Здравейте, уважаеми родители! Здравейте и вие уважаеми общинари! Обръщам се към вас, защото тези дни се впечатлих силно от един проект за точкова система, която трябва да вкара ред и справедливост при приемането на деца в градините в София.
Според това, което запомних, всяко едно изпълнено условия от проекта носи една, две или три точки. Колкото повече точки, толкова по-големи шансове на детето да си играе в детска градина. Така например, три точки получаваше дете, което е с един родител. Три точки получава и дете, на което единият от родителите не работи.
Още малко статистика. 12 деца чакат за едно място в столицата, каза наскоро пред Дарик заместник-кметът по образованието в Столична община Йорданка Фандъкова. Според нея проблемът с липсата на места в детските заведения става още по-труден, защото в София непрекъснато идват семейства, които също искат да запишат децата си на градина.
Сега малко житейски факти. Аз живея тук. Искам да паркирам колата си тук. Искам да е чисто тук. Искам да няма дупки тук. Искам транспортът да е нормален тук, защото аз съм от тук, защото си плащам данъците тук.
Защо направих това уточнение? Ами, защото аз не съм родител, но съм семеен и надявам се, ще бъда родител. Защото има наистина родители, които и двамата работят и си плащат данъците тук. И поради тази причина детето им ще получи минимален брой точки и няма да бъде прието в детска градина.
Питам се защо общината се държи към редовните си и работещи платци, като мобилен оператор към стар и редовен клиент? Питам се, защото общината не помага на тези, които работят и плащат данъци, защото от тях идват помощите за тези, които не работят или са самотни родители. По-добре ли ще бъде за общината работещите родители да станат неработещи и чак тогава да им се помага? Питам се, кой не си е изпълнил обещанието – аз, дето си плащам данъците или общината, която ми е взела парите?
Иначе нека тук да идват още хора. Но защо аз да плащам тук и да не получавам, а те да ползват тук и да плащат там, от където идват?
