Авторът е блогър в Log.bg
Днес се преродих в някоя си Мария Мургина. Като начало си опиках краката, защото за пръв път се прераждам в жена и по навик започнах да пикая прав. Но пък това ми помогна да се събудя бързо и без много вживяване да пропусна покрай себе си унизителното обстоятелство, че бях облечен в къса прозрачна нощничка.
Разбрах, че отговарям за приходите от населението и се прекръстих. Заедно със спомените на завареното тяло нахлу и онзи от тях, че преди няколко дни са ме изхвърлили от работа заради скандал с крадене на ДДС от държавата. За онези души, които още не са се прераждали в тела на данъчни служители, ще обясня, че ДДС-то е данък, който се съдържа в цената на всичко и човек го плаща при всяка покупка – храна, дрехи, нафта, акордеони – всичко. Купувачът го плаща на продавача, а продавачът или трябва да го плати на друг продавач, или да го даде на държавата, защото този данък си е неин. Тя само го оставя за известно време у фирмите като безлихвен заем срещу услугата, че те пък го събират от хората вместо нея. Тъпото в цялата работа е, че продавачите трябва да продават стоките с 20% по-скъпо, което отвсякъде означава, че ще ги продават с 20% по-трудно. Хубавото е, че ако решат да не върнат ДДС-то на държавата, тогава вече на държавата й става много трудно да си го вземе – както самият аз бях казал при едно свое предишно и безрадостно прераждане: „едно е да установиш невнасяне на ДДС, друго е да осъдиш виновния, а вече трето и четвърто е да си вземеш парите”.
Но човешкият ум е като птица. Разпери ли веднъж криле, лети към нови и нови хоризонти. „Ето – казва си човешкият ум, - ако събера от купувачите повече ДДС, отколкото самият аз съм дал на продавачите, давам разликата на държавата. Ако пък дам на продавачите повече ДДС, отколкото съм събрал от купувачите, държавата ми връща разликата”. Същото е и ако покажеш на държавата документи, че си дал повече ДДС, без всъщност да си го давал. Тогава държавата, ако не намери нищо нередно в тези документи, ти връща парите, които никога не си имал, тоест формира ти сладка печалба. Безспорно обаче източването на ДДС е технически по-трудно от невнасянето на ДДС, защото при невнасянето парите вече са си у теб и ти просто пропускаш да ги върнеш, докато при източването трябва да убедиш държавата да ти преведе пари, които никога не си имал. Ето как въпросът опира до това дали държавата ще намери нещо нередно в документите, с които и доказваш, че ти дължи пари, или не. Това става посредством нейната данъчна администрация, чиято началничка допреди няколко дни бях аз. Когато някой поиска да му се върне ДДС, моите хора задължително му правят ревизия и от тях зависи дали ще му признаят документите или няма да му ги признаят. Признаят ли му ги, държавата плаща, иначе – не. Затова аз и моите хора на едни признаваме документите, а не ги признаваме на други. Нали знаете: хората се делят на „едни”, на „други” и на „едни други”, за които работят „едните”, а „другите” не ги интересуват.
Да, хитро е да измамиш държавата, но още по-хитро е държавата да измами сама себе си. На пръв поглед изглежда нелогично и дори абсурдно, но аз, като стара душа, знам, че абсурдни неща няма. Хората наричат абсурдни случките, които не могат да си обяснят, но тези случки така или иначе си имат обяснение поради самия факт, че са случки, защото нищо не може да се случи, без да е закономерно и нормално от гледна точка на вселенските принципи. И така, най-добре и в най-големи размери ДДС от държавата се източва посредством държавната агенция по приходите. Това става по нареждане на „едни други” хора, които си имат разходи и за да посрещнат тези разходи, ние трябва да им осигурим съответните приходи, затова сме и агенция по приходите.
Как циркулира ДДС-то? „Едните” хора (не ги бъркайте с „другите”, на които ние не само не им връщаме ДДС, ами ги съдим и осъждаме да внесат в държавата още веднъж това, което вече са внесли, защото ние не сме им признали фактурите), та „едните” си правят документи за фиктивни разходи (да речем внос на горива) и ни им ги признаваме. После държавата им превежда ДДС-то, което те уж са платили при фиктивната сделка. Така „едните” разполагат със свежи пари в брой, върху които не дължат и данъци, защото покрай ДДС-то няма как да не им признаем и разхода. Заделят за себе си, дават на нас, задето сме им признали документите, а останалото отива по предназначение, обикновено за финансиране на политическа дейност и купуване на влияние. Но няма ли сметната палата да попита партиите: „Откъде толкова пари, като членският ви внос е символичен, а нямате право на стопанска дейност?”. На това се отговаря така: „Ами, направихме партийно предизборно събрание и сложихме една кутия за дарения – кой колкото обича. После, като изтръскахме кутията, видяхме, че вътре са се събрали десет милиона. Какво да ги правиш – анонимни дарители!”.
Понеже така или иначе бях вече безработна, реших да отида на козметичка. Там се оказа и Корнелия Нинова, която вече хич даже не беше безработна, ами след като поотшумя скандалът около отстраняването й като зам-министър на икономиката, „едни други” хора й се отблагодариха за лоялността и я направиха говорителка на БСП и шефка на Булгартабак. Всъщност за какво беше скандалът по отстраняването й? Установих, че вече не помня. Козметичката също не помнеше, не помнеха и фризьорката и маникюристката. Но най-хубавото беше, че и самата Корнелия Нинова вече не беше много сигурна. „Всичко минава, всичко се забравя. Само далаверата остава – каза ми тя и майчински ме потупа по ръката. – Както казва Ревизоро, истината винаги излиза наяве, но излиза тогава, когато никой не се интересува от нея”.
Помъчих се да си спомня дали съм се прераждал в Ревизоро и установих, че по-скоро не съм. Това беше донякъде тревожно, защото означаваше, че може би това прераждане ми предстои. С тези тягостни мисли и прясно оскубани крака си легнах и умрях в света на сънищата, за да се подготвя за утрешното си прераждане.
