След като Общинският съвет одобри да не се облагат с такса смет концесионерите в "Стария Добрич", а председателят му Иван Мандев заяви, че трябва да се преосмисли ролята на етнографския комплекс, продължавам да питам майсторите за бъдещето на създадените преди 30 години дюкяни за демонстрация на традиционни за региона занаяти. Майстор Стоян Маринов работи във везбарското ателие. Той е отгледан от комплекса, макар да е завършил строително инженерство. Там, още на 16 години, е направил първия си накит - колан с мъниста, и така до днес. Вади си хляба из цяла България - правейки носии, костюми, везба, модерни накити от мъниста по стародавна славянска и тракийска традиция, както и с демонстрации по други етнографски места, които казва са по-добре поддържани от добричкия комплекс. Сега наближава петдесетте.
Има ли промяна в работата за майсторите в "Стария Добрич"?
Има в негативен смисъл - нямаме вече почти никаква клиентела, нито българи, нито чужденци.
Вие продължавате да си работите - правите носии, какво друго?
Да, аз правя носии, както и накити с по-съвременен характер и тъкани на базата на традицията. Новото е, че сме принудени вече да търсим пазар на много места, което означава натрупване на голямо количество изделия, за да има какво да изложим по панаири или в магазини, за да може хората в целия калабалък да ни забележат, а и да имат възможност за избор.
Тоест налага ви се да се мерите с целия внос, който пристига основно от Китай, на много по-ниски цени. Това ли е големият проблем на занаятчиите?
Те проблемите са няколко, но този е наистина най-голям. За да го има обаче, трябва малко по-дълбоко да бръкнем в психологията на българина - има изместване на традиционните ценности, някаква мутация и извращаване на потребностите - хем уж е фолклорно, хем е направено от пластмаси. Нашите българи гонят вече евтинията, а аз смятам, че всеки може поне на празник да отдели средства и да купи стойностен подарък за свои близки, а не китайски кич. Кичът го има благодарение на залутаността на вкусовете на нашия съвременник.
Има ли сега народно творчество и какво представлява?
По принцип корените на народното творчество в един минал период се отрязаха и нямаше приемственост. Сега по читалищата се правят костюми, всеки втори-трети кандидатства, става член на някоя организация и почва на компютърната машина да работи всякакви бълвочи, които нямат верен колорит, композиция и форма, послание за българската традиция, да не говорим за материалите и въздействието, което предизвикват или кройката. Читалищата се напълниха с изразходени грешни пари и грозни изделия, което пак се дължи на недобрата информираност на хората, които се занимават с това - колегите налапват всякаква поръчка само да изкарат някой лев, а човек без отношение може само да изпорти работата. Няма комисия на високо равнище, която да разглежда тези неща и да каже на някого: "Човече ти си дотук, спри, защото разваляш същността на българина, той започва да гние". Докато навремето си беше цяло изпитание да те приемат в задругата и аз се радвам, че е било така, защото художествените критерии бяха на много високо равнище и ние се научихме да работим по този начин. Това, което оставяме сега в наследство на бъдещите поколения е такова, че да може да бъде манипулирано по всякакъв начин и от Изток и от Запад, и от Север и от Юг. Обезличаването е нещо много трагично.
Следите ли промените в Закона за занаятите - как ще се работи от сега нататък?
Трябва да има на централно ниво комисии, които да се занимават с дизайна и изработката на изделията. Ако оставим на личната отговорност...
Казват, че всичко трябва да се реши от пазарната икономика и търсенето?
Това води до една равновиловка на стилове, похвати и на топ се продава всичкото... Българинът няма добър усет за автентичност и няма откъде да го има, след като в нито едно предаване по телевизията не показват стойностни неща. Там е едно мятане на цицки, и когато им покажеш нещо страдодавно те казват: "Мани!", а освен това струва и пари. Има много рядко хора с вроден усет за красота и хармония, благодарение на които можем да кретаме, защото е твърде късно човек да промени занаята си или да работи за масовия вкус. Интересът намалява и сега ако получавам поръчки, то е благодарение на обширния ми поглед върху района и съставите, с които работя. Помагам им и с песни и с начина, по който поднасят фолклора, и знаят, че ще направя нещата както трябва, както са ги правили в селището им, защото това е една изградена система на вкусове в определена общност, която е толкова съвършена.
Вие се занимавате и с етнография, участвали сте във филм, сега правите ли някакви изследвания?
Сега се получава вече малко обратен ефект - аз имам много информация, натрупана в годините, но за съжаление майките, от които я получавах, си отидоха на онзи свят, а дъщерите им нищо не приеха от тях, и сега няма вече какво да научна от селата, а трябва аз да започна да обучавам.
Какво е много важно да не изгубваме от родния край, родния град?
По-скоро много неща трябва да се махнат, но всъщност най-важното е - трябва хора кадърни, хора с отношение, грамотни, за да могат да се занимават с тази нематериална, духовна страна на българската традиция.
Смятате ли, че се е променило усещането за успех - от успял да сбъдне мечтите си, до едно клише, пълно с коли, пари и къщи?
Аз искам успех, доколкото да ми гарантира едно спокойно ежедневие, за да седна и да творя, защото въпреки големия опит и рутината, хубавите неща си изискват време, често и по-примитивна ръчна технология, те не могат да бъдат изтракани на машина. За съжаление хората идват вече в Стария Добрич като в ТПК и не разбират какво значи "етнографски".
Какво е бъдещето на комплекса в такъв случай?
За мене е неясно, аз усещам умора...
Липсват млади хора сигурно?
Kой е този глупак, който като попита колко изкарваш, ще се съгласи? Покажете ми три ваши връстнички, които могат да хванат иглата и да шият, да не говорим за везмо. Не им се разказва в училище за занаят, няма предвидено достойно заплащане на преподаватели по такива предмети. Е, как тогава да стане? Работя си, изтичат ми очите, чакам си края и каквото остане. Знам, че поне в общото духовно пространство ще има някаква дан. Много скоро ще бъдем забравени и туй то.
Повече от майстор Стоян може да чуете в аудиото.
