Треньорът на малкия ансамбъл: Година е малко, но дано успеем
Треньорът на малкия ансамбъл: Година е малко, но дано успеем / снимка: DarikWeb, Надя Коцева

Тя е само на 23 години, но вече гони мечтите си на треньорския пост. Белла Каратанчева се занимава почти година с ансамбъла при девойките и резултатите започнаха да идват. Голямата цел, поставена пред амбициозния наставник и нейните момичета е Европейското първенство, което ще се проведе през май.

Първият бронзов медал е вече в ръцете на грациите ни, но това, към което се стремят заедно сега, е първото място от шампионата на Стария континент.

“Целите ни са насочени към Европейското първенство и амбициите на всеки треньор са да направи европейски шампиони. Затова сме се събрали тук, да върнем славата на България, защото в последно време сме малко по-назад. Работим много добре и мисля, че ще успеем. Каквото си работил на тренировка – работил, оттам нататък всичко е късмет и съдии. Похвалиха ни, много ни харесаха. Всички, които минаваха покрай нас ни поздравяваха, затова мисля, че ще успеем и на Европейското първенство. Ще се борим за първо - второ място”, сподели Белла пред Гонг.

Свикнали сме представителите в този спорт да се оплакват. Не! Нещата сега са различни. Освен, че съдиите не са голямото зло според Каратанчева, младият специалист благодари на човека, който й е гласувал толкова голямо доверие – Илиана Рева.

“Това е единственият човек, който рискува с млади хора, да поведе един такъв нов състав. Аз й благодаря много, разбира се, защото много малко хора биха се доверили на млади хора. Но ние все пак сме работили заедно и тя знае моите качества и възможности. Благодаря й, защото това все пак е някакъв шанс.”

Пред Белла и ансамбъла предстои още много работа, но началото е било поставено преди около година: “Първият ни лагер беше в края на май. Да, при малките е много трудно. Една година е малко - за един обигран състав, за който да си спокоен, че ще играе добре, са нужни около 3-4 години.”

“Момичетата са събрани от различни клубове. В началото това много им влияеше и мисля, че благодарение на това, че живеят заедно вече станаха като сестри. Много е важно за един ансамбъл – да дишат заедно”, добави треньорът, от който очакваме много, както и от нейните състезателки - бъдещето на българската художествена гимнастика.