Типичният български мъж много трудно се решава да отиде на лекар. Може би и за това средностатистическият представител на по-силния пол живее по-малко. Той е склонен да изчаква, докато не се появят непоносима болка или очевидни симптоми. Lekar.bg търси отговор защо се случва това.
В съответствие с културните стереотипи за мъжко поведение е срамно да се боледува, тъй като болестта е признак на слабост. И ако е срамно да се боледува, то два пъти по-срамно е да търсиш помощ от някого, признавайки слабостта си. Така че, за него посещението при лекар е равносилно на унижение.
Мъжът по природа е подозрителен: прекалено доверчивият мъж изглежда глупаво, но това качество краси жената. Умът му е рационален, той е склонен да се анализира и да е настроен постоянно скептично. Как може лесно да довери скъпоценното си здраве?!
Пречи му също и страхът от неизвестното. Опитът от общуването на жената с медицината, особено ако тя е износвала и раждала дете, е много по-голям.
Мъжете обикновено са склонни да поемат рискове - по-специално да рискуват със здравето си: "Може и само да си мине".
И накрая пасивната роля на пациент не подхожда на един мъж: да чака на опашката за преглед, за рецепта, да се подчинява на неясни процедури. Това лишава мъжа от усещането за това, че той отговаря сам за живота си и предизвиква страх, както всяка ситуация, която излиза от контрол.
