Министърът на външните работи Николай Младенов в „Седмицата" на Дарик.
Няма убит българин в Либия заради размириците, това е съобщението... опровержение на предаденото от египетската официална агенция МЕНА.
Да, няма убит българин вследствие на сраженията в Либия до този момент. Има един починал човек в Бенгази, чиято съпруга искаше да има възможността да се евакуира заедно с тялото на покойния си съпруг. И те преминаха либийско-египетската граница по суша преди два дни.
Границите с Египет и на запад с Тунис са отворени?
Да.
Тоест, ако някой българин се намира близо до тях, може да отиде...
Да, имахме сигнали за проблеми в някои гранични пунктове, особено по границата с Тунис. Но мисля, че това е преодоляно.
Вчера българин предава, че двама са пострадали, група от шестима души, става дума за Росен Русинов, той работи за австрийска компания в Марса ел Брего. Има ли информация във външно министерство за пострадали българи?
Има, но те са пострадали при инцидент, който е станал в размириците. Все пак да не забравяме, че там тече гражданска война.
Той разказва, че са били в някакъв контейнер, с който ги транспортирали. Стреляли по него.
Да, в контейнер, стреляли по него, единият е паднал от контейнера.
Но като разбрали пък тези, дето са стреляли, че това са чужденци, изведнъж станали приятелски настроени.
Дано.
Колко българи остават в Либия?
Общо регистрирани, това ще продължа да го повтарям всеки път, когато ме попитате, в Либия има около 500 български граждани. Отделно от това със сигурност има хора, които не са се регистрирали в посолството. И затова ние продължаваме всеки път да призоваваме всички, които са там, първо, ако искат да се евакуират, оставащите, да се свържат с посолството ни в Триполи и да се, така, придвижат вече към Триполи.
Работят ли телефонните връзки?
Работят телефонните връзки със затруднения. Повече са затрудненията на мобилните комуникации, отколкото на наземните. Но призоваваме всички, които искат да се евакуират, да се концентрират в Триполи, да се свържат с българското посолство. Имаме готовност при нужда да изпратим допълнителен самолет до Триполи, който да прибере последните българи, които искат да се евакуират от там. За тези, които се намират в Бенгази, искам да съобщя, че корабът, турският, с който част от тях се прибират, вече отпътува. "Искендерун".
На него се очакваше да има 100 българи. Последно колко са?
До 100 беше максимумът, който турците бяха казали, че ще могат да поемат.
А, вие се уговаряхте с турските...
Ами, да, все пак те... Да, те планират също, те имат десетки хиляди.
Как се решава коя държава кого да вземе? Всичко е на добри връзки.
Ами, на добри връзки, на добри контакти и на добри съседи. Това е. Турците ни помагат на нас, ние помагаме на румънците, на сърбите. Имаме българи, които чрез Румъния се прибраха в България, и т.н.
Тези, които са останали в Бенгази, какво да правят?
Сега, тези, които остават в Бенгази и тепърва искат да се евакуират, след като вече турският кораб е отплавал, ще има възможност да се евакуират с френски кораб, който се казва "Турвил". И за да могат да заявят желанието си за това, те трябва да се свържат с почетния консул на Швеция в Бенгази.
А защо пък през шведски - за френски кораб?
Ами, защото това е системата, която е направена. Важното е да се съберат хората.
Тоест целият Европейски съюз вече изгражда обща система.
Тези, които не искат да напускат Либия оттук нататък, защото със сигурност ще има и такива, към тях молбата ни е поне да се обадят в българското посолство и да кажат, че не искат, че ще останат там.
От тези 500, за които знаете официално, колко вече се прибраха?
Мисля, че към 130 са до момента тези, които са си дошли.
Тоест малко над една четвърт са се прибрали?
Да, да.
Другите с какви аргументи остават? Чета в "24 часа", че българин искал да го качат на кораба с колата му, за да се прибере.
А, има всякакви случаи. Но важното е тези, които искат да си дойдат, да си дойдат. Тези, които искат да останат, да останат. Но въпросът е, че обстановката в Либия продължава да се влошава, а не да става по-добра.
"24 часа" поставя тази седмица в анализ въпроса какво правят 2000 българи в Либия и защо са там. И следствието от този въпрос е - ще продължава ли българската държава да се занимава с тези, които въпреки всичко, което организирате, продължават да се стоят в Либия, било защото си искат колата, мебелите?
Какво значи "да се занимава"?
Какво разбирате под това "да се занимава"?
Примерно, ако решат след два дни, че ще тръгват, искат тогава да си тръгнат.
Не, ние в един момент през следващите дни ще... вероятно, ако се наложи да изпратим още един кораб, извинявайте, още един самолет, това ще е последният, който ще изпратим до Триполи в тази обстановка. При това положение би трябвало всички, които са искали, да са заявили желание да напуснат. Извън възможностите, които българската държава създава за нашите съграждани, остават и възможностите чрез други страни, които са членки на Европейския съюз, други страни партньори, както е в случая до момента, и, разбира се, други фирми, за които много от хората работят, които организират собствената си евакуация на собствените си служители.
Ще останат.
... ще останат. Но тези, които са организирани групово от българската държава, т.е. тези самолети например, в един момент ще трябва да теглим чертата и да кажем - дотук бяхме.
Добре, ако такива хора бъдат взети за заложници, въпреки предупреждения, които, честно е да кажем, са на сайта на външно министерство от 21 февруари, когато вие призовавате еднозначно моментално да се напуска Либия.
Да.
И ако такива хора, които нарочно са решили да си останат.
Разбира се, че ще им окажем съдействие. Но това не значи тези хора да си слагат главата в устата на лъва. В крайна сметка всеки трябва да се грижи за сигурността си, да преценява обстановката по начин, който е най-добър, и да следи това, което ще бъдат предупрежденията на Министерство на външните работи. Искам да припомня, че когато започна ситуацията в Египет, ние предупредихме още в началото да не се пътува. Въпреки това някои пътуваха и след това и трябваше после бързо да се приберат. Пуснахме ново съобщение, предупреждавайки българите, които са в Йемен, ако нямат непреодолими причини, ако нямат някакви извънредно важни съображения.
Имате ли информация българи да са се върнали от Йемен след призива на Министерство на външните работи?
Не, след това не. Но имаме вече почти пълна информация за българите, които се намират в Йемен.
Колко са те?
Мисля, че бяха някъде около 40 човека.
Те в Сана ли са, в столицата ли са?
Не, навсякъде са, навсякъде са.
От тях има ли знак, че искат да си се прибират, или ще рискуват да останат?
Петдесет и един са тези, които са регистрирани в момента. Ако приемам, че някои са със семейства, да кажем - около 60 човека. Защото някои са със смесени бракове. До този момент никой не е казал, че иска да се връща. Разбира се, това го направихме превантивно, за да знаят българските граждани в Йемен, че това е нашата препоръка. Оттук нататък вече ситуацията те трябва да я преценят на място.
Грешка ли беше изпращането на два самолета.
Не. Защо? Аз се учудвам, че се създаде такъв шум в обществото.
Ами, "Сега" под главата си излезе с - "Борисов превърна спасяването на българите в Либия във фарс". "24 часа" на 2 страници излезе с публикация "Външно прати 500 българи при бунтовниците". Пред нашето радио директорът на "Техноекспортстрой" Емил Коцев каза, че подозира, че неговото уволнение, временно, идва от средите на Министерство на външните работи, защото, го цитирам, те са организирали един такъв бардак, такъв хаос, бедна ви е фантазията.
Аз не коментирам бардака на господин... даже не му запомних името.
Коцев. Той е бил посланик.
Не, това е брат му, който ни е посланик в Брюксел.
Да, брат му, брат му е посланик.
Не коментирам дали неговата фирма е бардак или организация. И бих се обърнал към всички в този случай малко да си мерят думите, защото става въпрос за живота на български хора, български граждани. И да се надпреварваме на кой му е по-голям самолетът, на кой му е по-бърз полетът и да пишем такива глупости по вестниците и по медиите, изглежда абсолютно смешно и тотално безотговорно към евентуалния, евентуалната заплаха за един поне български гражданин, ако е имало такава, в Либия.
Нямало пасавани, нямало хора на летището. Това твърди. Вярно ли е?
Не е вярно. Слушайте внимателно, защото мога да ви уверя, че няма друг човек в държавата, освен мен, който беше толкова запознат със ситуацията в Либия през тези дни. Изпратихме и хора, които да доставят и пасавани, и паспорти, и визи. И в рамките на Европейския съюз направихме всичко възможно, за да може да отпадне проблемът с визите, защото в началото трябваха изходни визи и т.н. Но аз няма да участвам в този цирк, когато имаме кризисна ситуация в България, да се обясняваме и да си приказваме наизуст глупостите, само защото просто имаме повече радиостанции и повече вестници и просто някъде някой трябва да запълва някакво пространство с някакви думички. Моята работа е да си приберем хората, както го направихме в Египет, така да го направим и в Либия. Защото ако подобна беше реакцията на българската държава преди много, много години, когато започна казусът с медицинските сестри в Либия, този казус може би въобще нямаше да се случи. И аз ще мина като танк през всеки, който се опитва за минутка дори да ми попречи или да ми спъва усилията, за да си приберем хората, откъдето и да е.
Освен ако самите хора не искат.
Освен ако самите хора не искат.
Защото не си спомням коя от сестрите каза в едно интервю през седмицата, че тя самата е арестувана по-късно тогава, в онзи казус, обаче не е тръгнала. . .
Тогава. Нека да оставим онзи казус в миналото.
Не, вие понеже отворихте дума.
Защото там има и различни случаи. Но просто, пак повтарям, документите са достатъчно ясни. Ако е била навременна реакцията, ако е била достатъчно категорична, ако е имало, така, желание от всички институции не да прекарват по-голяма част от времето си да говорят по вестниците и по медиите кой какво смята, мисли, какво разсъждава и какви са евентуалните възможности, неговите лични анализи, а да си свършат работата, тогава това щеше да е успешно. Откакто аз съм в това министерство, това ни е вторият казус, свързан с голяма евакуация на български граждани. Първият беше в Египет. Смея да твърдя, че това, което в момента виждаме, което правим, е най-голямото усилие може би през последните години въобще на държавата. Не знам, не съм правил такава сметка, но достатъчно сложно е. Имахме няколко ситуации и една, която беше изключително тежка - със сомалийските пирати и с българския кораб, който беше отвлечен. Продължаваме да имаме ситуации, с които трябва да се справим. Това ни е работата. И аз си спомням, в първите дни на това управление имаше един български гражданин, който беше, аз тогава бях още в Министерство на отбраната, беше моряк, беше пострадал в Иран със. . беше. . . инсулт мисля, че имаше. И тогава правителството изпрати самолет, за да го прибере. И много хора тогава ни се смяха и казваха - ама защо го правите това сега, за всеки българин ли така ще правите и т.н. Това в крайна сметка е работата на държавата. Хората трябва да знаят, че тази държава седи зад тях. И всеки, който се опитва да пречи на тази държава, отпада от борда, просто той. . . аз с тях не се занимавам.
Част от реакцията за тези два самолета беше, че все едно вторият е ходил напразно, понеже взел само един българин и качил някакви други - хървати, македонци.
А другите не са ли хора?
Да. А сега се оказва, че... всъщност вие изцяло разчитате на помощта например на Турция за кораба, на Франция.
А когато турците качват нашите хора? Какво да кажат - ние няма да качваме българи, защото те не са хора ли?
Добре, а не е ли редно, не само в зависимост от това колко българи има там, България да участва със самолет, който да изпрати няколко пъти, след като ние ползваме на турците помощта? Този вид солидарност в Европейския съюз не трябва ли да го има?
Това е много сериозен проблем в Европейския съюз, който аз поставих още след случая в Египет. И министър-председателят постави много остро въпроса на съвета на държавните и правителствени ръководители на Европейския съюз. Когато изпаднахме в ситуацията в Египет, имаше няколко дни, в които всички страни излъчваха различни сигнали по отношение на сигурността на техните граждани - да се евакуират, да не се евакуират, да не пътуват, да пътуват. Бяха различни сигналите. Тогава го поставихме много остро този въпрос. Тогава само България го постави. Когато започна сега ситуацията в Либия и започнахме да дискутираме и позицията на Европейския съюз, аз го поставих отново още веднъж изключително остро този въпрос, защото. . . казах, вижте, вие. . . понеже трябваше да приемаме общата позиция на Европейския съюз по Либия и какво се случва там. Казах, вижте, това е много хубаво, което сега искаме да направим, обаче всички ние имаме наши граждани там. И от гледна точка на България първият ни приоритет е да си приберем хората. Приберем ли си хората, след това може да даваме оценки, да критикуваме, да налагаме санкции и т.н., защото ние, за разлика от останалите страни в Европейския съюз, знаем на какво е способен режимът на Кадафи. И затова първият ни приоритет трябва да бъде прибирането на европейските... на всички наши граждани. Това беше, за разлика от случая с Египет, това вече беше подкрепено от поне три страни в Европейския съюз.
Кои страни?
Три страни в Европейския съюз. Практиката е да не се назовават страни. Но нека да кажем - от една поне голяма страна и няколко по-малки. И в понеделник, вторник... в сряда всъщност Европейската комисия, Кристалина Георгиева, активизира механизма за реакция на кризи на Европейския съюз, който вече работи.
Има ли съгласуване между Европейския съюз кой какви кораби праща, кой какви самолети?
Да. И това, което по този механизъм става, е, че се заявява коя страна с какво разполага като средства, което може да бъде предложено един вид, в един регистър на Европейския съюз, самолети, кораби и т.н., и да бъде ползвано в случай на евакуация.
България какво е заявила? Правителственият си самолет?
В момента мисля, че България е заявила самолет, да.
Тоест, ако Европейският съюз прецени на централно ниво, Кристалина Георгиева, че е нужно да отиде още един самолет, това може да бъде българският, независимо дали има българи?
Зависи, зависи от ситуацията - кое е най-близко, кое е най-подходящо да се ползва. Но въпреки всичко аз продължавам да твърдя, че този механизъм, който Европейският съюз има за такива случаи, е изключително рехав и недостатъчен. Защото всъщност той е за кризи вътре в Европейския съюз. И сега за първи път Кристалина Георгиева го активизира в такава ситуация.
Добре, ама вие предлагате да се уреди с нарочен закон тук, в България какво се прави при такива евакуации. От това, което казвате, излиза, че по-ценното ще бъде да се уреди в общоевропейски план какво трябва да се прави.
В общоевропейски план трябва да се уреди това, което зависи от координацията между страните членки в такива ситуации, дали всички... кога започваме всички да излъчваме едни послания към нашите граждани, кога може да се търси съвместни усилия за евакуация. Защото за съжаление Лисабонският договор не позволява да има... така, европейската дипломатическа служба да осъществява обща консулска защита на европейските граждани. Тоест всичко зависи от договорките между страните. Ние се договаряме с гърците, французите се договарят с италианците и т.н. Това, което България трябва да направим, е ясно да се фиксират какви са... на каква защита българските граждани могат да разчитат от българската държава, когато са в чужбина, и какво трябва да направят, за да получават тази защита, на какво обслужване могат да разчитат българските граждани, когато са в чужбина. Не знам дали ме разбирате правилно.
Разбирам ви, да стане ясно, че примерно няма да транспортирате колите на хората, когато се евакуират.
Първо, да стане ясно, че когато ти отидеш в едно консулство, можеш да получиш такива, такива и такива услуги, когато изпаднеш в беда, можеш да получиш такива и такива услуги. Когато стане криза, ако тази криза е война, можеш да разчиташ, че ако си изпълнил определени условия, ще бъдеш евакуиран. В крайна сметка всичко това е доброволно. Но аз мисля, че за да знаят в крайна сметка хората какво могат да направят, те трябва да знаят какви са задълженията на държавата, но и какви са техните задължения. Защото например във Великобритания, която също изпрати кораби за евакуация и т.н., тази услуга струва пари. Значи, можеш да се евакуираш, но трябва да платиш еди-колко си пари. За да може да се поддържа този фонд. При нас това не е така. При нас всъщност това няма регламентация... в какви моменти се активизира тази система на държавата, по какъв начин тя работи. Ето, вие ме питате колко българи има в Либия. Ами, аз знам само тези, които са се регистрирали в посолството.
Това исках да ви попитам. На мен пък не ми е ясно как да знам в коя държава трябва да ходя да се регистрирам и в коя не трябва? Къде да се регистрирам в държава, в която България няма представителство?
Затова сега готвим специален уебсайт, който ще отговаря на най-високите, така, най-добрите практики в това отношение, на който ще има постоянна информация за ситуацията във всички страни, особено за рисковите, за тези, които не са рискови, не толкова, която ще се актуализира редовно. За да може, когато вие решите да пътувате. Например утре решавате да пътувате за Ирак или за Иран. Там имате възможност да се регистрирате и да кажете - на тази дата ще пристигна там, смятам да спя в този хотел, след което в другата държава в другия. Или живея в град Ал Бейда в Либия, където съм женен, това ми е телефонът. Ако нещо стане, да има връзка с тези хора. Това е идеята. Това доста страни са го направили вече. И, разбира се, съвременните комуникации.
Да, въпросът е, че ако ходя в Беларус например, трябва ли да се регистрирам, или не?
То не е да трябва. Въпросът е, ако вие смятате, че отивате някъде, където искате да има някой, който да знае къде отивате. Аз ще ви дам пример със себе си, когато не бях нито депутат, нито министър и започнах да работя в Близкия изток. Винаги, когато, например първия път, когато отидох в Афганистан, тогава не познавах българския посланик в Афганистан, който е, но просто преди да отида се обадих в посолството и казах - аз се казвам еди-как си и ще бъда в Кабул от тази дата до тази дата, за да знаят хората. Искам да има система, в която това да се случва, за да може, ако искате, да го направите. Ако не искате, не го правете, никой не ви задължава. Но по този начин поне вие ще имате по-редовна информация от страна на България какво е положението и ще знаете на какво може да разчитате, ако, не дай Боже, нещо се случи.
Очаквате ли бежанска вълна от арабския свят към България?
Не бих казал вълна. Не бих се учудил, ако има увеличение на опитите за нелегална миграция в България във връзка със събитията в Близкия изток. Откакто започна всичко това, рисковете, които ние оценяваме, че се увеличават, за сигурността на всички ни всъщност от тези събития са в няколко посоки. Първата посока е бежанците. Втората посока е по отношение на радикализацията на населението в тези страни и радикални групировки, които могат да вземат в един момент властта. Третото е по отношение на разпространението на оръжия за масово поразяване и т.н., технологии. И не на последно място, това е тероризмът. Но през последните седмици с МВР сме в постоянен контакт и следим изключително внимателно българските граници и това дали има видим сигнал или видима тенденция за увеличение на бежанците от тези страни към страната. Към този момент няма регистрирана такава тенденция, но не бих се учудил, ако в бъдеще това се случи.
Подкрепя ли България ембарго срещу Либия? Или впрочем вие загатнахте в отговор на предишен въпрос, че сме по-близо до италианската позиция, че Кадафи може да отмъсти на европейските граждани при по-радикална позиция.
Аз мисля, че България има достатъчно опит с Либия, за да си дава сметка, че там положението винаги е било малко на ръба с това ръководство на Либия, което тя имаше досега. Както изглежда тихо и спокойно, така може да стане и леко налудничаво. И мисля, че това, което видяхме през последните 10 дни вече, е абсолютно, абсолютно недопустимо. Значи, тези данни, които излизат за тези постоянни сблъсъци, за самолети, които се насочват да бомбардират градове, виждаме как фактически се разпада една власт отвътре. Списъкът на хората, генерали, посланици, вътрешни министри, какво ли не, които напуснаха властта, е потресаващ. И няма нужда Либия да бъде удавена в кръв и в убийства на хора. Това просто трябва да престане в най-скоро време и Кадафи ясно да разбере, че връщане назад няма.
На този фон Европейският съюз изглежда твърде сдържан в реакциите, както и европейските държави. Някои казват, че може би е пък заради бизнес интересите, които имат, не знаят дали пък Кадафи няма да оцелее, отново семейството му да държи петролните кладенци.
Има различни рискове в случая. Ако може да направя, така, едно много, много обобщаващо сравнение. Когато падна Берлинската стена в Източна Европа, излязоха на преден план тези стари вражди, които бяха покрити от комунизма, особено в Югославия, етнически и религиозни конфликти. В Близкия изток тези конфликти са може би видими в страна като Либия, в която има много засилена племенна структура. И племенният конфликт между Триполи и Бенгази отива далеч отвъд Кадафи. Затова ситуацията е много опасна. Европейският съюз може би изглежда сдържан по няколко причини. Защото реално това, което за страни като Италия и Малта е наистина сериозен риск, е бежанската вълна от Северна Африка към тях. Хиляда човека бежанци да потърсят убежище в малка Малта е като 400 хиляди да потърсят убежище в Германия, ако сравните размерите на държавите. Затова те са по-внимателни. Но това, че ние трябва да имаме твърда реакция и да кажем на режима в Либия, че връщане назад няма, че единственият начин оттук нататък е първо да спре кръвопролитието и насилието. . . това е първата задача. В понеделник има заседание на Съвета за правата на човека в Женева.
Кой, този на ООН, на който е член Либия?
Да, на който е член Либия. Между другото България не е гласувала Либия да членува в този съвет. За разлика от други страни, които сега трябва да дават обяснения. Съветът за сигурност заседава по случая в Либия, по ситуацията в Либия. И аз мисля, че просто посланието на всички трябва да бъде абсолютно категорично - това е недопустимо, неприемливо, което се случва, и трябва веднага да спре, в Либия...
Друго обяснение за сдържаност е това какво ще последва след Кадафи. Това притеснява света. Защото самият Кадафи пуска съобщения, че ислямисти, хора на "Ал Кайда" са превзели Източна Либия.
Да, обаче когато видиш трупа на едно 6-месечно бебе, аз не знам как някой преценява дали това бебе е привърженик на "Ал кайда", или не. Със сигурност в такъв тип събития има риск от радикализация. Но със сигурност рискът от радикализация не се намалява, когато ти удавиш едно общество в кръв, това, което в момента се случва.
Възможна ли е военна операция на Запада в Либия?
Надявам се не. Мисля, че на този етап, а и в дискусиите, които имахме в рамките на НАТО, няма такива планове. Възможна е операция, ако има нужда, по евакуация на нашите граждани. И е реална възможността на Либия, на режима да бъдат наложени санкции, ако в най-кратки срокове това кръвопролитие не спре.
След годините на обтегнати отношения може би не е много логичен въпросът, но все пак да го задам, има ли някакъв бизнес България с Либия, който да бъде обхванат от ембарго, било то в рамките на Европейския съюз, било в по-широк международен формат?
Зависи, зависи как ще се формулират, разбира се, санкциите. Мисля, че на първо място това ще бъде замразяване на авоарите на фамилията на Кадафи, което започна. Съмнявам се, че те са тук. Има български компании, които имат договори в Либия, има българи, които работят за чужди компании в Либия. Така че, разбира се, това ще има ефект върху нас. Аз смятам, че между нашите две страни има толкова дълбоки отношения, които, да, нали, режимът на Тодор Живков, на Кадафи и т.н., те тогава са започнали, но са толкова дълбоко вече човешки обвързани, на съдби, на хора, които са били там, които са работили, които са учили тук. . . Рядко се среща либиец, който да не знае къде е България или какво е България, или какво България е направила за тях. Смятам, че каквото и да се случи оттук нататък, дай боже на първо място да спре кръвопролитието, тези отношения ще ни помогнат да продължим да имаме добро сътрудничество с тях, което в крайна сметка да е в полза както за нашите фирми, така и за либийците.
Ще си иска ли България парите от Либия, които опрости покрай делото за медицинските сестри 130 милиона долара според едни публикации, 300 милиона лева според други. Бойко Борисов го обобщава образно - колкото магистралата до Бургас.
Хайде да го докараме до там да знаем кой управлява Либия и после да говорим такива неща. В момента имаме там гражданска война, в момента положението е абсолютно несигурно и неясно на къде ще излезе. Да не слагаме каруцата пред коня.
Делото ще се възобнови ли срещу мъчителите? Трябва ли да се възобнови според вас? Защото, нали, в България имаше дело, което...
Вижте, аз видях това, което излезе от бившия либийски правосъден министър, който каза, че режимът на Кадафи всъщност е организирал отравянето на децата в Бенгази. Пак ще бъда много внимателен. Нека да изчакаме да видим накъде ще тръгне ситуацията там и тогава да се опитаме да разберем истината за това, което се е случило. Аз не съм далеч от мисълта, че всичко това, което беше направено тогава с нашите медицински сестри, реално беше един опит за разчистване на вътрешни опозиционни сметки именно на базата на това противопоставяне, племенно, което съществува тъй или иначе в Либия.
А вие какво очаквате да стане?
Мисля, че това, което трябва да имаме в момента обаче предвид, е, че в една такава бурна ситуация, в която всеки се опитва да се позиционира за нещо, ще чуем какви ли не неща. И не бих приел всичко, което чуваме в момента от Либия, като чиста монета. Затова съм много внимателен и смятам, че трябва да мине малко време. Дори и да бъркам, предпочитам да бъда внимателен в момента, отколкото да се хващаме за всяка изречена дума. Знам, че това беше голяма трагедия за всички българи, за тези жени, които бяха в Либия, за всички български граждани, но това беше и една голяма трагедия за всички тези деца, които в крайна сметка оттук нататък до края на дните си ще живеят със СПИН. Не правя връзка между двете, но казвам, че има две трагедии, за които истината трябва да излезе наяве. Но в момента, в който има гражданска война, в който не се знае кой управлява Бенгази, всеки ден чуваме за този град преминал към ръцете на бунтовниците, на правителството. Дайте да не слагаме каруцата пред коня.
Адекватни ли бяха темите на Консултативния съвет за национална сигурност тази седмица на фона на заплахите за националната сигурност от събитията в арабския свят?
Ами, аз се радвам, че тези, които свикваха консултативния съвет, все пак проявиха достатъчно интерес и към това, което се случва в Близкия изток. За мен това, което се случва в Близкия изток, е нещо, което ще ни определя нашата политика и нашата сигурност в следващите 10 до 20 години най-малко. Това ще промени цялата среда, в която сме свикнали да живеем, на юг от нас. И рано е може би да се каже точно как ще изглежда Близкият изток оттук нататък, защото това е малко като да се опитваш да си представиш какво ще стане с Източна Европа в първите дни след падането на Берлинската стена, когато още цялата дискусия е за кръгли маси, нали, в този период. И затова, за да можем ние да бъдем адекватни на това, което се случва, в началото на май Министерство на външните работи ще организира една доста голяма международна конференция с много, така, високо участие от Европа, от Близкия изток, за да се опитаме да съберем на една маса нашия опит в прехода, на нашата част, на нашия регион, какво на нас ни се случи за тези 20 години, какво научихме, къде сбъркахме, какви са уроците, които ни остават, и да го предоставим абсолютно добронамерено на тези страни, които искат да го ползват, но не като им казваме - така трябва да направите, защото знаем от нашия собствен опит, че когато някой дойде отвън и ти каже - така трябва да направиш, обикновено бърка, но да им кажем - това са уроците, нашите, това е каквото на нас ни се случи, ползвайте го, ако искате, научете се от него, ако искате, ако искате нашата помощ, кажете ни.
Има ли България интерес да стане точно в този момент външна граница на Европейския съюз с влизане в Шенген? Кога натискът от бежанци би бил по-голям? Не е ли по-логично, ако ние сме една възможност да ходиш свободно из богатите европейски държави, да е по-лошо сега да станем външна граница, независимо от цялото желание, което демонстрира България?
Ами, знаете ли, влизането на България в Шенген е малко като децата, които растат. В един момент си казват - ама аз искам винаги да остана дете, защото беше много хубаво, имах играчки, нали, грижеха се за мен и т.н., но в един момент просто няма как, трябва да пораснеш. Така че дали сега ще поемем отговорността за външната граница на Европейския съюз, или след една година, или някъде в бъдеще, в един момент ще трябва да го направим. Мен ако ме питате, това трябваше да го направим много отдавна.
Колко държави са все още срещу България в Шенген? Понеже седмицата дава противоречиви сигнали - унгарското председателство продължава да говори за три държави, вътрешният министър и вицепремиер Цветанов говори вече само за една държава, която е против.
Бих казал, че, така, най-остри са аргументите на една държава. Франция. Те са аргументи, които имат своята логика във вътрешнополитическия френски дебат. Както между другото и аргументите на някои други държави. Но тези аргументи трябва да бъдат адресирани веднага след като приключи и последната проверка, която е планирана за март месец, на сухопътната ни граница. Бих им дал следните съвети: ако е в съдебната система - да съди справедливо; ако е в прокуратурата - да готви сериозни обвинителни актове, които наистина да издържат в съда; ако е в политическите сили - да не се занимава с глупави измислени скандали; ако е в митницата - да си гледа работата, да си събира митата и да бъде много, много коректен в това, което прави; ако е на КПП-та - да е учтив с всички хора, които минават през тях, да си гледат много коректно работата, да не допускат в страната ни да влиза каквото и да е. Това е реалният начин. И най-вече, ако е в парламента, да гласува това, което правителството ще предложи като законодателни промени в областта на изземването на имуществото, незаконно придобитото, няколко други неща, които са ключови, които са съгласувани с европейските ни партньори. Ако това всичко се случи до лятото и реално хората се отърсят от това ежедневно вторачване в някакви измислени теми, които им се подхвърлят, и се съсредоточат върху това, което реално е важно, България ще бъде член на Шенген и това ще е добре за всеки един български гражданин.
Какво каза Херман Ван Ромпой, президентът на Европейския съюз, в София? Понеже премиерът Бойко Борисов на въпрос за поредни разкрития във вестник "Галерия", каза, посъветва журналистите да питат какво е казал Ромпой. Та, какво е казал толкова Ромпой, което е останало незабелязано според управляващите?
Ами, първо, имахме много сериозен разговор точно за присъединяването ни към Шенген. Имахме изключително сериозен разговор за това, което предстои да се случи на всички в Европа по отношение на финансовата дисциплина, по отношение промяната. Лисабонският договор, който ще въведе върху всички страни - членки на Европейския съюз, но на първо място върху страните членки на еврозоната, задължение да държат нисък бюджетен дефицит, да спазват бюджетната дисциплина, а ако, не дай си Боже, не я спазват, да бъдат санкционирани финансово. А включително продължава да седи на масата възможността за налагането на политически санкции, т.е. отнемането на правото на глас в Европейския съюз. Това са дебати, които са много сериозни. И всичко това ще влезе в сила 2013 година в цяла Европа. Сега се подготвя. Март месец ще бъде дискутирано от министър-председателите на страните членки, когато се надявам, март месец, и българският министър-председател да представи пред нашите европейски партньори нашия собствен пакт за финансова стабилност, по който в момента правителството работи.
Един от вашите предшественици, впрочем вие бяхте и неин близък сътрудник, Надежда Михайлова, пита в "24 часа" тази седмица - кога да вярваме, когато ГЕРБ маха дипломати с досиета, визирайки вашата позиция, или когато назначава Сертов. Виждате ли такова противоречие в поведението на партията, управляващата?
Не виждам такова противоречие, защото, за разлика от други мои предшественици, аз не се фокусирам толкова много в красотата на фразата, която ще изразя. Предпочитам повече да има същество в това, което казвам. Когато министър-председателят е обвиняван, че има политически, така, пристрастия по отношение на един важен за страната ни проект, подкрепян категорично от Европа, фиксиран в докладите на Европейската комисия, БОРКОР и когато той се опитва, за да тушира тези съмнения в обществото, да привлече в работата на този проект хора, които са категорично от синята и категорично от червената страна на общественото пространство, само и само за да може всеки да се чувства, да не може да види, че нещо е насочено лично срещу него партийно.
Ама и от двете страни обясниха, че виждат единствено хора на РЗС всъщност.
О, моля ви се. Аз не виждам какъв е в случая проблемът. Защото проблемът за мен повече би бил в това, ако тази разправия с тези постоянни изтичания, постоянно хвърляне на обвинения, така, продължи в общественото пространство. Аз не мога да разбера ние каква държава сме, след като някакви хора могат да се разхождат по улиците и гръмогласно да обвиняват някакви неща и на другия ден които да биват с документи опровергани от институциите. . . и никой да не вярва на това. Значи ние, разбира се, то е малко абсурдно, аз в момента чувствам, че се опитвам не знам какво да направя замъци от пясък, нали. Основният ни проблем е, че никой не вярва на никой в тази държава. Хайде да започнем малко да си вярваме, малко да имаме доверие на това. Миналата събота или неделя слушах едно предаване по радиото, в него участваха две евродепутатки от две различни парламентарни групи. Ами, такова количество логорея - това е единствената дума, която мога да кажа.
За какви престъпления е подозиран Румен Петков от Съединените американски щати? Можете ли да потвърдите заглавието в "24 часа" - "Визата за САЩ на Румен Петков отнета за подозрение в наркотрафик"?
Мога да потвърдя това, което пише в американското законодателство, члена, на базата на който тази виза е отнета. Оттам нататък какво седи зад този член не мога кажа.
Чл. 212(а), ал. 2 от Закона за емиграцията и националността. Според вашия отговор, който сте дал на Ангел Найденов от БСП.
Да, това е, което получихме като отговор, всъщност той е даден още отпреди месец, отговорът, но той сега стана известен. Това е, което знам. Всяка държава има суверенното си право да дава и да отнема виза на всеки един гражданин. В крайна сметка дори наличието на виза в паспорта на един гражданин не му дава, това е и по българското законодателство, окончателното право да влезе в съответната държава. Това е преценка на граничния служител, който го посреща на границата. Тоест дори да имаш виза, на границата могат да ти кажат - не те пускаме.
