България е единствената страна в ЕС без нито една завършена магистрала. Като оставим настрана този абсурден факт, българското правителство в последно време предприе стъпки, за да ускори строежа на магистралите „Тракия”, „Марица”, „Струма” и „Люлин”.
През последните месеци българските власти дори съобщиха за два други проекта за магистрали – „Рила”, свързваща столицата с курорта Супер Боровец и Родопи, която ще свързва Гоце Делчев с Кърджали. Споменатите шест проекта за магистрали имат едно общо нещо – всички те се намират в Южна България. В България има още две магистрали в строеж – „Черно море” между пристанищата Варна и Бургас, и „Хемус”, свързваща София и Варна през северната част на страната.
Така от осемте планирани магистрали шест са в Южна България, една е “неутрална”, понеже маршрутът й е по брега на Черно море и само една е разположена изцяло в Северна България – „Хемус”. Освен това само две кратки отсечки в двата края на „Хемус” са построени, а на този етап дори не съществуват прогнози за завършването й. В същото време правителството, не само че ускорява строежа на магистралите в Южна България – „Тракия”, „Струма” и „Марица”, но стартира и нови – „Люлин”, „Рила”, а вече и „Родопи”.
Как трябва да се разбира това? България е разделена на северна и южна част от могъщата Стара планина, като южната част е малко по-голяма по площ и население. Но тя винаги е била и по-развитата, по-богатата част.
Тогава какъв е смисълът да се хвърлят всички усилия за строеж на пътна инфраструктура там, а Севера да се пренебрегва изцяло? Защо се изливат всички фондове в южните магистрали, а и в тези около София („Люлин”, „Рила”, „Струма”)? Къде остава политиката на балансирано развитие, което е цел на всяка една съвременна европейска държава?
И защо се лишава половин България от възможността да реализира потенциала си? Не е ли по-смислено да се инвестират повече обществени средства в по-малко развитите райони така, както прави и Европейският съюз?
Концентрирането на повече средства в определени райони може да бъде оправдано, ако остатъкът от страната няма потенциал за развитие. Но това определено не е така за Северна България днес. Всъщност, тази част има огромен потенциал, стига да имаше магистралите и другата транспортна инфраструктура – пристанища, жп линии, канали, тунели, за да го реализира.
При положение, че българско-румънската граница вече не съществува заради еврочленството, ключови румънски градове като Констанца (500 000 жители) и Букурещ (над 2 млн. жители) могат да станат много по-значими пазари за северните български области, отколкото Истанбул и Солун са за южните. Освен това Северна България има по-дълга черноморска брегова ивица и цялата граница на страната с река Дунав. Това са ключови предпоставки за развитието на транспорта, търговията и туризма, стига да съществуваха качествени пътища, по които да преминават потоците от хора, стоки и услуги. Отварянето на Северозападна България към Сърбия също дава големи възможности поради близостта на Белград и Войводина като потенциално неразработени за българските стоки пазари. 
Северна България определено има нужда от няколко моста на Дунав. Други проекти като плавателни канали например изглеждат като научна фантастиката, така че засега ще ги оставим настрана. Но преди всичко Северна България се нуждае от магистрали.
Например магистрала „Мизия”, която да пресича цяла Северна България от запад на изток и би могла да съвпада донякъде с „Хемус”, и магистрала „Дунав”, която да започва от границата на България, Сърбия и Румъния около Видин и през Русе, и Силистра да достига до Черно море при Дуранкулак. Североизточна България се нужда от две магистрали – „Добруджа” 1 по направлението Варна – Добрич – Силистра и "Добруджа" 2 – Варна – Добрич – Кардам към Констанца. Удължаването на магистрала „Черно море” на север от Варна (а и на юг от Бургас) до границата също би било добра идея.
Накрая, да не забравяме стотиците хиляди румънци, които с удоволствие биха почивали по северното ни Черноморие. Истинска магистрала, свързваща Варна и Русе, би била особено полезна. Нуждата от магистрали не може да бъде преувеличена. Както често съм изтъквал, българските власти трябва да направят само две неща – да изградят качествена образователната система и да построят магистрали. Предприемчивите българи ще постигнат сами всичко останало.
Засега обаче жителите на Северна България са жестоко дискриминирани по отношение на строежа на магистрали.
С тази липса на инфраструктура и дори на планове за построяването й, Северна България, е осъдена да остане по-бедната и по-непривлекателната част на страната, въпреки всичките й перспективи за развитие, които произтичат от отварянето на границите.
Може би цялостната ситуация в България ще се подобри, едва когато управниците започнат да виждат по-далеч от околовръстното шосе на София и когато инфраструктурната им политика започне да включва и други елементи освен желанието да си построят най-кратките пътища до Несебър, Боровец и Солун.
Северна България определено има нужда от няколко моста на Дунав. Други проекти като плавателни канали например изглеждат като научна фантастиката, така че засега ще ги оставим настрана. Но преди всичко Северна България се нуждае от магистрали.
Например магистрала „Мизия”, която да пресича цяла Северна България от запад на изток и би могла да съвпада донякъде с „Хемус”, и магистрала „Дунав”, която да започва от границата на България, Сърбия и Румъния около Видин и през Русе, и Силистра да достига до Черно море при Дуранкулак. Североизточна България се нужда от две магистрали – „Добруджа” 1 по направлението Варна – Добрич – Силистра и "Добруджа" 2 – Варна – Добрич – Кардам към Констанца. Удължаването на магистрала „Черно море” на север от Варна (а и на юг от Бургас) до границата също би било добра идея.
Накрая, да не забравяме стотиците хиляди румънци, които с удоволствие биха почивали по северното ни Черноморие. Истинска магистрала, свързваща Варна и Русе, би била особено полезна. Нуждата от магистрали не може да бъде преувеличена. Както често съм изтъквал, българските власти трябва да направят само две неща – да изградят качествена образователната система и да построят магистрали. Предприемчивите българи ще постигнат сами всичко останало.
Засега обаче жителите на Северна България са жестоко дискриминирани по отношение на строежа на магистрали.
С тази липса на инфраструктура и дори на планове за построяването й, Северна България, е осъдена да остане по-бедната и по-непривлекателната част на страната, въпреки всичките й перспективи за развитие, които произтичат от отварянето на границите.
Може би цялостната ситуация в България ще се подобри, едва когато управниците започнат да виждат по-далеч от околовръстното шосе на София и когато инфраструктурната им политика започне да включва и други елементи освен желанието да си построят най-кратките пътища до Несебър, Боровец и Солун.
