Петото интервю от проекта на Дарик и Sony Ericsson, в който правим интервюта на 12 българи с различни професии, е с Левон Хампарцумян. Видеоинтервюто с него можете да видите в Zar.bg
КВ: Здравейте, интересно е да бъдем във вашия кабинет и то в дните след официалното излизане на втората част на филма "Уолстрийт", гледахте ли го впрочем? Какво ще кажете и за алчността, основна тема там?
Левон Халпарцумян: Не съм го гледал все още, но предполагам какво се случва. Но приликата между Уолстрийт и - де да знам - ние тук дори нямаме улица с повечко банки, това е все едно да сравнявате Ню Йорк и София директно. Очевидно не става. Ню Йорк е финансовият център на света или един от сериозните финансови центрове на света. Докато София и българската финансова среда е ембрионална в степента си на развитие спрямо това, което става там. Същевременно няма никакво съмнение, че всички кризи във финансите са в комбинация между алчност и глупост.
Най-често ползваната дума във филма - алчност - може ли да се пренесе в България?
Слава Богу - не. Защото катастрофата 96-97 година във финансовия сектор на България доведе до въвеждане на регулации, които са значително по-консервативни. Така че голяма част от транзакциите, които позволяват най-ярко проявление на алчността, в България просто не се правят.
Факт е обаче, че извън България точно този филм породи едно желание в младите да подражават на героите, да станат борсови играчи, да работят много - денонощно почти, без да обядват, както казва Майкъл Дъглас. Има ли все пак млади българи, на които това се е отразило, на теб отрази ли се тогава?
Не бих казал, че имаше директно отражение. Но тъй като светът вървеше 10 години много силно нагоре, това беше икономически период, който рядко се повтаря. Може би е имало подобен период само след края на Втората световна война. Едно цяло поколение от професионалисти просто не знаеха какво е една икономика да се свие, вместо да расте всяка година. И тъй като растежът винаги компенсира мениджърските грешки, бих казал, че може би израстна поколение, което е леко неумело. Разбира се, сега корекциите, които трябва да се направят, ще ги научат. Няма да останем с дупка в поколенията, която не е виждала и по-трудната страна на нещата.
Половото разделение? Както преди 20 години, може ли да се каже, че твоята професия е мъжка?
Да ви кажа честно, в България, парадоксално за разлика от повечето страни от бившия соц, това е била свръхфеминизирана професия и като такава все пак са запазени съотношения, които са значително по-балансирани отколкото в западния свят. В България има доста жени на високи позиции във финансите, включително и в нашата банка имаме много добър баланс. Ако приемем, разбира се (смее се), че жените са полезни за финансите, което е модерната концепция.
Бил ли си изкушен от борсовия риск, от играта?
Не и ще кажа защо. Защото независимо, че изглежда, че тези банки, които предизвикаха кризата, имат в името си банка, те са всичко друго, но не и нещо подобно на универсалните банки, на търговските банки, които виждаме тук. Това са всъщност брокерски къщи, които оперират с огромни ресурси, много често взети назаем, и правят големи сделки. И, разбира се, когато правят големи сделки, имат големи комисиони, големи изкушения и т.н.
Докато традиционният модел на банкиране е много по-близък от това, което правим тук. Депозити, привличаме средства от външни пазари и с един марж от няколко процента го даваме във вид на кредити. Разбира се, малко по-сложно е от това, което казвам, но базово това е, което правят банките в България. За тези два, три, пет процента печалба, не си струва да поемаш големи рискове. Но когато говорим за тези инвестиционни банкери, при които ключовата дума е "инвестиционни", първо там етичните норми са доста по-различни и по-либерални. Второ, маржовете и печалбите, които гонят, започват от 20 процента и нагоре. Може и трицифрени да бъдат. От тази гледна точка нито етично, нито материално има място за паралел. Единствено думата "банка", която се появява в името на едното и на другото, като че ли ни обединява семантично, но по никакъв друг начин. Пак стигаме до това, че това, което е разрешено на Бога, не е разрешено на вола. И обратното може би е вярно. В случая нашият примитивизъм ни пази от големи бели.
Срещу твоето име вече доста години стои само едно работно място. В дебелите книги пише, че на висока позиция бизнес-цикълът отрежда смяна на работното място на четири-пет години. Мислил ли си за кардинална смяна на сектора?
Не, не съм мислил. По простата причина, че сигурно това е вярно в по-устойчиви състояния на средата, но истината е, че тази банка в последните години претърпя доста драматични промени - сливания, икономически кризи и т.н., и всъщност не бих казал, че ми е скучно. Имам мотивацията да правя това, което правя. От друга страна, може би няма и някакво много интересно предложение. Моята работа така или иначе се смята за една от най-хубавите работи в корпоративния сектор в България.
Неведнъж след този въпрос са те питали кога ще се върнеш в политиката, но преди това - какво е мнението ти за министерската заплата. Не трябва ли тя да е с пъти по-висока?
Аз бях в политиката около две години, половин мандат, свърших каквото свърших, за мен това пребиваване във властта беше еквивалентно на втора казарма. Усилията, които полагаш, със сигурност няма как да бъдат възнаградени добре. И публичният сектор винаги ще плаща по-малко отколкото корпоративния. За мен по-скоро това е разбирането на хора от бизнеса, които влизайки в политиката, трябва да използват мениджърските умения, да натрупат контакти, репутация, които евентуално биха капитализирали по-късно. И тъй като аз това нещо по естествен начин съм го направил в България, в тази среда, това означава, че това е възможно. Друг е въпросът колко ефективна въобще е машината на политиката в България, защото ние имаме доста голяма администрация, която е с много ниска степен на ефективност. И повишаването на тази ефективност е ключово за нашия успех.
Що се отнася до това дали един министър трябва да взима много пари - да той трябва да взима толкова пари, че да може да си плати сметката, ако го поканят на вечеря. Според мен не трябва самият факт, че един министър се е срещнал с някого, да бъде третирано като почти стопроцентов случай на корупция. Всички знаят, че министрите не могат да си платят сметките в един по-скъп ресторант. Това означава, че ако той отиде да вечеря някъде, някой му плаща сметката и го корумпира. Влизаме в едни хипотези, които са безумни. Един министър, натоварен с власт и разполагащ с голям бюджет, трябва да може да си позволи да взима сериозна заплата от порядъка на хиляди левове. Това в очите на хората може да звучи много драматично, но истината е, че така само може да създадем позитивния стимул за хора с малко повече възможности и образование, да искат да отидат в политиката и да приемат тези позиции. Защото иначе държейки ниски заплати и относително ниски критерии на подбор, става една негативна селекция.
На каква възраст трябва да се пенсионират мъжете и жените в България?
Трябва да работят докато могат. Всъщност активният живот е начин да бъде удължена продължителността на живота, ако няма някакви патологии, които пречат. И мисля, че цялата тази работа на хора, които са уморени от живота на 60 години и вече искат да отидат и тихо да дочакат смъртта под грижите на държавата, е много демодиран модел. Очевидно ще бъде трудно да се въведе удължаване на пенсионната възраст. От друга страна, знаете, има една приказка, че работа е всяко нещо, което си съгласен друг да свърши вместо теб, така че възможностите хората да работят по-дълго в България би повишило и качеството на живота им. Защото те ще разполагат с повече възможности. Разбира се, тук веднага изключвам хора, чиито професии изтощават, изхабавят организма, натоварват. Те би трябвало да получат справедлива пенсия за интензивната част на трудовия си живот и може би възможността да работят нещо по-леко, за да не умират от скука.
В този смилъл вдигането на социалните осигуровки наистина ли подтиска икономическото възстановяване на държавата?
Със сигурност. Това е признак на лека паника. Защото дори и да трябва да се вдигат осигуровки, данъци, това трябва да става планирано и с цел. Всъщност парадокс е, че доколкото в България има обществен договор, не си спомням да сме обсъждали как бихме могли да имаме американски данъци като нива и скандинавски публични услуги. Очевидно трябва да има един дебат за това колко сме склонни да плащаме за това, което получаваме. Или ако искаме да получаваме повече, какво бихме били склонни да плащаме в повече.
Въобще цялата тази материя през последните години е напълно изоставена като сфера на публичен дебат, защото публичният дебат е елементарен и доста махленски. Особено с хеликоптерите, които облитат имоти, някакви хора били крали. Като са крали - да ги хванат, да ги заведат в прокуратурата и да си получат заслуженото. Но за останалите, които не крадат и живеят нормален живот, този дебат би трябвало да се направи и да се види какво слагаме в касичката с публичните пари, които чиновниците на държавата и политиците администрират и какво бихме искали да получим срещу тях. Докато това не го направим, би трябвало да има и консенсус между управляващи, опозиция, потенциални управляващи и т.н., така че да стане част от обществения договор между нас и политиците, за да вървим напред.
