Интервю с Георги Кадиев, бивш заместник-министър на финансите, член на БСП
Господин Кадиев, станахте медиен герой тeзи дни.
Не съм искал да ставам. Общо взето са неща, които съм говорил поне от две години насам. Заради тях си подадох и оставката. Така че това, че днес се случва дори съжалявам, че се случва, защото в крайна сметка зад това стоят големи….
Защото от тогава са минали две години.
Не, защото стоят големи суми пари и аз бих искал да съм сбъркал. Ако тези пари бяха в държавния бюджет, правителството щеше да направи много повече от това, което е направило в момента. Тук не говорим за лев, два, три, пет, тук говорим очевидно за големи суми пари.
Мислите ли, че този приблизително 1 млрд. лв., отклонени от НАП чрез крадене на ДДС, всъщност ще бъде финалната сума или смятате, че тепърва тази сума може да се разраства?
Не знам откъде излезе тази цифра и какво значи отклонен от НАП, т.е. дали означава директно с участие на служители на НАП. Оценки, които аз съм виждал, са от порядъка на 1,5-2 млрд. лв. несъбрано ДДС, което не задължително означава кражба на ДДС. В много случаи това означава просто слабо качество на администрацията. Тоест то е откраднато, но без…
От приходите на държавата така или иначе е изчезнало.
Да, не е платено, да го наречем така, но това не е с пряко участие на данъчни служители.
1,5-2 млрд. лв. – това е цифра, която смятате, че днес се сумира в последно време или тогава, преди две години знаехте.
Не, преди две години не я знаех. Това е цифра, която се появява в различни консултантски доклади. Която, разбира се, е оценъчна, не искам да казвам, че тя задължително е толкова. Всеки доклад има и известен елемент на субективност в него, но така или иначе съществува такава цифра. Пак искам да кажа, нито една държава в света не събира цялото ДДС, което трябва да събере. Измами е имало и, предполагам, ще има и занапред. Просто тези 20 процента са прекалено атрактивни като икономическа изгода, за да няма такива измами. Въпросът е дали администрацията прави всичко възможно, за да ги намали докрай.
На фона на 2% неизпълнение на приходите, които госпожа Мургина съобщи като основание да си подаде оставката, това наистина звучи…
Вижте, това беше извинение за мен, безсмислено. Защото първо, 2 процента неизпълнение на плана – това се знаеше някъде около 3 седмици преди това, така че ако искаше да го направи наистина, щеше за го направи в средата на януари. Второ, това е сума казана ангро, без да се обясни по кои точно данъци има неизпълнение и като погледнете разбивката, виждате, че голямото неизпълнение идва точно от ДДС – 740 млн. лв., 200 млн. лв. – от данъци на физическите лица, 70 млн. лв. от корпоративен данък – тоест общо 1 млрд. лв. загубени тук, неизпълнен планът на НАП с 1 млрд. лв. Нали разбирате с 1 млрд. лв. колко проблеми можеха да се решат в държавата? Давам пример: от всички пенсионери в България, които са около 2,3 млн. души, имате приблизително 950 000 души, нека ги наречем 1 млн. души, за да окръглим, са пенсионерите, които са на минимална пенсия. 1 млрд. лв. делено на 1 млн. души – можехте да дадете по 1000 лв. на всеки един от тези пенсионери с минимална пенсия.
Да, малко повече достойнство на всеки един от тези хора. Искам да ви върна обаче преди две години, във времето, в което вие бяхте заместник-министър на финансите и когато казвате, че вече сте знаели за това, че се случват тези кражби, отклонения на ДДС, злоупотреби. Между другото днес във вестник „Труд” има едно интригуващо интервю с един бивш зам.-директор на регионална дирекция на НАП, не се казва кой е, човекът държи да бъде запазена анонимността му. Той разказва доста впечатляващо как сте му поставили задача да проследи отклоняване на средства от ДДС, как това се случва през 2006-а, как той събира тази информация, как после с тази информация обхожда всички възможни кажи-речи институции и нива в държавата и как от това нищо не следва.
Случаят ми е много добре известен, разбира се.
Няма да ви питам кой е той. Защо е важно да е анонимен? Страшно ли е да се каже името му?
Не, не мисля, че е страшно. Предполагам, че е някаква негова преценка. Аз няма да му кажа името, тъй като това е неговото желание, но много добре знам за кого става въпрос, разбира се, и всички хора от системата, прочитайки интервюто, разбират за кого става въпрос. Включително виждам, че има няколко интервюта с политици, които казват да, ние знаем за тези случаи, знаем кой е човекът. Така че това не е кой знае каква тайна. Предполагам, че до ден-два ще излезе неговото име. Фактите са следните: през 2006-а аз получих от странични канали информация за определени фирми, две-три в определен регион на страната, които участват в схема за източване на ДДС при износ на зърно. Зърното по принцип е една от най-рисковите сфери за източване на ДДС.
Защо?
Целият проблем започва оттам, че изкупуването на зърно става от земеделските кооперации, повечето от които не са регистрирани по ДДС, тоест в самото начало на веригата няма ДДС и после в продължението на веригата се появяват така наречените фирми-фантоми, в крайна сметка зърното се изнася и се възстановява ДДС на последния износител, а преди това то не е внесено в държавния бюджет.
В кой край на България се случва това?
Основният износ на зърно става през Пристанище Варна. Вие знаете кои са най-зърнените райони на България. Общо взето, Източна България. И аз възложих на този служител, който тогава вече беше преместен в Централно управление на НАП в София, знаейки, че той преди се е занимавал с този тип дейност….
Този тип дейност, в смисъл човекът, вършейки работата си, попада на смущаващи неща и започва да трупа информация, да разследва…
Точно така, да. Работил е в регионална дирекция.
Отива при госпожа Мургина, казва й „Действам”, тя му казва „Действай” и той прави доклад, който стига и до министър Орешарски тогава, не само до Мария Мургина. И се затлачва.
Точно така, да. Всичко е минавало и през мен. Не, не е точно затлачване. Това, което се случва, е: аз получавам тази информация, започвам да търся човек, който разбира от тези работи, работил е професионално, познава фирмите, които са в този бранш, тъй като те също не са безкрайно много, и попадам на него. Срещам се с него, преценявам, че той може да свърши работа и възлагам на госпожа Мургина да създаде работна група, на която начело да бъде той и да се направи пълна проверка по случая и да се види целият спектър от фирми, които участват в това нещо.
По време на работата се оказва, че са въвлечени фирми от различни териториални дирекции, като започнете от Стара Загора, Варна, Бургас, Добрич, София, общо взето почти цялата страна, Велико Търново, ако не се лъжа, Видин даже мисля, че имаше. Той изготвя няколко доклада, които стигат до госпожа Мургина, стигат и до мен, тогава, по памет се опитвам да възстановя, но мисля, че говорих с главния прокурор, той ме препрати към господин Бойко Найденов, днес шеф на следствието, но към онзи момент беше ръководител на дирекция или група, която се занимаваше с корупция или с измами в особено големи размери. Направихме среща аз, господин Найденов и този служител, който е дал интервюто във вестник „Труд”. Разбрахме се как ще работим по-нататък. Оттам нататък аз ги оставих да работят и малко след това, примерно шест месеца след това аз си подадох оставката. Доколкото разбирам, той е писал доста доклади. Фактът е, че изпълнение по тях няма. Сега, дали те са оставали заключени в сейфа на госпожа Мургина, дали по тях е давано някакво движение, защо не е давано движение, това са неща, които вече са се случили след моето време.
Вие възразихте на моята реплика, че този доклад в крайна сметка е затлачен, но така излиза. Ако в момента някои копия от тези доклади са в ДАНС или някъде в службите, не е изключено да е така, но факт е, че нищо до този момент не е станало публично известно.
Оставете за това дали е станало публично известно, въпросът е в крайна сметка тези суми са събрани по някакъв начин и дали е установен кръгът лица, които са участвали в тях и дали са предприети някакви мерки, имате ли осъдителни присъди, имате ли наказания.
Именно това е публичната известност на тези факти – хем да се знае кой какво е свършил, хем тези щети по някакъв начин да бъдат възстановени.
Най-лесно ми е да хвърля вината върху г-жа Мургина и виждам, че доста хора го правят в момента. За мен тя има вина за цялостното състояние на системата и аз съм си казал мнението много отдавна. През юли 2006 година и съм поискал нейната оставка по конкретен казус – не за хаос в системата, а по конкретен казус. Така или иначе аз не разполагам с тези факти в момента и не мога да кажа, че тя има пряко участие. Ако, разбира се, е въпрос на службите, да влязат, да си го проверят и да видят докъде са стигнали докладите, взимани ли са мерки по тях, защо не са взимани, има ли участие на определени политически сили.
Сега, според думите на този регионален шеф на НАП, връщам се пак към интервюто, тя му е дала ясно да разбере, че не се прави така, че не се тръгва срещу системата, че не се тръгва срещу масовата практика, затова и бива прокуден от това регионално звено. Добре, ако не е Мургина основният виновник, със сигурност тя не е основният виновник, може би от ДСБ наистина са прави, казвайки, че тя е бушон, тогава къде да търсим отговорността и основната вина?
За мен, разбира се, отговорността е в цялостното състояние на системата. В крайна сметка тази система си има глава, има си ръководство – ръководството на НАП, г-жа Мургина и съответно НАП не е заместник-министър, министър. Аз моята оценка съм я направил, постъпих достойно, видях че не мога да се справя, за съжаление. Случиха се доста неща, по които имах казус с министър Орешарски и разбрах, че двамата с него няма да успеем да работим заедно и прецених, че няма смисъл да стоя там. Съжалявам, че две години по-късно се оказва, че нещата, които аз съм забелязвал, изглежда ще се окажат и в по-големи размери, отколкото съм мислил.
Таванът на отговорността вие виждате не по-високо от министъра на финансите, в случая министър Орешарски. Не става ли така фактически, че отговорността би трябвало да бъде носена основно от политическата сила, която вие представлявате, защото това са две години, в които и депутати са знаели за тези безобразия, сега нямаме време да се върнем със случая в Силистра, например, когато преместената във Варна шефка на регионалното звено…
Не, тя не беше преместена, на нея и беше предлагано сама да се премести, иначе ще бъде уволнена и в крайна сметка тя си подаде молба за напускане.
Да, говорим за Милена Цолчувска, знам за това, че тя в продължение на доста време е търсила съдействие от депутати от всички парламентарно представени сили, започвайки, разбира се, от БСП. Тя е чукала на вратата на депутатите, съобщавала е какво става в нейния регион, търсила е подкрепа, после е ходила при опозицията и в резултат на това нищо не се е случило. Значи, това са горе-долу две години, в които се знае какво става в НАП на най-високо ниво, знае се в парламента, знае се в БСП, знае се в другите политически партии, които управляват заедно с БСП и нищо не се предприема. Това е най-драматичното във всичко, защо да вярваме, че сега нещата ще излязат такива, каквито са били. И дали няма да стане така, че под натиска на Европа може да се покаже някакво крайче от истината и да бъде рязнато докъдето е угодно на управляващите.
За мен е абсолютно задължително това разследване да не бъде смачкано по някакъв начин, а да стигне до там, до където трябва да стигне, независимо колко ще боли и кой ще изгори в него. Аз моята оценка така или иначе съм я направил, аз знам истината за себе си от това, което съм видял – кои са участвали, преценил съм ги, преценил съм, че не искам да работя с тях, постъпил съм по начина, по които съм преценил, че трябва да постъпя. Оттук нататък не мога да обвинявам този или онзи, но виждам, че системата, за съжаление, работи слабо. В крайна сметка опираме до това, че имате несъбрани пари и това е нещото при всички тези проблеми с финансова криза, с газова криза, общото състояние на икономиката в държавата. Ако имате и слаби приходни агенции, за мен вероятността да имате сериозен недостиг на пари тази година е много голям, огромен.
Мога ли да ви цитирам още думичка в това интервю в „Труд", защото мисля, че е важно: "Коя беше първата схема, която подадохте?", е въпросът към бившия шеф на звеното X на НАП. За зърното, казва той, от него се разплете чорапът и тръгна – строителство, лизинг, държавни институции. Кои институции? Ами, като започнеш от Министерството на финансите, Министерството на образованието, всички са вътре, такива фирми са правили ремонт и там.” Кажете ми вашите спомени, вашата информация – говори за участие на кои държавни институции в тези „нечистоплътни" схеми, защото вие познавате тази история, за която този човек разказва?
Не, това е ново за мен и очевидно е доклад, който е писан след като аз съм излязъл – за участие на фирми, които са правили ремонти в определени министерства. Днес за пръв път го прочетох във в. „Труд". Напълно е възможно това да се случва.
Тоест, това, което вие сте видели с очите си, става въпрос за представители на бизнеса, но не и на държавни институции, които са били въвлечени в престъпната схема.
Не, към онзи момент, към който аз наблюдавах това нещо, нямаше такова нещо, което в никакъв случай не го изключва: човекът е излязъл, общо взето с информацията, и съм абсолютно убеден, че това нещо го има в ДАНС и в прокуратурата като пълна информация.
Вие му вярвате, защото другото, което съобщава той, съвпада с истината и би следвало да имаме доверие и за останалото.
Бих казал да, вярва му, да не кажа на 100 процента, но мисля че е човек, който е достоен и си е вършил работата поне към момента, когато аз съм работил с него.
