Към края на стоте дни кредит на доверие към новото българско правителство одобрението за него не отслабва, тъкмо обратното. На какво се дължи тази феноменална народна любов към Бойко Борисов, пита Емилиян Лилов.
Когато Борисов е така безогледно венцехвален от медиите (умишлено или неволно), резултатът е тревожен - те му помагат да си помпа самочувствието, а eгото му да расте до небесата. И е въпрос само на време, той (сам) да си повярва, че е незаменим. А всъщност няма нищо по-нетрайно от славата. Вижте бившия премиер Симеон Сакскобургготски. Та на въпроса - откъде черпи сокове тази народна любов към премиера?
На първо място от разпознаването му като алтернатива на всичко видяно и изстрадано досега. Борисов е различен - държи се различно, говори различно. Той е директен - даже скандално директен и прям. Той е нетрадиционен, смел, силен и безкомпромисен. Той е емблема. Идол.
Борисов прилича на героите в предаванията по телевизията от 8.30 вечерта. Затова и не бива да бъде бъркан с елита. Категорично той не е част от елита, той е извънелитарен лидер, който не идва от упадъчния двупартиен модел на управление в България, провалил се и отвърнал хората от политиката заради неспособността си да ги убеди, че мисли и за тях. Елитът, който вместо с народна любов се обгради с приятелски кръгове и обръчи от фирми.
Борисов засега не страда от липсата на народна любов. Тя обаче също е преходна, особено пък в политиката. Затова само въпрос на време е тя да започне да му се "изплъзва", а народът - да отрезнява. Но преди това на него и на ГЕРБ ще им бъде даден шанс да докажат, че са това, за което се представят. И ако те спазват няколко прости правила, имат изгледи да задържат още около година-година и нещо народната любов.
Как да запазят любовта?
Първо - не трябва да крадат. Впрочем - една от най-чувствителните теми за българското общество. Затова и ако Борисов и сие направят и една единствена стъпка накриво тук, това би отнесло като лавина доверието към управляващите.
Второ - да наказват тези, които крадат. ГЕРБ и лично Бойко Борисов може би малко лекомислено (а според други - геройски популистично) обещаха да има вкарани в затвора министри. И малцина тогава се сетиха, че това е работа на съда, а не на изпълнителната власт. И мога да си представя, колко разочаровано ще бъде същото това общество, когато утре се събуди и установи, че всъщност няма затворени министри. И че никога няма да има.
И трето - да не се променят. Хората са ги избрали такива и си ги харесват такива. Лошата вест е, че хубостта също е до време. В политиката например тя рядко изтрайва цял мандат.
