131 години от Учредителното събрание
131 години от Учредителното събрание / netinfo

 

На днешния ден се навършват 131 години от свикването на Учредителното събрание във Велико Търново. Първото българско Народно събрание се състои от 229 депутати. От тях 88 са избрани пряко от населението, 117 са депутати по право (председатели на съдилища, окръжни и градски съвети, висши духовници), 5 са представители на различни учреждения и дружества и 19 са назначени от руския императорски комисар. Задачата на Учредителното събрание е да изработи основния закон на Княжество България. Заседанията му започват от 10 февруари и продължават до 16 април 1879 година в старата столица, поставяйки началото на парламентарния живот в освободена България. Първото заседание е открито от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. За председател на Учредителното събрание е избран екзарх Антим I.

В Учредителното събрание се оформят две политически групи, които поставят основата на първите партии у нас - либерали и консерватори. Народните представители обсъждат и приемат с някои изменения проекта за конституция, изготвен от руския юрист Сергей Лукиянов. По време на заседанията се водят сериозни спорове за характера на основния закон и най-вече за съотношението между правата на гражданите и държавния глава.

За да подчертае стремежа на българския народ към действителна независимост, събранието обсъжда основния закон да се нарича Конституция, а не Органически устав, каквито са препоръките на Берлинския конгрес. Така на 16 април 1879 г. Учредителното събрание приема Търновската конституция, която е подписана единодушно от всички народни представители. Тя определя устройството, правата и свободите на гражданите в новата държава Княжество България.

Конституцията включва 169 члена, подредени в 22 глави. Българското княжество се определя като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство", като Народното събрание се дели на велико и обикновено. Приет е и принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството.