения. Броят на делата расте за поредна година и фирмите се оказват в много сериозен кръг на междуфирмена задлъжнялост, а повечето от тях са едновременно и кредитори, и длъжници. За да се издължат, те се обръщат към нови кредитори за нови суми и така задлъжняват още повече.

Освен икономическата криза другата причина за това е не чак толкова добрата система на изпълнение. При влошаване на икономическите резултати тази система трябва да отговори с още по-голяма бързина и ефективност, и всякакви процесуални пречки трябва да се отстраняват, а тази година за ЧСИ се създадоха повече такива пречки, коментира Георги Дичев.

Народното събрание прие чл. 431 ал.4 в ГПК за предварително внасяне на държавна и общинска такса за всяка отделна справка и вписване на обезпечителна мярка. Така отрицателните резултати вече са налице и това забавя изключително много изпълнителното дело.

560 млн. лева са събрани през 2010 г. при 365 млн. лева, събрани през 2009 г. Съпоставено с увеличаващия се брой на делата обаче събираемостта пада и се очаква да намалее още повече догодина, коментира Дичев.

Общо за 5-те години на функциониране на ЧСИ те са събрали 1 670 млн. лева, които са възстановени на кредиторите. Общо за целия период са образувани 420 000 дела, от които 114 000 са приключени и около 300 000 дела срещу длъжници са висящи в момента. Над 120 млн. лева са преведени на държавата. 33% са в полза на банките.

За пореден път личи, че банките са най-големите кредитори и имат най-много дела и имоти, които изнасят на публична продан. Най-много - 70000 или половината, са на търговците, и 18 000 са в полза на граждани. Това потвърждава, че бизнесът, който изпитва затруднения, се опитва да събере вземанията си, за да продължи работа.

4770 недвижими имоти са продадени миналата година при 2515 през 2009 г. Този доста сериозен ръст се отдава на две причини - едната е, че през 2008 г. кризата се появи шоково на този пазар и го блокира, като за тази година ЧСИ имат само 1200 продажби. През 2010 г. се наблюдава леко възстановяване на този пазар, като роля за това има и създадения сайт на Камарата на ЧСИ с регистър на продажбите, който е публичен за всички. Не може обаче да се направи извод за бум на продажбите на имоти от ЧСИ, защото те са малка част от общо обявените за продажба - общо са обявени в пъти повече от това. Желаещите да купуват обаче са много малко и обикновено търсят гарсониери и малки жилища, единствено за тях се намират купувачи. Банките, които са ипотекирали имот и са дали висока оценка, а тя сега е спаднала наполовина, все пак държат да обявят продажбата на висока цена, за да си върнат парите от кредита, а това прави имота непродаваем. По думите на частните съдебни изпълнители се продават много имоти в курортните зони с бум на строителство в последните години като Банско и черноморските курорти.

Идеята да се въведе законов фалит за физически лица според частните съдебни изпълнители е тема за много тежък професионален дебат, защото в някои държави работи, но в България масово явление е длъжниците да измислят какви ли не причини, за да ощетят кредитора, и със сигурност може да се очаква много хора да злоупотребят с това. Това може да доведе и до фалити на банки. Освен всичко, това означава физическото лице да остане длъжник завинаги и да изгуби всички други възможности за облекчение, коментираха съдебните изпълнители. При недвижимите имоти пазарът е много далече от възстановяването, в действителност много малко от парите се възстановяват. Цяло предприятие няма продадено, обявяват се за продан обособени части от тях. Все още не се наблюдава и тенденцията, която е известна на Запад, за изкупуване на такива предприятия и хотели на ниски цени.

Готов е регистърът на длъжниците и до 2 седмици ще стартира на сайта на Камарата. В него ще са въведени всички над 300 000 висящи изпълнителни дела. В момента се правят последни тестове. Всеки гражданин или фирма ще може да отиде при който и да е съдебен изпълнител, да подаде молба за справка и да я получи. За да се запазят личните данни обаче, няма да може информацията да се дава публично, а всеки ще може да иска справка за себе си. Банките например от много години си имат правила, по които, за да отпуснат кредит, изискват справка дали срещу кандидата има образувани изпълнителни дела. Такава практика има и при сключване на бизнес сделки между фирми.

В момента, в който някой си плати дълга, незабавно ще бъде заличен от регистъра. Регистърът ще улесни и съдебните изпълнители, които в момента не знаят дали при техни колеги в страната няма други дела срещу същия длъжник и дали имуществото му вече не е описано от друг съдебен изпълнител преди него. Таксата за справка в регистъра на длъжниците ще е 10 лева.

Като пречка частните съдебни изпълнители посочиха въведената от ДОПК забрана за частни длъжници, фирми и граждани, да удовлетворяват вземанията си от имоти, които са запорирани от НАП. Така много хора, преминали през няколкогодишни съдебни дела и най-после сдобили се с изпълнителен лист, се оказват пред невъзможност да си върнат парите, защото малко преди това имотът е бил запориран от НАП. В същото време по такива запори за цялата минала година е имало само 52 продажби, което е нищожен брой. Излиза, че държавата запорира имотите и ги държи в този вид, без да ги осребрява. По думите на Георги Дичев това вече е преодоляно с промени в закона, внесени от депутати. В момента в България е възможно изпълнение само срещу общини, не и срещу държавни органи, а в същото време ежедневно граждани питат дали е възможно да образуват изпълнително дело срещу държавата, посочи още Дичев.

ЧСИ опровергаха оплакванията от общини, че съдебни изпълнители им блокирали банковите сметки. Те поясниха, че със запорно съобщение може да се блокира определена сума от сметката, която се дължи, но не и цялата сметка. Оплакаха се обаче, че десетки общини в страната са определили за частните съдебни изпълнители десетократно по-високи такси за издаване на различни документи, отколкото плащат за същото гражданите. Това обаче се плаща отново от гражданите, които са длъжници, и по недопустим начин ги поставя в неравностойното положение на дискриминирани от общините, коментираха съдебните изпълнители.

Като важен приоритет за Камарата Дичев посочи получаването на електронен достъп до цялата информация за длъжниците. Сега има такъв достъп до НОИ и ГРАО. Водят се разговори с МВР, Търговски регистър, Централен депозитар и други институции.

Дичев отбеляза, че в нашата страна тази информация е разпръсната на много места. Важно е и да се въведат електронни запори върху банкови сметки, за да се прекрати порочната практика на запазване на час за вписванията и вписване със задна дата. Няма проблем запорите да се налагат по електронен път с електронния подпис и електронното правителство. Това ще спести време, такси и сметки и на двете страни.

Изследване сред адвокати, фирми, граждани и банки, сочи, че удовлетвореността от работата им е спаднала от 82% през 2009 г. на 77% през 2010 г. Най-недоволни са хората от спирането на МПС и назначаването на особен представител /това е вид служебен защитник, когато длъжникът не може да бъде открит/.