• Размер на шрифта:

20 години по-късно: Помните ли 10 януари? (ВИДЕО)

10 януари 2017 13:34 | Автор: Татяна Ваксберг, Deutsche Welle | Редактор: Кремена Андреева

В България е имало много значими протести, но само един е довел до цялостен и траен завой на държавата. Това е протестът от 1997, след който България окончателно се обърна към Запада. Татяна Ваксберг от Дойче веле припомня събитията:

Помните ли професорите, заболи с карфица листче на ревера си, на което пише "3$"? Толкова е размерът на месечната заплата на преподавател в Софийския университет в началото на 1997 година, когато инфлацията в страната вече надвишава 400 процента.

Протестите, от които изминаха 20 години, никога не се сдобиха с емблема, нито с мото, но ако трябва със задна дата да им намерим някакъв символ, това би следвало да е именно онзи ревер на зимното палто и листчето, прикрепено с карфица.

Събитията от 10 януари - добре режисиран преврат

Едва ли има друг период в българската история, за който общественото мнение да е толкова единно. Правителството на Жан Виденов (БСП) успя да постигне това, което дори Живков не съумя - да предизвика консенсусен негативен прочит на почти всичко, което извърши. В края на 1996, след две години управление на кабинета "Виденов", България изглежда така:

Страната е преминала едновременно през зърнена и през банкова криза. За броени месеци са фалирали 15 банки, а инфлацията стопява дълговете на кредитните милионери. Държавните предприятия са призовани да не плащат дълговете си. Ударени са спирачки на развитието на пазарната икономика, а правителството започва да контролира цените на все повече стоки. И въвежда нещо, което историците днес определят като модифицирана форма на централно планиране. Насърчава се наливането на пари в държавните предприятия, а печалбата на самите предприятия е предоставяна на икономически групировки.

Отдалечаването на България от света става факт, макар да е подадена формална молба за членство в ЕС. Организации като Световната банка, МВФ, структури на ЕС и на НАТО са определени като колонизаторски, а ксенофобската лексика на членове на кабинета е запомнена с обвиненията в "отродителство" към всеки, който апелира за отваряне на страната към ценностите на демократичния свят.

Към 10 януари 1997 година България се намира и в политическа криза - правителството вече е подало оставка, но хората по улиците искат да предотвратят създаването на нов социалистически кабинет. Парламентът е обграден от протестиращи. За да се смаже протестът, правителството в оставка вика на помощ полиция от други градове на страната. През нощта на 10 срещу 11 януари полицията извежда депутатите с автобуси и пребива десетки протестиращи, сред които журналисти и депутати от опозицията.

Когато България стана друга

Макар и да е битово ориентиран, протестът от 1997 води до цялостен завой в българската външна и вътрешна политика. Парламентът гласува декларация, с която обявява членството в НАТО и в ЕС за приоритети, по които има национално съгласие. Приватизацията и преходът към пазарна икономика стават неотменима цел. Финансовата стабилност е възстановена, макар и с цената на загубен финансов суверенитет (валутния борд).

Навършват се десет години от януарските събития през 1997 г.

Нито един протест в най-новата българска история не води до толкова цялостна и толкова трайна промяна в облика на страната. Нищо, че останалите протести са по-многобройни, понякога по-романтични и често пъти по-известни. Протестите от 1990 например отвоюват ден по ден малки стъпки към демократизирането на страната. Протестите от 2001 въстават срещу "системата" и се обявяват против партиите, но получават все така партиен модел на управление. Протестите от началото на 2013 се борят срещу високите цени на тока, но вместо спад на цените постигат оставка на едно и без това отиващо си правителството. Най-дългият протест в историята - този, който започва през юни 2013, постига незабавно оставката на един човек от управлението, а после води до падане на правителството. Падане, извоювано с непропорционално високи и дълготрайни усилия.

Така че, както и да го погледнем, именно "битовият" протест от 1997 води до най-големия ценностен завой след 1989 година.

 



Коментари

Коментирай

Подреди: Първите отгоре Последните отгоре

  • Страница:
  • 1
  • 2
  • »
#17

димо остена - 11.01.2017 г. 10:54:05

угаснали надежди съсипани животи на чистни и почтени хорица в България така ще е докато комуноидите не се изхвърлят от политиката ине се забрани със закон тази партия

#16

К.К. - 11.01.2017 г. 10:29:38

#8 - ДА СЕ ЗНАЕ И ПОМНИ
"Жан Виденов – единственият, противопоставил се на Плана"
Бе то е хубаво да се знае, ама е свързано с четене. Ако беше прочел от плана Ран-Ът само първата му точка (валутен борд) и щеше да знаеш, че не е и почван в България поне до 1987 год.

#15

*/* - 11.01.2017 г. 09:20:05

Всичко, което се случи в тая държава преди 20 г., и което се случва сега е режисирано от дейността на американските служби и щедро финансирано от тях и соросоидите!

#14

star wars video - 11.01.2017 г. 08:50:14

BEST HITS 2017 https://youtu.be/xS5p1cyTt2E

#13

рес еоод - 11.01.2017 г. 04:46:20

все пак абрамсите.танковете идват

#12

4 - 11.01.2017 г. 01:08:59

"

до Номер 4 - 11.01.2017 г. 00:31:21

Чакахме те тогава, другарю, по барикадите. Защо не дойде с танковете да ни "разбиеш"? Щеше да е толкова бърз и лесен след това прогресът за България. Защо не направихте фаталната грешка тогава, червени ескадрони?
"
========== 2017Г. = СДС 3%, ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ РАЗБИВАНЕ. ТОВА Е УНИЖЕНИЕ ЗА СДС И ЗА ТАЯ ПАПЛАЧ ОТ ТОГАВАШНИТЕ "ПРОТЕСТИ". :)

#11

до Номер 4 - 11.01.2017 г. 00:31:21

Чакахме те тогава, другарю, по барикадите. Защо не дойде с танковете да ни "разбиеш"? Щеше да е толкова бърз и лесен след това прогресът за България. Защо не направихте фаталната грешка тогава, червени ескадрони?

#10

Помните ли 10 януари 1944 година? - 10.01.2017 г. 22:06:07

Акад. Георги Марков: Бомбардировките над София са военно престъпление, което трябва да бъде осъдено макар и 73 години по-късно

Историкът акад. Георги Марков в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 73-та годишнината от бомбардировките над София по време на Втората световна война.

Фокус: Академик Марков, на 10 януари се навършват 73 години от бомбардировките над София по време на Втората световна война, при които са убити 750 души, а над 700 са ранени. Кои са причините, които карат Обединеното командване на англо-американските съюзнически войски да даде зелена светлина за тази атака?
Георги Марков: Главната цел на тези бомбардировки е България да бъде извадена от войната и по-точно да бъде извадена от коалицията на Тристранния пакт. Чърчил смята, че трябва да бъде всята паника сред българското население и то да бъде настроено срещу тогавашните управляващи, които взели страната на Германия. Имайте предвид, че тази бомбардировка е извършена от около 400 американски бомбардировачи и изтребители. Извършено е от височина 7000 метра. Представете си какъв бомбен килим са изсипвали. Нямало е прицелно бомбардиране. Народният театър е полуразрушен, Българската академия на науките също е ударена от американските бомби. Целта е да се всее паника сред населението и англо-американците успяват, защото тогава започва масово бягство на хората в провинцията и всеки се спасява както може. Самият Богдан Филов, който обяви символична война, за малко да загине тогава в Регентския съвет. Това е сградата на сегашната Столична община на ул. „Московска“. Така че това е една терористична бомбардировка, която не е насочена срещу определени военни обекти. Просто са ръсени бомбите, за да се убиват колкото може повече цивилно население и да се предизвика паника. Не само населението, а и държавните учреждения тогава напускат столицата и по-голямата част от страната. С една дума това е едно военно престъпление, което трябва да бъде осъдено макар и 73 години по-късно.
Фокус: Възможно ли е било да се предотвратят тези атаки?
Георги Марков: Вече са се водили преговори в Анкара и Кайро за излизане на България от коалицията на Тристранния пакт. Рузвелт непосредствено след бомбардировката пише на Чърчил: „Ето, сега България вече иска да се отдели от Германия. Целта е постигната, нека спрем бомбардировките за известно време“. Но Чърчил му отговаря: „След като лекарството дава ефект, трябва да утроим дозата“ и бомбардировките продължават. Така че войната се превръща в действителна


и страда мирното, беззащитно население. Тук искам да отбележа нещо, което се прикриваше някога в нашата историография. В отбраната на София загиват петима германски. Това трябва да се отбележи, защото германците са имали една ескадрила на „Враждебна“ като съюзници, въпреки че и те са били бомбардирани масово и са унищожавани техни градове от англо-американската авиация. Направили възможното и те да защитят столицата.
Фокус: Какви щети са нанесени на столицата при тези бомбардировки?
Георги Марков: Около 4000 сгради са унищожени, защото са употребени не само осколъчни бомби, но и запалителни бомби. Така че в продължение на няколко дни София е горяла. Не е било възможно пожарната да смогне да загаси тези огромни пожари. Голяма част от Центъра е разрушен. Днес това, което ние наричаме „Ларгото“ – между Президентството и Министерски съвет – тази търговска улица е била изцяло срината от бомбите на 10 януари. Следи има навсякъде. Били са хвърляни бомби по 2 тона. Представете си това са 2.5 м. в центъра на София с огромна разрушителна мощ.
Фокус: Защо спрямо България се предприема тази серия от атаки и съизмерими ли са те спрямо заплахата, която страната ни е представлявала за англо-американските съюзнически войски?
Георги Марков: Аз го наричам това военно престъпление, защото Българската армия не е убила нито един английски, нито един американски войник. На практика Българската армия не воюва със Съединените щати и Великобритания, а войната е обявена под натиска на Хитлер на 13 декември 1941 година, но ние не участваме пряко във войната срещу американците. Точно обратното – Чърчил е смятал, че България трябва да бъде наказана, тъй като му е провалила плановете през пролетта на 1941 г.,когато той иска да прави анти-германски блок на Балканите и настоява българската армия да воюва срещу германската армия, когато настъпва на юг срещу Гърция и на запад срещу Югославия. Не е било възможно Българската армия да воюва за защита на Версайските граници от 1919 година, когато милион и половина българи бяха подхвърлени под чужд национален герб. Чърчил не е бил прав тогава да стоварва върху нас отговорността, че не е успял да създаде анти-германски блок на Балканите.
Фокус: Каква е била готовността на българската авиация тогава?
Георги Марков: Тогава не само София е бомбардирана. Бомбардирани са Враца, Русе, Скопие, Беломорието. Днешният Първомай, тогава Борисовград също е бомбардиран. Стотици селища са бомбардирани и българската изтребителна авиация е полагала всякакви усилия да покрие въздушната защита. Разбира се София е била основна обект на бомбардировките и тук са били съсредоточени основните български изтребители както от летището „Марино поле“ при Карлово. Оттам са излитали изтребителите. Имали сме добра система на оповестяване като сме засичали бомбардировачите още от Адриатическото крайбрежие. Големият брой бомбардировки са насочени срещу Плоещ, това е област в Румъния - единственият източник на Вермахта за гориво, а ние сме проследявали дали ще бъдат насочени бомбардировачите към Плоещ или към някой български град. Оповестявали са чрез сирени за въздушна опасност и вече е имало мрежа от скривалища. Особено София е била снабдена със скривалища, но те не са стигали за всички. За съжаление много от хората са се укривали в мазетата на своите къщи и са загивали заедно със своите домове. Цели семейства са загивали. Това е била ужасна трагедия. Това е едно престъпление, което някои днес смятат, че не е удобно да се напомня, защото видите ли, ние сме съюзници на Великобритания и САЩ в НАТО. Напротив историята трябва да я пишем каквато и да е и каквато е била, и да осъждаме военните престъпления на победителите. Независимо кои са те.
Фокус: Как бомбардировките над българската столица повлияват политиката на София, и какви ходове предприема българското правителство след тях?
Георги Марков: Ускоряват се преговорите в Анкара и Кайро за излизане на България от Тристранния пакт, но Чърчил е поставял условия, които не са били възможни да бъдат изпълнени веднага. Например той настоява българските войски и администрация да се изтеглят веднага в довоенните граници, което при онези условия след поредния опит за национално обединение не е било възможно. Това е пречело на преговорите, но според мен Чърчил ни е разигравал до последно, до навлизането на Червената армия на 5 септември 1944 година. Всъщност той си играе с нашите преговарящи. Той още от май 1944 г., когато сключва съюзен договор със Сталин, определя България в Съветската зона и искал да накаже българите, като ги предаде на Сталин, което и става. Това става с неговото злорадно съгласие.
Фокус: Каква е оценката на тези събития от днешна гледна точка?
Георги Марков: Министър-председателят Богдан Филов обявява въздушната война за символична, като казва „Далече са англичаните, още по-далече са американците“, но тази война става действителна. Т. е. поуката е, че политиците трябва да предвиждат всички възможности от своите действия, включително и най-лошите.

#9

Димитър Бошнаков - 10.01.2017 г. 21:25:44

Пременил се Илия и като се погледнал - пак в тия. Бойко е поредният Жан.

#8

ДА СЕ ЗНАЕ И ПОМНИ - 10.01.2017 г. 21:25:10

Жан Виденов – единственият, противопоставил се на Плана

Жан Виденов се оказва единствения Български премиер от 1990 г. до днес, който има смелостта да откаже да изпълнява Плана Ран-Ът, като се противопоставя на МВФ и Световната банка. Той е свален от власт с помощта на милионите на Сорос, защото отказва да разпродаде България. Джордж Сорос идва в България веднага след 1989 г. и създава фондация “Отворено общество“, която се занимава с разнородна дейност, не внася данъци и ДДС и издейства от правителството всяка година от бюджета да се привеждат на фондацията по 41 милиона лева, разказва публикация на bulpress.info. При разглеждане на бюджета в Народното събрание Жан Виденов отсича: “На Джордж Сорос няма да се дават никакви пари от бюджета и фондациите му ще работят съгласно законите на страната.“ Сорос иска среща с него, но той му отказва. Жан Виденов е може би единственият човек в света, отказал да приеме Сорос. Сорос решава да му отмъсти, като спретва глад, студ, мизерия – и „помога“ Виденов да бъде свален от власт. Милиардерът раздава 6-7 милиона лева на футболни агитки, наркомани, платени протестъри, демократи и либерали. С помощта на наше радио се организира митингът пред народното събрание и “цветната революция“ се превръща във факт. “Майдана“ довежда до падането от власт на правителството на Жан Виденов. Виденов беше брутално атакуван от ДЕМОНкратичните западни спекуланти, за да се съкруши опитът България да бъде независима, анализира авторът. Жан Виденов беше неудобен на Сорос, САЩ и местните им мекерета, защото отказа да разпродава България. 1995 г. беше най-успешната в икономиката до тогава. Бизнесът живна, дори безумните лихви на БНБ започнаха да падат. После Мултигруп сключи договор с Русия (на Елцин и олигарсите), с който да посредничи в доставките на газ. Виденов се опъна. Мултигруп също направиха една цесия за милиарди, така че да издоят пари от „Кремиковци“ и „Булгаргаз“. Виденов се опъна и анулира цесията. След това, соросоидите отстраниха печелившия кандидат-президент на БСП (Георги Пирински – водещ в проучванията) и с невиждана пропаганда „назначиха“ Петър Стоянов. Тази загуба на БСП беше използвана като момент, в който да започне валутна атака срещу лева и срещу банковата система. Със сигурност Сорос е участвал, защото веднага след това, когато дойдоха сините, той стана определящ фактор в политиката ни, съветник на президента и пр. Жан Виденов отказа да разпродава и на руските олигарси (защото отказа да приеме газовата сделка на Мултигруп ) и го сполетя и невиждана валутно-банкова атака. Жан Виденов си отиде почтен от “политиката“, а неговият личен морал беше победен от милионите на Сорос, се заключава в материала.

  • Страница:
  • 1
  • 2
  • »

Напиши коментар

  • Име *:

    Полетата отбелязани със * са задължителни!
  • Коментар *:

  • Код за сигурност *:

    security code

    Въведи код:

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите »

 

Руснак звъни на приятеля си в Новосибирск: - Как сте? - Ами добре сме. - Студено ли е при вас? - Е, нали знаеш, студено… Виж още