За мъжете в черно,чуковете и протестите
За мъжете в черно,чуковете и протестите / снимка БТА
Обичам черния цвят.Обичам и мъжете в черно. Май тази моя любов става опасна.Особено , когато 5-6 мъже, облечени в черно пресрещат човек, пребиват го с чукове, а той губи около два литра кръв.

Дотук всичко би звучало като ниво от компютърна игра, което трябва да бъде преодоляно .

Оттук нататък обаче идва действителността. Пребитият е българският журналист Огнян Стефанов и то в Деня на независимостта. Препратките с филмовите заглавия стават все по-натрапчиви. Но, май понагарчат.

Защото във филмите лошите, преоблечени като полицаи, накрая са убити, превъзпитани или поне изправени пред съд.

А тези яки момчета , посегнали на един мъж , късно вечерта , пред столичен ресторант, вероятно отдавна са получили парите и естествено не носят черните дрехи. До следващия път…

А днес журналистът Огнян Стафанов е адекватен, със стабилизирани жизнени показатели.” Смешен плач за един драскач”, пишеше някъде по форумите.”Посегнато е срещу свободата на словото”, отвърщат другаде.А всъщност най-голямата трагедия според мен е, че е посегнато на човек. Ей така, може да е с право ,а може и да не.

Но, той просто е излизал от ресторанта. Като всички нас, без значение дали сме репортери, вестникари или телевизионни водещи.

“На този, който държи чукът, всички проблеми му се струват пирони… Не съм го казал аз, но ще добавя само - “НЕ крийте сърпа в другата ръка”- и това открих по форумите. Само дето не открих съпричастност сред старозагорци по време на втория мирен протест на журналиститите от града на липите. Дали заради внезапния септемврийски студ , или заради това, че никой не раздаваше кебапчета и не се правеше на ди джей по време на събор, хората поглеждаха мимоходом , уличните песове поналайваха и само група пенсионери застанаха като на митинг.Поне те разбраха за какво става реч.

Мирният протест на премръзналите старозагорски журналисти не трая дълго.Но, поне беше подкрепен с декларация на председателя на Общинския съвет Недялко Недялков.

…Ако всичко това беше компютърна игра главният герой щеше да си набави кръв и оръжие и да отмъсти на поръчителите и убийците. Но това е просто част от нашето ежедневие. За съжаление, с което свикнахме…