„Брюксел няма предразсъдъци спрямо България”, твърди германският политолог д-р Хайнц Брам, който е един от добрите познавачи на България. "Това е един междинен, а не заключителен доклад и тонът в него е наистина по-мек от преди", подчертава Брам.
Напразни очаквания за снизходителност
Брам припомня едно от последните изречения в доклада на Европейската комисия, в което се казва, че през 2008 година не са отчетени значими промени при преследването и съдебните процеси в случаите на организирана престъпност. Защо това заключение присъства неизменно в последните доклади на Европейската комисия за България? Според д-р Брам: "Прекалено дълго България не вземаше на сериозно проблема с организираната престъпност. Мислеше се, че това е нормално и че Брюксел ще е така снизходителен спрямо България, както навремето Москва. Това не е само въпрос на реформи на хартия, а на манталитет, с който са пропити институциите", казва Хайнц Брам.
Липсва подкрепата на административния апарат
Германският политолог подчертава, че не подкрепя мнението за всеобща корумпираност на българските власти и политическата система: "Аз лично познавам достойни хора сред българските депутати. Бих казал, че и българското правителство, поне някои водещи фигури в него, се опитват да се справят с корупцията, но това не се получава, защото административният апарат не ги подкрепя. Всъщност сегашното правителство трябва да има интерес от положителната оценка на Брюксел заради предстоящите избори", коментира Хайнц Брам.
Според него положителната оценка на Брюксел за осъществения от България минимален напредък отговаря на реалността и не се дължи на българското лоби в централата на ЕС, което има за задача да полира имиджа на страната: "Убеден съм, че отделни хора полагат усилия, че има добра воля. Това поне е моето впечатление. Правят се опити, има постижения и да се надяваме, че страната ще продъжи по този път", казва германският политолог.
Корупцията в България има дълга традиция
По повод на оставката на шефката на националната агенция за приходите Мария Мургина и обвиненията за корупционни схеми Хайнц Брам казва следното: "Мисля, че подобни случаи като този с Мургина ще има и занапред, защото този вид корупция има дълга традиция. Това, разбира се, създава отрицателен имидж на България в чужбина. За хората в страната, две трети от които имат доверие в ЕС, това е тежък удар. Защото досега няма приложени ефективни средства за борба серщу тези явления. Затова България има нужда от този мониторингов процес", заключава д-р Брам. Според него критиките на Брюксел са били винаги коректни: "Те не са свързани с предразсъдъци спрямо страната и не искат да й навредят - нещо, което се твърди от хора в българското правителство. Те все обясняват, че в миналото Брюксел е гледал много по-благосклонно към други страни като Испания и Гърция, отколкото днес към България. Това не е вярно. Брюксел се опитва да направи обективна оценка и не може да си позволи да допуска предразсъдъци спрямо една или друга от 27-те страни в ЕС", казва германският политолог Хайнц Брам.
