Видове избирателни системи
Видове избирателни системи / снимка: DarikNews

От вида избирателна система зависи кой ще спечели изборите и с колко. В демократичните държави по света се прилагат три основни електорални системи - мажоритарна, пропорционална и смесена. Години наред у нас се водят дебати каква трябва да бъде избирателната ни система. Всяка една от трите избирателни системи: мажоритарна, пропорционална и смесена имат своите предимства и недостатъци.

Мажоритарната избирателна система предшества пропорционалната и смесената и доминира в страни, където либералната демокрация се установява най-рано, каквито са САЩ и Великобритания. Тя се характеризира с това, че изборите печели този кандидат, който получи мнозинството от гласовете на избирателите в национален мащаб. Мажоритарната система се прилага главно в два варианта. Първият вариант е проста мажоритарна система, при която печели този кандидат, който получи най-много гласове в изборния процес, независимо от броя на кандидатите. При втория вариант мажоритарна система съществува изискването спечелилият кандидат да получи абсолютно мнозинство от подадените гласове (50 +1), за да спечели изборите. За достигането на този резултат се въвежда втори тур, ако на първи тур от всички представили се кандидати никой не получи абсолютно мнозинство. При тази система се цели избраният кандидат да получи подкрепата на повече от половината избиратели за разлика от простата мажоритарна система.

Пропорционалната избирателна система се въвежда след мажоритарната (за първи път в Белгия през 1889 г.) под влияние на идеята за справедливо и равномерно представителство на политическите сили в парламентарните институции. Тази система се прилага в различни варианти в отделните страни, като най-известни са два. При първият вариант на системата се предлагат партийни листи в национален мащаб. Този вариант се прилага в много европейски държави, включително и в България. Съществува вариант обаче, при който избирателите, гласуващи за съответна листа, представена от дадена партия, определят и степенуват предложените кандидати. Първоначално се елиминират кандидатите, получили най-малко гласове, докато се стигне до запълване на местата в парламента от най-добре представилите се кандидати (Ирландия, Малта).

През последните десетилетия в редица държави се въвеждат и смесени варианти, които съчетават елементи от мажоритарната и пропорционалната система. При тях се дава възможност, от една страна, на избирателите да гласуват с две бюлетини - с една за колективна листа на дадена партия, а с друга да определят своята преференция към един или друг кандидат (Германия). Съществува и вариант, при който се предоставя възможност определен брой от местата в парламента да се определят по мажоритарната избирателна система, а друга част да бъде запазена за избрани кандидати по пропорционалната система (Италия). С това се цели постигането на по-добър баланс на представените в страната интереси.

Различия между мажоритарната и пропорционалната система?

Мажоритарна система:

- предотвратява партийната фрагментация, но малките партии имат ограничени възможности да получат места в парламента;
- поощрява партийната концентрация и тенденцията към създаване на двупартийни системи;
- поощрява стабилни правителства, подкрепяни от мнозинства на една или няколко партии в парламента и с това по-голяма политическа стабилност;
- позволява на избирателите да гласуват за дадена личност и да се влияят по-малко от неговата партийна принадлежност;
- позволява на избирателите да решават по-директно коя политическа партия трябва да формира правителството, вместо да се осланят на ръководствата на партиите в процеса на формиране на коалиционни правителства, типично явление при пропорционалната система.

Пропорционална система

- осигурява по-добро представителство на основните социални интереси в парламента и по-точно подкрепата на населението за една или друга партия;
-предотвратява възникването на политически мнозинства в парламента, което не отговаря на истинските предпочитания сред електората;
- поощрява формирането на парламентарни мнозинства по пътя на преговорите и компромиса, в което могат да участват значими социални, етнически и религиозни групи;
- в голяма степен взема предвид промените в обществото и новите политически тенденции, които пренася в парламента.
- преодолява опасността от монополизиране на политическия живот в някои големи партии, които дължат своите позиции предимно на електоралната система, а това води до ограничаване на ефективността на действие на демократичните институции.

Парламентарните избори в България се произвеждат вече по смесена система. Тридесет и един народни представители се избират по мажоритарна система в едномандатни избирателни райони. Двеста и девет народни представители се избират по пропорционална система с кандидатски листи на политически партии или коалиции, регистрирани в многомандатни избирателни райони. В едномандатните избирателни райони за избран се смята кандидатът, получил най-много гласове.

За произвеждане на изборите по пропорционалната система, територията на страната се разделя на 31 многомандатни избирателни райони, в това число три в област София-град и два в област Пловдив. Останалите избирателни райони съвпадат с границите на областите.

За произвеждане на изборите по мажоритарната система територията на страната се разделя на 31 едномандатни избирателни района, които съвпадат с многомандатните избирателни райони.