Две грамадански, генералски, не направо генералисимуски глупости се случиха през изминалата седмица. Едната бе политическа. Потънахме вдън земя от срам, не толкова от посредственото ученическо представяне на Румяна Желева пред европейската комисия, а колкото от опитите на Генерала-премиер да замаже след него. Генералски гаф.
След това дойде и футболният. Така наречения „Генерал Йешич”, който слага като приоритет в живота и професията си мъжката дума, Партизан и ЦСКА, така генерално изпързяла „армейците”, че те се хлъзгаха няколко дни в треньорска безтегловност. Няма сила на света, която да убеди, че най-напред е било взето решението да бъде уволнен Любослав Пенев, пък чак след това: „Я, сега дайте да видим кой да го смени. А, Йешич, бе, как кой?” Глупости, не бъдете наивни. Името на сърбина се спрягаше още пред месец и половина, това не бе случайно. Както и да е, дори грамада като Пенев бе катурната, за да се постеле червения килим за спасителя, месията или просто Генерала. По план това не става за ден-два. Това са билети, различни битовизми и постигната първоначална договорка. Оставаше само подписа. Изведнъж Йешич каза, че не си бил прочел добре договора. Хахахахаха….стига толкова. Това да не е кутия обикновен Парацетамол за три лева, в чието упътване с малки буквички пише, че в много редки случай може да предизвика сънливост или гадене. Едва ли някога сте го чели. Ама да не си прочетеш внимателно договора с клубен тим от държава, с меко казано странна политическа структура на управление е несериозно. И не хваща дикиш. Генералът просто се изложи, без дори да е направил нов мач с любимия си ЦСКА. Изложи ЦСКА, изложи ръководството на ЦСКА и хората, които му повярваха и пускаха мухи на същото това ръководство. За радост от ситуацията бе намерен изход. При това сравнително бързо. При това сравнително приличен. Йоан Андоне пое ЦСКА, каза си традиционните лафове за пред феновете: „Първо място, Шампионска лига и т.н” и почна работа. Може пък и всичко да е било за добро. При всяка една треньорска рокада на „Армията” в последните десетина години, все се завърташе един втръснал кръг от познати имена. Сега дойде ново име. Защо не – нека се пробва, пък ако стане – стане, ако не…Но нека никога не се забравя безценния принос за тази въртележка на Генерал Йешич. Ето как от дистанция, той предизвика рокада! Генералска работа!
След това дойде и футболният. Така наречения „Генерал Йешич”, който слага като приоритет в живота и професията си мъжката дума, Партизан и ЦСКА, така генерално изпързяла „армейците”, че те се хлъзгаха няколко дни в треньорска безтегловност. Няма сила на света, която да убеди, че най-напред е било взето решението да бъде уволнен Любослав Пенев, пък чак след това: „Я, сега дайте да видим кой да го смени. А, Йешич, бе, как кой?” Глупости, не бъдете наивни. Името на сърбина се спрягаше още пред месец и половина, това не бе случайно. Както и да е, дори грамада като Пенев бе катурната, за да се постеле червения килим за спасителя, месията или просто Генерала. По план това не става за ден-два. Това са билети, различни битовизми и постигната първоначална договорка. Оставаше само подписа. Изведнъж Йешич каза, че не си бил прочел добре договора. Хахахахаха….стига толкова. Това да не е кутия обикновен Парацетамол за три лева, в чието упътване с малки буквички пише, че в много редки случай може да предизвика сънливост или гадене. Едва ли някога сте го чели. Ама да не си прочетеш внимателно договора с клубен тим от държава, с меко казано странна политическа структура на управление е несериозно. И не хваща дикиш. Генералът просто се изложи, без дори да е направил нов мач с любимия си ЦСКА. Изложи ЦСКА, изложи ръководството на ЦСКА и хората, които му повярваха и пускаха мухи на същото това ръководство. За радост от ситуацията бе намерен изход. При това сравнително бързо. При това сравнително приличен. Йоан Андоне пое ЦСКА, каза си традиционните лафове за пред феновете: „Първо място, Шампионска лига и т.н” и почна работа. Може пък и всичко да е било за добро. При всяка една треньорска рокада на „Армията” в последните десетина години, все се завърташе един втръснал кръг от познати имена. Сега дойде ново име. Защо не – нека се пробва, пък ако стане – стане, ако не…Но нека никога не се забравя безценния принос за тази въртележка на Генерал Йешич. Ето как от дистанция, той предизвика рокада! Генералска работа!
